Страници

вторник, 28 август 2018 г.

Нашият живот на село в Горно поле - част 9

Тодор се роди на 12-я етаж в София на 30 март с две седмици закъснение. Оказа се, че е изчаквал десетата ни годишнина с Цвети, която ние триумфално бяхме забравили. Е сетихме се на 31-и. Въпреки, че след раждането плака повече в сравнение с Никола и Люба, веднага ми направи впечатление как се стреми да не плаче. Цвети разбира се мисли, че си въобразявам. Вече е в петият месец и засега (чукаме на дърво) с три деца ни е по-лесно отколкото с две, когато Люба беше на тази възраст. Тя много се гордее с това как често силно е врещяла като бебе. 
След най-важното събитие, връщаме назад за да е хронологично. В края на ноември 2017 кокошките най-сетне започнаха да снасят, а великата подпорна стена е вече построена. Снимката е от 31-и декември. Не помня какво по-различно сме правили на този ден, но на нас винаги ни е харесвало на Нова година ако може да заспиваме преди полунощ и в просъница да чуваме гърмежите.

Легото се оказа голям удар. Е, да, пластмасово е. Най-смислената пластмаса в цялата къща. Никола нерядко откарваше по час, че и два в непрекъснато занимание с него. И към днешна дата прави потресаващи изобретени от него машини. Люба започна с издирване на най-малките еднакви парченца и сглобяването им в монотонни дълги елементи.
През ноември имах късмета да снимам мъжки малък ястеб-врабчар, който кацна на салкъма зад къщата. Мислеше си, че може да мине незабелязан. Бързо изтичах за фотоапарата и го нащраках, докато той може би се опитваше да се убеди, че или не го виждам, или го мисля за сойка.
Източните склонове на Къзкая - есента завладява района.12.XI
Напредвам със зида - рециклирани бивш обор, стена от плевня, пещ и още камъни изровени от двора. Без прави ъгли и прави участъци - малко кривичък е станал :) Имитирането на природните форми влияе добре на човешката психика. Над него плана е да насипя пръст от по-горни неизползваеми участъци и изравненото място вече се оформя като овощната градинка, където ще може да ходят и кокошки.
Седмица ми трябваше за този зид - мястото беше и много наклонено. В ъгъла се показа и скалата, което много ми харесва.
Забавно есенно занимание беше събирането на чували тор в такава форма по поляните, където кравите се струпват на достъпни за кола места. Шест чувала отидоха за неголяма площ пред къщата, където поради изравняването и появилата се плитка глинеста почва почти нямаше трева. При събирането през пролетта изсипвам два чувала за една вечер в бидон и на сутринта бързо намачквам с ръце размекнатата тор, която е без неприятен мирис и насипвам по вадите в зеленчуковата градина или на дръвчетата. Ефекта беше много силен и се оказва, че при нашата почва това действие е от критично значение, както за зеленчуците, така и за дръвчетата - праскова, круша, ябълка, дюля - късно наесен или ранна пролет.

4-и декември. Двойка възрастни белоглави лешояди в сърцевидна гнездова ниша, която традиционно ползват вече няколко години поред.
Когато кокошките започнаха да "пронасят", наред с маломерните, като че ли повечето снесоха по 1-2 яйца с два жълтъка.
Когато стана наистина студено, почти всеки ден Никола предприемаше самоинициативни излизания в двора, където си играеше някакви игри. Той е от хората, които имат безразлично отношение към годишните сезони.
На няколко пъти Ваня и Антон ни снабдиха с почти промишлени количества свиленградски райски ябълки, които признавам си предимно аз изконсумирах. Основно под форма на смутита, в които има още два банана, авокадо, две лъжици тахан, 8-12 фурми, понякога и какао или брашно от рожков и съвсем малко вода. Още по добре ако има и конопено семе. Засега претърпявам неуспех в завъждането в двора, но пък имам дръвче от кавказката райска ябълка с дребните плодове, който мога да ползвам за подложка.
Моят ужас от публично награждаване и изслушване на хвалебствия се материализира в този орден, който Цвети небрежно ми връчи. Впоследствие разбрах, че решението било взето от може би трицифрен брой майки със специални интереси в областта на бебеносенето, които общуват помежду си предимно чрез интернет. Аз не нося децата в слинг, нито пък в раници, но иначе много ги нося.
В такова време, човек по-лесно осъзнава разни неща. Особено, ако има късмет да се разхожда в гората. Но и чистене на пътечката до портата, а после до асфалта върши същата, че може би и по-добра работа.
Опааа, ами сега?
Добре, че си имат милозлив стопанин, който разравя снега за да имат достъп до зелено всеки ден. Затова пък, в определени ситуации, Цвети решава да ме осветли, че "кокошките се най-важни за теб", но пък аз не казвам на Люба, че "ще спиш при кокошките" :) В един нелек период насред зимата, прочетох народната мъдрост от Западните Родопи "С жена и с коза не се спори" и това ми подейства просветляващо. Друго което ми свърши работа е възприемането на съзнанието да нямам абсолютно никакви очаквания за поведението на близките - добро или лошо, така мога да бъда единствено приятно изненадан. Но не трябва да твърдя, че мъжете значително превъзхождаме жените в способността да контролираме емоциите си. Убеден съм, че има добра причина за това, след 200 000 години, едва ли става въпрос за някакво несъвършенство, по-скоро това е естествен мощен еволюционен тласък, произхождащ от отглеждането на потомство.
Редно е да обърна някакво внимание и на децата. 21-и декември - Цвети е бременна в около шестия месец.
Но след силно емоционалното начало, последвано от бързо преобръщане, ненаправили и 500 метра, нещата изглеждат по различно, особено за Люба. Все пак, може би и екипировката не беше оптимална.
Йога с мама е къде по-приятно преживяване.


На осмата година вегетарианство официално се диагностицирах с дефицит на витамин B12 (около 90), също и много ниско желязо. Цвети също беше с много ниско ниво (около 150), а децата - изненадващо добре - Никола с 500 - гранична стойност и Люба - 1000. Симптомите - много ниски нива на енергия и постоянна умора. По въпроса на български има вече и една много добра книга, която преди това бях купил от една витрина. Инжекциите ни свършиха работа като начало, а след това се старая да ям яйца от нашите кокошки всеки ден. Най-енергичен съм, когато няколко дни поред ям поне по 4-5 яйца. Винаги ми се услаждат. А почти бях започнал да си вярвам, че просто вече съм стар. След корекцията се върнах на енергийните си нива от края на 20-и век. Но намаля ли храните с В12, енергията ми спада.

Суровите жълтъци от домашни кокошки на свободна паша, са суперхрана, която почти няма равна. В България традиционно са били използвани повсеместно за подсилване на отслабнали организми, но и за добавка към храната и при добро здраве. За съжаление, многото ми търсене в интернет не откри почти нищо по темата у нас, а старите хора във всяко село са наясно със силата на суровите жълтъци и цитират различни случаи от миналото. Дядото на Цвети от Рудник, например ги е ял редовно, докато е "пораснал" просто за подсилване. Аз, Ники и Люба вече сме изгълтали 400-500 такива, без да се тревожим за салмонела и подобни. Пътешествието към суровите домашни жълтъци започна преди около година и половина, когато установих, че и Люба има кариес. Вероятно нещо не беше наред с вегетарианството ни. Така стигнах до Уестън Прайс и жълтъците, като по-приемлива алтернатива пред маслото от черен дроб на риба треска.
 Ето произхода на яйцата. 
А засега освен тревата и животинките, които сами си намират-такава е основната им храна. Надявам се след оформянето на много голяма компостна купчина с много тор, постепенно да намалим дажбите от зърнени храни до минимум.
Някъде под Горно поле - маклен с езерце в него.
Люба и най-страшната поза, на която е способна.
Обяд на "купчината".
Не се чувствам добре и при телефонни пожелания за рожденни и именни дни. Хубав подарък беше, когато на въпросния ден видях голяма черноглава чайка в язовир Порой по пътя на връщане от Варна. Минавахме по стената с колата, видях я и я взех за мъжки голям нирец. Реших да спра и да го снимам, но ето какво се оказа. Виждам я за пръв път, а ми е любимата чайка - сигурно защото е централноазиатски вид. У нас е много рядка през зимата, главно по Черноморието.
Няма месец, в който да не сме на реката. 30.01.2018
През тази зима, значима част от живота на Люба мина в работа с кукли.
В студа имаме време за инсценировки.
Първи март.
Чакайки раждането на "бебето Тошко", прекарахме изненадващо не много тежък едномесечен престой в София. Ники и Люба вече не са бебета, играят много заедно, имаме изградено доверие и прекарвахме голяма част от деня тримата насам натам, докато Цвети непрекъснато ходеше по срещи с различни майки. Наложи се да сменим и четири квартири, докато чакахме. Добре, че и родителите ни помогнаха финансово.
Ето го и "тигая" (Люба). Тигрите са специални, още за тях съм писал тук - само дето добре, че така и не тръгнахме с колата и децата към Индия.
 

Пак сме в Горно поле след най-дългото отсъствие, откакто живеем тук. Пролетта вече е навсякъде. Цъфнал е китайският лимонник: плодът с петте вкуса - солено, сладко, горчиво, люто и кисело.
Червеногръдка - поредната жертва от сменената дограма на прозорците. Блъскат се предимно млади и възрастни косове, намирали сме и поен дрозд. А през август пред нас се блъсна един възрастен женски малък ястреб, носещ обезглавено врабче. Падна в краката на Цвети, която простираше, повъртя се в кръг малко и после благополучно излетя. Сблъсъкът със сгради е на първо място по причинена от хората смъртност сред птиците в света.
4.IV. Най-близката двойка египетски лешояди активно строят гнездото. Единият излита, а другия влита в нишата с топка овча вълна, която служи за постелка на яйцата. Женската е опръстенена като възрастна през 2005 г., което я прави най-старата на Балканите - поне 18 години. Оттогава тя гнезди все в тази гнездова територия, като през годините са използвали три различни гнезда.
Леля Тана е починала, докато сме били в София. С децата говорим за прераждането и, че душата не умира. Вярвам в тези неща от малък, когато съм имал видения на починали роднини. "Братът на мечката" е хубаво филмче за децата, което засяга тази тема.
Отново от Варна към Горно поле и в много топъл слънчев ден (началото на април) спираме на централния плаж на Обзор. Удивени сме, че няма почти никой, нито едно дете освен нашите. Беше събота или неделя. Недоумяваме, защо тук не е пълно с деца? В Обзор би трябвало да има стотици такива.
Време е за малко рекреационна пролетна сеитба.
Детство сред лешояди :)
Пролетта е в разгара си и всяка една секунда тече производство на яйца с наситено-оранжеви жълтъци.
Книга с приказки от моето детство. Наскоро с еднолична заповед ограничих анимационните филмчета до едно в неделя и децата автоматично станаха по-спокойни, заиграха повече на двора и дълбоко се гмурнаха в характерните за възрастта фантазни игри. На снимката - баба по бащина линия чете приказки от стара книжка.
На десети май, около 13:00, от запад откъм Студен кладенец идва голяма буря. Десетина минути преди дъжда минава ято от 214 розови пеликана. На снимката се виждат над смокинята - за пръв път ги виждам над Горно поле. Най-вероятно днес са тръгнали от Порто Лагос, Гърция с курс към Бургаските езера. Но бурята ги е пресрещнала и са се отклонили на изток към яз. Ивайловград като евентуална безопасна спирка ако дъжда ги притисне. При планиране достигат до 60-70 км/ч, но време минава и в набиране на височина в термалите, така че край Бургас би трябвало да пристигнат в късния следобед. 
Ятото беше смесено от възрастни и млади птици. Крайната им цел е делтата на Дунав, където гнездят над 15 000 двойки. Това са късни мигранти и вероятно повечето от възрастните в ятото няма да пристъпят към гнездене. В България в миналото са гнездили в Стралджанското блато и в ез. Мандра преди да бъде превърнато в язовир.
В следващите дни при една по-нестандартна разходка намерихме леснодостъпно място за наблюдение на черен кълвач. Сниманият мъжки е забележителен с няколкото бели махови пера - проява на т. нар. леуцизъм.
Друга находка беше вековно терпентиново дърво (кукуч или беснурка), с обиколка около три метра в основата преди трите разклонения. Имам особена симпатия към тези дървета - сигурно заради близкоизточния им център на разпространение. Те са най-сухоустойчивите от нашите широколистни дървета, по издръжливи и от белия дъб и маклена.
Имаме късмет да снимаме малък орел докато ветрее над било с рядка гора. Най-дребният от десетте вида орли срещащи се по нашите ширини, той е с размери на обикновен мишелов. Числеността му в последните двадесетина години се увеличава поне в югоизточна България. В Източните Родопи най-често срещан е по Бяла река, южно от Ивайловград.
Когато една сутрин потеглихме към Хасково, се оказа, че мигачите ни не работят. Хм, предният ден Никола беше играл в колата и явно е поразместил бушоните, а един загубил. Стигнахме до града, където се оказа, че всъщност трябва първо да му се извинявам, после много да му благодаря, защото се оказа, че всички лампички за задните стопове (на светлините и спирачките) са били изгорели. Светеше единствено стопа за спирачките на задното стъкло, който е спасявал положението.
 
Месец май е най-добър за наблюдения на коприварчета - на снимката мъжко червеногушо. Този вид е най-многочислен в съобщества от драки, примесени с дъбчета по южните склонове до около 200 метра над нивото на Арда. У нас го има само в най-южните части на страната.
 
Дори докато сме на реката и във водата, Цвети продължава да движи нещата в библиотеката за слингове и бебеносещи раници. Или поне на мен така ми изглежда.
Вечерните ветрушки са рядък мигрант през Източните Родопи и присъствието им винаги се радва на внимание. Особено екзотичен е лилавосивият мъжки с червени очи и гащи.
През юни дървеният курник неусетно се беше превърнал в развъдник на стотици хиляди кокошинки. Гребените на кокошките избледняха, яйцеснасянето намаля, а микроскопичните животинки ме полазваха светкавично докато събирах яйцата или отварях и затварях вратата. Обливането с вряла вода и спешното обилно варосване със смяна на постелката в гнездата реши проблема почти напълно и поне аз спрях да виждам кокошинки. 
 Вегетарианско палаткуване край Арда.
Предходната есен за пръв път бях подхранил с чувал овча тор тази праскова, която посадих през есента на 2013 г. През годините беше в голяма степен пренебрегвана и вечно много силно обрасла с троскот наоколо - както и през тази година. Обикновено даваше от няколко до дузина праскови. Дълбочината на почвата до скалата беше не повече от метър, а мястото влажно с подпочвена вода течаща отдолу. Пролетта не я бях подрязвал, но следващата може би. И ето че тази година прасковите бяха стотина. Голямата промяна отдавам изцяло на наторяването.
Рождения ден на Люба отбелязахме с разходка до Ивайловград и Бяла река. От последното зимно наводнение тук там имаше големи струпани купчини дървета и храсти. По идея от книгата "Смъртта ще ме почака" на Федосеев, усуках два дънера с върбови клони и имаме сал за игра и "експедиции" до отсрещния край на вира. Беше невероятно.

В това време Тошето остана под върбовата сянка на брега при мама.

Преди няколко месеца бяхме дали черният петел на съседката леля Янка, защото нейният беше болен. Но в средата на август явно скален орел е отмъкнал другия петел - белия. Намерихме само няколко пера от опашката в заграждението им под дряна, а пепелявата кокошка беше с увиснало крило с липсващи някои махови пера. Явно орелът е хванал първо нея и петелът се е притекъл на помощ, но геройството му е завършило трагично за него. Само скален орел може да отнесе възрастен петел надалеч. Не намерих остатъци от него в радиус от около 150 метра. Пепелявата кокошка е била толкова стресирана, че е стояла заровена в купищата треви до тъмно и на сутринта с изумление я видях да излиза от курника редом с другите. Затварям ги на здрачаване и не я бях видял вътре.
Скалния орел на снимката е единият от най-близката двойка и в случая носи някакъв кокал, а над него го ескортира възрастен египетски, чийто гнездо е наблизо. Силно се съмнявам някой от двойката да е извършителя, по вероятно да е бил някой скитащ непълновъзрастен орел.
Кой както го разбира.

Изкуството да бъдеш петгодишен.
Карта на познатия свят с практическо значение. Точките-кратерчета са градове - Маджарово, Хасково, Варна, Берковица, а може би и Бояджик някъде беше сложил.
Направихме профил на къщата в airbnb и започнахме да имаме гости. Оказа се добро решение за всички, най-щастливи са децата. 
По едно време Никола беше обсебен от идеята веднага да построим кораб, с който да плуваме в Арда. Първо сковах дървен сал с туби, но беше нестабилен и тежък за пренасяне. После пробвахме с тази амфибия, но тиксото не издържа дълго. Засега когато се присети гледаме клипчета как се правят викингски кораби и отлагаме, така че идеята да зрее.
При едно от ходенията на реката попаднахме на близо двадесет малки костурчета, в пресъхваща локва останала от предния ден, когато реката е била пусната и нивото високо. Преместихме ги на по-добро място. В друг ден пък на същото място намерихме едър скобар.
Предвид голямата популярност на яйцата в храната ни от последната година, сдобихме се с още трийсетина 3 месечни пилета, които ако всичко е наред би трябвало да започнат да снасят до началото на зимата. След едно нападение на ястреби, при което 3 бяха отмъкнати за една ранна сутрин, направих кокоши трактор на колелца, където да мога да ги затварям. Но почти не го използвам след първата седмица и засега няма други загуби. Не ги пускам много рано сутрин, когато ястребите са най-гладни.
Вече е готова и още една стая с южни и източни прозорци, готова да подслонява гости. Да, все още няма первази и пердета, но иначе е много приятна. В първите няколко години, това беше нашата дневна и спалня.
А белият петел продължава да живее в седемте пиленца, които Голия врат измъти - всички от нейни яйца. Тя си направи гнездо във високи треви, където снасяше почти всеки ден, а аз събирах яйцата и ги съхранявах в къщата. На 4-и август започна да мъти две яйца, които имаше в гнездото, а на следващата сутрин и сложих още 8 нейни - колкото имах. Рискувах, но нямаше фатална атака на хищници, нямаше и дъжд. Тя ставаше сутрин да се храни, пие и понякога да прави прашна баня, но към края на 21-дневното мътене излизаше през ден. Едното се счупи в началото, друго се оказа неоплодено, а пиленцето в третото не е успяло да излезе, като само счупи черупката - може би се е охладило, защото се бяха натрупали много черупки, които пропуснах да отстраня навреме. Майката ги храни непрекъснато с бубулечки, аз не им давам нищо, а на втория ден вече гълтаха големи гъсеници. Всички заспиват с пълни гуши.
А вече си имаме и Въгленчо.

3 коментара:

  1. Много увлекателен разказ, придружен от снимки ��
    Чак ми се прииска да ви дойда на гости :)
    И аз съм ходила да събирам сухо кравешко ако (казвах му "кравешки палачинки")

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте, изчетох блога ви за живот на дело на един дъх. Може ли да споделите името на къщата в airbnb или линк към нея.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Цветелина. Засега профилът на къщата не е активен, но живот и здраве ще го подновим в началото на пролетта. Моля, заповядайте на гости тогава! Поздрави!

      Изтриване