Страници

понеделник, 2 юли 2018 г.

Нашият живот на село в Горно поле - част 8. Снимки от телефона.


Един по-различен разказ със снимки само от телефона. Период март 2017 - януари 2018 г.
Трактора - антика е мега играчката на улицата пред леля Дафина. С него селските хлапета, орат на воля, а Никола вероятно го ползва повече като космически кораб. Цвети знае повече. Аз почти не участвам в седянките на улицата, а през това време облагодетелстван от самотата, но на фона на детски звуци идващи от улицата, правя нещо из къщата или двора.

Имаме милиони такива снимки. По едно време за цели няколко месеца бях отказал на Цвети да я снимам, после пак започнах, но тя за щастие вече ме кара по-рядко от преди.
 Само още една :)
 Осми март.
Лепим гума на колелото. Домашна образователна дейност. Хлапетата се тресат от интерес и поради тази причина бързо развиват мозъците си, за разлика от академичната скука.
 Лика-прилика. Изглежда като, че ли Люба току що е паркирала хипарския бус.
 На гости у леля Тана (вдясно).
През пролетта, когато сеехме картофи, Люба имаше период на обсебеност от дъждовни червеи. Първоначално не искаше да ги пипне, после ги държеше в ръцете си доста дълго време. Така дни наред. Не не ги е държала дни наред.
В ремаркето преди да се счупи накрайника му за захващане. Трябва ни стругар. Люба редовно заспиваше в супер крива поза. Стояха вътре като хипнотизирани. Трябва да направят такива и за възрастни :)), да се връзват за теглича :) Слагаш някой депресиран вътре, караш по черен път и временно го избавяш от всичките му теглила.
Още една такава снимка, извинявам се. Черешата е нацъфтяла, но имаше слабо плододаване. После есента зарових една количка прясна кокоша тор в полукръг под периферията на короната и на следващата година черешата избухна. На седем години е.
Ха, и аз имам снимка. Отиваме пеш към Маджарово. Не знам как сме успели да убедим Никола. Той освен реката и двора и морето, други туристически разходки не признава. Пристрастен е към високоемоционални преживявания и спокойна разходка му е леко отегчителна. Трябва да е в много особено настроение или в особена компания за да се склони да върви по пътека из баирите. Засега се отказах да го карам да ходим където и да било, защото срещам 99% отказ. С Люба може да се отиде навсякъде.
Снимка малко по-късно. Човека реши, че не му се ходи по равния горски път и трябваше да го нося. Но когато стигнахме изключително труден участък, той поиска да слезе, да направим шорткът на серпентината и да слезем директно през полусипеестия участък. Готово, няма проблеми. За такива високоемоционални преживявания говорех по-горе.
 По шорткъта.
Още една, тандемно бебеносене от разклона до Горно поле - 3 км. Това е на връщане от Маджарово на стоп нагоре. Автостопа с деца на кратки разстояния е прекрасно преживяване.
С ръчните колички и децата трябва изключително много да се внимава. Лесно се обръщат и наистина трябва голямо внимание. Когато е празна и бяха по малки, винаги я оставях легнала за да не затисне някой решил да се катери по нея.
Цвети правеше подобни неща със затихваща интензивност до преди година. Вече не. Предполагам, че такова творчество консумира време.
Хм, има хора, които са обсебени от слинговете. Други от лешоядите. Всяко нещо с времето си. В съвременния свят е трудно човек да овладява пристрастеностите си.
 На път към разклона.
Изкачваме се с ремаркето, Люба и Ники от Маджарово към Горно поле. Слаба физическа подготовка, отели ми се вола.


 Още една такава снимка. После трябва да я изтрия, много станаха вече.
 Ха, копие от папур! Атака!
"Мияааа...." - тевожно алармира Никола. Всъщност първата буква е нещо между "З" и "М", но по-близко до "м". Беше се навила точно пред портичката. Сива водна змия. Рядко хващам змии, явно съм малко притеснен от това безобидно змийче - колко надалеч го държа. Това лято в двора хванах почти двуметров голям стрелец (синурник) - вид смок, който заедно с пъстрия смок си оспорва първото място по дължина сред нашите змии. Тъкмо беше нагълтал къртица и беше слабо подвижен. Наскоро си купих определител за земноводни и влечуги, мисля да се образовам повече за тях.
 Маруля, дар от леля Дафина. 
Сладка дрямка на детска площадка в Хасково. Трябваше да чакаме за нещо. Може би пак колата е на ремонт.
 Тандемно люлеене.
 Чешмата преди Одринци, Ивайловградско. Тук има друг вид смоци - вдлъбнаточели.
 Раницата с котките.
 Речна безметежност в жегите.
 Към любимото място на реката.
 Въжето продължаваше да бъде атракция за Никола.
 Иде зима! Началото на декември.
  Вече е дошла.
Отивам да затворя кокошките за през нощта. Някои хора държат да ме придружат. Датата на снимката казва, че е 24.12.2017 г.
 Първи януари 2018. Жълти минзухари под Жълтата скала.
 Чакаме бебе след малко повече от два месеца.
Тази снимка минава през ситото, само защото е с кокошки. Това беше във времето, когато Цвети мразеше кокошките. За щастие вече се отнася към тях доста по добре - като към плодните дръвчета.
Самобитен кокошкарник. Люба и Ники получаваха голямо вдъновение за игра на покрива му. Увиването му с балатум беше перфектно за зимата, но през лятото допринесе за голяма инвазия от кокошинки и яйцеснасянето намаля двойно. Махането му бързо оправи нещата значително. Мечтая си като имаме куче един ден и през лятото кокошките да спят по традиционния начин - на дряна на открито, а кучето да пази под тях от белката. Така проблема с кокошинките ще се минимизира напълно.
"Купчината" беше голямо откритие и голям урок по родителство. Както по-горе писах, понастоящем Никола се отегчава от разходки в планината. Един ден ги носех двамата по черния стръмен път от Маджарово към Горно поле. Единият на раменете ми, другия в ръцете. Вървях като за изкачване на осемхилядник. Никой не искаше да ходи. В един момент Никола видя "купчината" встрани от пътя. И пожела да отидем там. Добре, готово. Последва повече от час игра и много адреналин. Дори в късния следобяд дойдохме и с Цвети, защото Никола държеше да и я покаже, както и как се спуска по нея надолу и се качва нагоре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар