Страници

четвъртък, 15 март 2018 г.

За царски орли в азиатска Турция

Ходенето в Турция през 2016 за търсене на царски орли беше незабравимо удоволствие. За разлика от работата по египетския лешояд, сега бях просто един от екипа за търсене на птиците и не бях натоварен с никакви организационно - логистични задачи. Това ми позволи наистина да се насладя на преживяването - също както преди осем години при предишните ходения за царски орли в Европейска Турция през 2008 г. А най-размазаната снимка от цялото пътуване се превърна в най-любимата ми. С малко усилия опитни орнитолози биха могли да различат на снимката възрастен царски и малък креслив орел. Това, което не се разбира, обаче, е че двете птици кръжаха заедно в един термал и по-дребният мигриращ малък креслив орел всячески се опитваше да не се окаже под или на нивото на местния териториален царски, защото тогава можеше да послужи за закуска. Това е и причината за почти пълното отсъствие на малки кресливи орли близо до гнездата на царските, а от скалните те странят още повече.
 
Бяха изминали вече четири години, откакто се бях оттеглил от активна работа в т. нар. природозащита, и с известна доза късмет попаднах в българо-турски екип на трансграничен проект, който имаше за цел да изследва обширни райони в Мала Азия с цел откриване на нови гнездови находища на царски орли и египетски лешояди. За късмета спомогна това, че едновременно трябваха шестима български орнитолози с немалък опит с хищни птици и въпреки, че вече значително се бях disconnect-нал, все пак ми се обадиха. Подобно на ходенето в Оман, и този път имаше добър хонорар, което беше решаващо за това да липсвам от вкъщи за две седмици. Всъщност домочадието се изнесе във Варна при баба Роси и така всички бяхме щастливи.
Нощното пътуване с автобус от Хасково до Измир не беше особено продуктивно откъм гледки, но за сметка на това с Влади качествено се наприказвахме. На по-следващия ден отбелязваме нов вид бозайник - персийска катерица (Sciurus anomalus).
Първите два дни протичат в семинар в реставрирана стара къща в малко планинско селце.
Околните склонове бяха осеяни с традиционни маслинови горички.

В някои от почивките се заплесвах по книгите и бях особено привлечен от тази дървена фигурка на индийски бивол.
 
 А ето как може да поставите планета на върха на показалеца си. 
Официалната част най-сетне е приключила, обсъждане по картата, разделяме се на два екипа и тръгваме по терена. Отляво на дясно: Волен, Еврим, Сурея, Мишо и Влади. Четиримата без Мишо ще са в един екип с цел търсене на египетски лешояди в централна източна Турция. Те успяха да намерят 25 нови двойки, а Волен дори сбъдна мечтата си да види мечка на отсрещен склон.
 Повече от час се опитваме да се измъкнем от Измир в правилната посока.
Най-сетне сме в по-дивото и сме изцяло на вълна хищни птици. По спомени в първите няколкостотин километра предимно белоопашати мишелови, керкенези, тук там някой орел змияр.
В крайпътно заведение практично решение за проблема с екскрементите от гнездото на селските лястовици.
 Един от най-красивите пейзажи от първия ден.
В нашия екип сме Туран, Борак, Мишо и аз. Тук гледаме поредния белоопашат мишелов, кацнал на дърво недалеч от пътя. По време на цялата теренна работа, Мишо с перфекционизъм веднага въвежда координати и подробности за всяко едно наблюдение на хищни птици.
На втория теренен ден (23.04.16) вече сме се оттласнали достатъчно от крайбрежието и навлизаме по малките пътчета в затънтени райончета.
Добра идея за увековечаване може би на името на майстора. Но същият подход може да послужи и за послание към бъдните поколения. Хм, аз един ден бих написал на мек камък думите на Ръдиард Киплинг, които преди няколко дни прочетох в книгата на Гай Кавазаки. Та той предупреждавал студенти в университет да не превръщат в основна своя цел парите, властта или славата, защото "Някой ден ще срещнете човек, който изобщо не се интересува от тези неща. И тогава ще разберете колко сте бедни".
Гъстотата на белоопашатите мишелови се засилваше все повече, но все още не бяхме видели царски орел. В крайна сметка той се оказа най-често срещаната хищна птица. В България двата вида често се срещат заедно, но тук белоопашатият процъфтява в райони със скали, клонящи към полупустиня, докато царският си е лесостепен вид.
Подобно на България, където се ползват предимно църкви, около 5% от около 10-те хиляди гнезда на бели щъркели в Турция са на джамии.
Два млади мъжки степен и ливаден блатар в междувидова въздушна игра. Постоянно се премятаха и гонеха във въздуха и ги определихме окончателно по-късно по снимката.
В поредното село, полски врабчета бяха намерили удобни гнездови места в стар кирпичен зид. 
 Местни младежи ни проучват, докато снимахме полските врабчета.

Ето го и него - първият царски орел. Много му се зарадвахме. Териториален възрастен, който видяхме от колата.
Вероятно гнездеше на такива борове, горите от които бяха обширни в района. Местните хора събираха шишарки за горене, както вероятно правят от векове. Дано на някой не му хрумне да го забрани. Домакинствата, които се топлят с изсечени живи дъб, габър и бук не са по-екологични.
Ето я и ловната им територия. Доколкото ни беше известно, оказа се, че това е най-южното известно гнездово находище на царски орел в Западна Турция на надморска височина около 1000 м. в провинция Афион. Голямата ни цел беше да локализираме гнездови територии на сигурни двойки, а не да търсим всяко едно гнездо, затова след час следене на орела и чакане да направи нещо по насочващо, си тръгнахме и оставихме тръпката за намиране на гнездото му на някой друг в бъдеще.
Огромна върба. Листата на това дърво са много добър листников фураж за козите. Вероятно затова дървото е кастрено толкова много. Това е допринесло и за това да има по-дебел дънер, а малко известна подробност е, че кастрените дървета са и по-дълголетни.
В едно малко градче попаднахме на невероятно качествена храна и страхотно обслужване. По-късно Борак ни обясни, че в Турция кухнята и обслужването са на много по-високо ниво в места, които някога са били разположени по различните разклоненията на пътя на коприната. Традициите се предават и не са изчезнали и до наши дни.
Голямата чешма на края на селото трябва да се уважи. Още повече, че наоколо е хубаво пасище, където винаги си заслужава да се погледа няколко минути.
Туран имаше невероятен усет за работа с местните хора. С огромно удоволствие слушахме разкази за дългогодишната му работа с животновъди и други местни хора за опазването на ивичестите хиени в участък от пограничната територия със Сирия. Преди това пък дълго, но неуспешно се е опитвал да открие свидетелства за присъствието на леопарди в Източна Турция.
Кютахия е друг район, в околностите на който царски орли от България, носещи на гърба си сателитни предаватели бяха прекарали част от скитането си. Това ни беше насочило да търсим и тук.
На един от тези вековни борове имаше гнездо на белоопашат мишелов с мътеща птица в него,...
...а край пътя имаше колонии на едрата гюнтерова полевка.
Бавно се придвижваме на север. Разговаряме с пастир, след като сме направили още едно наблюдение на възрастен царски орел в подходящо гнездово местообитание - твърде вероятна втора двойка.

Малко по-късно... на боровете в далечината сред широколистната гора е и първото гнездо, което намерихме. Един възрастен мътеше. Намерихме го, насочени от поведението на другата птица, която правеше обхождащ полет по границата на територията, влезе в конфликт с четиригодишна птица, а след това се насочи право насам. Намира се отново в обширен район, в който гнезденето на царски орли е напълно неизвестно за орнитолозите. 
Продължаваме на север към Понтийските планини. Редуват се почти непрекъснати планини. Минаваме покрай пейзаж, частица от който си отнасям като още една любима снимка.
Когато попаднахме в тази долина, нямаше как да не се сетя за Ломовете край Русе. Сега като я гледам се сещам за Мали Лом от Сваленик към Нисово и за Бели Лом над Писанец.


Няколко часа по-късно попаднахме и на лесно гнездо на египетски лешояд над асфалтовия път, което изглежда точно като картинка от Ломовете.
Нощувахме в близо 800 хилядния Ескишехир. Сега разбирам, че тук се намира четвъртият по големина университет в света, създаден след сливането на четири предишни такива. Сутринта на излизане все още в границите на града откриваме гнездо с мътещ белоопашат мишелов на бяла топола в заградено тревисто пространство. Определено най-куриозното гнездо на белоопашат, което съм виждал.
Преди няколко години за около седмица работа, унгарски колеги са открили няколко десетки двойки царски орли около Ескишехир. Знаем кой е районът, където те са работили и решаваме да се концентрираме около него, там където въз основа на релефа и местообитанията според сателитните карти ни се струва, че е подходящо да има още двойки. Северно от града, в полите на планината Сундикен, има много стада овце - повече от където и да било до сега.
Първоначално ентусиазмът ни да намерим царски орли се изрази в няколко фалшиви възклицания, които бързо се оказаха черни лешояди. От българска перспектива, малко необичайно е да останеш разочарован, че предполагаемият царски орел се е оказал черен лешояд. Наистина, от около двадесет години планините Сундикен са известни като едно от гнездовите места за черните лешояди в Западна Турция, но почти нищо не се знае за реалната им численост. Честите срещи с тях продължиха през този и на следващия ден, като обикновено виждахме малки групи от птици, хранещи се над южните склонове. Иначе откъм едри животни, планината е известна и с кафявите си мечки и наскоро откритата добра популация на рисове.

По билните части на Сундикен имаше нарядко разположени села, обработваемите площи, около които изобилстваха крушови дървета, които точно бяха в цъфтеж. Взирахме се много в тези круши, тъй като ни изглеждаха като удобни места за гнезда на царски орли, но по тях откривахме кацнали предимно белоопашати и обикновени мишелови.
В по-западните си части планината имаше участъци с по-разлати и обезлесени участъци, но отново не забелязахме царски орли. Предвид огромната площ, която имахме за цел да обходим за около седмица, методът, който използвахме беше т.нар. преброяване от колата, при което спирахме за оглеждане само на места, които изглеждаха особено обещаващи, или когато виждахме съмнителна птица, която не можехме да определим в движение. Това ще рече, че на ден слизахме от колата около 20-30 пъти и оглеждахме стабилно, а в останалото време пътувахме с по-ниска скорост и с Мишо се взирахме непрекъснато през прозорците.

Красиви туфи по южните склонове.
Когато достигнахме северния ръб на билото на Сундикен преживяхме необичайно наблюдение. Бяхме спрели и оглеждахме и с Мишо видяхме на около половин километър някакви вранови птици да летят към нас. Гледахме ги озадачено няколко секунди и не можехме да вземем решение. Доколкото си спомням, казах на Мишо нещо от типа на "А бе какви са тези странни посевни врани тук" (в сезон и място, където въобще не би трябвало да ги има). Мишо пък ги беше помислил за жълтоклюни хайдушки гарги, но и на него нещо не му се връзваше. Когато приближиха още малко видяхме червените клюнове и всичко стана ясно - червеноклюни хайдушки гарги. На Мишо му беше за пръв път, а аз ги бях виждал преди десет години в Китай. Беше много щастливо наблюдение. Кацнаха наблизо и започнаха да се хранят по поляните. Значително по-едри са от жълтоклюните и летят с по-бавни махове. В България ги няма.
Невероятна пещера, където сигурно са обитавали и неандерталци до преди 40-50 хиляди години. Но в по-малката пещера надолу и вляво под нея...
...имаше стадо ярета, затворени докато майките им пасат някъде по околните баири.
Тук имахме и едно чудесно наблюдение на възрастен скален орел. Северните склонове на Сундикен, спускащи се към река Сакаря. Районът вече въобще не ставаше за царски орли и трябваше да продължим търсенето в други места.
Но преди това имахме една незабравима среща с чудесен кангал и собственика му.
А след кангала последва двойна дъга.
Още една приятелски настроена двойка кангали с малките им, които малко изостанаха от стадото си заради нас.
Откриха се и няколко гледки към любимия ми скален масив в Турция - в пролом на река Сакария.
На свечеряване успяхме да локализираме една гнездова територия на царски орел с един възрастен и гнездо на тополата в центъра на снимката.
На следващия ден се отправихме на север към Понтийските планини. Пресичаме река Сакария.
Друга голяма популация на царски орли има северозападно от Анкара. През 2007-а, когато с Митко Демерджиев се връщахме от търсенето на ловни соколи минахме от там и видяхме една двойка до магистралата. През следващите години колегите от Унгария успяха да отидат и там за по-дълго и откриха над 30 двойки в околността. В Европа, унгарците винаги са били и продължават да бъдат номер едно в работата по царските орли. Придвижвахме се към съседни широки долини, образувани между многобройните успоредни ридове на Понтийските планини. Малките орли виждахме ежедневно. Този има пречупени първостепенни махови пера, вероятно след някое недобре преценено пикиране към плячка.

Тук Мишо видя един царски орел от колата. Спряхме и след малко той намери и гнездото.
Ето го и него. Един възрастен мътеше, а в един момент другият донесе къртица или младо сляпо куче в гнездото. След десетина километра видяхме още един възрастен от съседна двойка. В следващите дни локализирахме още няколко гнездови територии. Но тази с гнездото определено ни даде добър урок. Нямаше начин дори да предположим, че в района може да има гнездо на царски орел. Пътят вървеше между два стръмни и гъсто обрасли с гора планински хребета, а само тясна ивица открити пространства имаше около пътя. И така десетки километри. Това обаче явно беше достатъчно за царските орли тук.
Възрастен царски и малък орел, като малкият, разбира се, е безопасно над царския.
Тук гарван се опитва да прогони царския орел от околностите на гнездото си. Преди малко бях изненадан да прочета, че гарваните са често установявани в храната на трите двойки царски орли в Сърбия.
Горе-долу така може да изглежда ловно и едновременно гнездово местообитание на царски орел в Понтийските планини на близо 1000 м. н. в.
Намерихме девет гнездови територии на царски и се връщаме на север към Европейска Турция, където ще прекараме последните дни. Тук вече сме някъде по околовръстното на Бурса.
За седмица прокарахме трансект в неизследван за царски орли район в планините на Западна Турция и открихме новите находища в места, някои от които отдалечени на стотици километри от известния район на разпространение. Всяко едно от тези места ще послужи за отправна точка на бъдещи проучвания, които ще разкрият нови неизвестни.
Южните брегове на Мраморно море на залез.
При Дарданелите пресичаме с ферибота и снимаме няколко ята от буревестници.
Вече сме в Европа - двойка орли змияри в красив брачен полет (28.04).
Изолиран стълб, който е от най-опасните модели за едри хищни птици. Изолаторът изглежда местно производство и не достатъчно дълъг. Чудесно е, че и в Турция има раздвижване по тези въпроси. Голям процент от младите царски орли със сателитни предаватели, поставени в България, загинаха в първите две години от живота си по подобни стълбове в Турция.
Обядваме в заведение, където между масите се разхождат кокошки и...
...лалугери. Миналата година са били десетки заедно с малките, но една котка систематично ги е унищожила почти всичките и ни казаха, че тази година има само няколко оцелели. Успяхме да снимаме единият.
В Европа гарваните ползват високоволтови стълбове за гнездови субстрат от около петдесетина години. Само на Балканите вече има стотици двойки, предимно в равнинните части, като продължават да се увеличават.
Към днешна дата тази картинка ми е особено привлекателна.
С Мишо се познаваме от 2003 г., когато и двамата бяхме студенти в София. От самото начало изпитах голямо уважение към него и винаги сме били приятели. Отлично познава птиците и по звук, затова се възползвах да понауча някои озадачаващи ме обаждания. Сред едни крайбрежни тръстики до Измир заедно видяхме и първото за мен пъстроопашато шаварче, което изпълняваше впечатляващ брачен полет. Мишо е с добруджански корени и няма как да не правя паралели между него и Йовков.
Голямо белогушо коприварче, пеещо от къпинов храст. Неговата песен си я знаех, но обаждането на братовчеда му - малкото белогушо коприварче винаги ме е затруднявало и Мишо на няколко пъти ми го припомни. Това са два от многото видове с безлични имена измислени от орнитолози. Изпълнен съм с преклонение към народи, които си имат традиционни народни имена дори за някои такива малки невзрачни птички. От българските любимо ми е "мажи дупка" - за горската зидарка, научих го от дядо Добри - дядото на Цвети от Паницово, докато веднъж разглеждаше определителя на птиците.
В един от градовете в Европейска Турция се натъкнахме на необичайна находка-...
...белошипи ветрушки. Прекрасни колониални синантропни соколчета, които традиционно са гнездили под керемидите и в други ниши по покривите на къщите. В България са изчезнали в ерата на ДДТ, като последните гнезда са регистрирани до средата на 90-те години. А преди век са били напълно обикновени и ги е имало и в София. На следващата сутрин обиколихме наоколо и преброихме десетина двойки. В село Левка в Сакар колеги осъществяват чудесен и засега много успешен проект по възстановяването им в България с птици от Испания - там са направили и уютен малък посетителски център.
За да ги има, белошипите ветрушки имат нужда от ето такива обширни местообитания на не повече от 10-15 километра от гнездата им в населените места.
Снимахме и друг почти изчезнал от България дребен сокол - вечерна ветрушка.  Когато бях ученик през 1998-99 на тополи до язовир край селото на майка ми Бояджик имаше колония от 5-6 двойки, гнездящи в стари гнезда на сиви врани. Оказва се, че това са били едни от последните в страната и днес вече са останали само единични двойки. Тогава не знаех, че съм бил неволен свидетел на изчезването им от страната.
А тази женска мигрираще към гнездовия си район може би в Румъния, Украйна или Русия.
Друга дори още по екзотична птица е красивата белочела сврачка. Тя има малък световен ареал, ограничен в Източното Средиземноморие и за чужденците търсачи на нови видове, България е една от най-добрите страни, където може да се види и един от най-търсените видове. Тази кацнала на драка, видяхме докато все още се оглеждахме за царски орли в Европейска Турция.
Masked Shrike in Turkey
Струваше си това ходене. Най-щастлив бях последния ден, защото вече се прибирахме в България. Тук сме някъде в турската част на Дервентските възвишения. Прекрасен район, на който възлагахме големи надежди, но така и не намерихме двойка царски орли. Видяхме само два млади, около двугодишни.
За сметка на това имаше добра популация на малки кресливи орли. Този прелетя на няколко десетки метра над нас с гюнтерова полевка в клюна. Той е характерен с това, че в полет много често носи плячката в клюн, за разлика от другите видове орли, които носят с краката.
Какво ли е убило този вековен дъб? Възможно е гибелта му да е започнала от момента, когато мястото е престанало да бъде пасище след като е било разорано и това да се е оказало фатално. Честа причина за края на такива великани са и светкавиците.
В дъбовите гори на турската част на Сакар попадаме и на древен долмен. Наблизо имаше и още един, трети пък видяхме в брошура на местна община. По всичко изглеждаше, че тук те са много по-малко унищожени, отколкото в нашите Странджа и Сакар. Най-много долмени в света има в Корея - около 35 000, или 40% от всички в света.
Така се случи, че разказът завършва със снимки на изсъхнал вековен дъб и каменно съоръжение, ползвано за гробница. Но по-добре е да вярваме, че бъдещето за царските орли, природата и хората ще бъде светло, така както вековния дъб се връща обратно в почвата за нов живот, а древните, вярващи в прераждането, са виждали в смъртта преход от една съзнателност към друга.
Продължение: в края на юни направихме второ, по-кратко посещение в райони, отдалечени още по на запад, с надежда, че ще открием царски орли и там, но се оказа, че предвижданията ни са били твърде оптимистични и не намерихме нито един. Явно царските орли в Западна Турция имат най-голяма плътност в планините, граничещи със степта в централното анадолско плато и не навлизат по на запад към крайбрежието на Средиземно море. Имахме и две прекрасни наблюдения на брадати лешояди - веднъж на двойка и на единичен възрастен.
Като теглим чертата - ето приноса (червените точки) от нашите две обиколки из Западна Турция. Това беше една експедиция "out of the box", която макар и рискова откъм изгледи за успех (особено юнската част, при която открихме само една територия западно от Истанбул), ни позволява да погледнем по качествено нов начин на разпространението на царския орел в Турция. Както унгарците вече са предположили, ще се окаже, че Турция е на трето място в света по значимост за царския орел след Русия и Казахстан. Голямата им численост в южната ни съседка (100-300 двойки) е и единствената причина царските орли от България (28 двойки) все още да не са изчезнали. Тревожната информация от сателитните предаватели изглежда показва, че оцеляемостта на младите излетели от гнезда в България е недостатъчна, за да осигури стабилност, а камо ли ръст в числеността на гнездящите двойки у нас. Млади разселващи се емигранти от  голямата, вероятно разрастваща се турска популация, правят възможно съществуването на царския орел в България.


И накрая, като приложение за любителите на хищни птици - списък с брой на видените хищни птици от двете ходения. Заслугата за тези данни е основно на Мишо, който през цялото време директно въвеждаше данните в програмата за наблюдения на птици в телефона си.

Белоопашат и обикновен мишелов - 91 и 67
Орел змияр - 44
Египетски, черен и брадат лешояд - 25, 26 и 3
Малък креслив, царски, малък и скален орел - 19, 18, 13, 6

Голям и малък ястреб - 3 и 4
Осояд - 7
Черна каня - 7
Белошипа и обикновена ветрушка - 33 и 7
Сокол орко и скитник - 7 и 6

Мигриращи: късопръст ястреб - 54, вечерна ветрушка - 10, орел рибар -1, малък сокол 1, ливаден и тръстиков и степен блатар - 6, 3 и 1; някои от змиярите вероятно също са били мигранти.











1 коментар: