Страници

вторник, 21 ноември 2017 г.

Как децата учат на път - част 2


Мислехме, че мишеловът е мъртъв. Спряхме за да го покажа отблизо на Никола. Птицата лежеше по гръб с краката нагоре. "Май е жив" - каза Никола. "Нее - умрял е, блъснала го е кола" - възразих аз. Разглеждахме го, клекнали до него. Очите му бяха отворени и... наистина беше жив. Бутнах го и птицата скочи на крака, но не се и опита да излети. Последва отработената процедура - дреха върху птицата, хайде в багажника и към Спасителния център за диви животни в Стара Загора. Там Руско направи много за птицата и в следващите седмици мишелова бързо се възстановяваше. 

На градския площад в Хасково, Никола се научи да кара колело с педали. Точно на четири години. Когато Цвети се появи, той караше към нея и викаше "Мамо, виж"!

 
В Туловската кория. Най-дебелият дъб, който съм виждал до сега - шестметров. Не съм сигурен дали все още имаше някакъв живот в този великан. Изпращаме го с преклонение. Има два големи проблема за великаните в най-старата равнинна гора в България: прекаленото обрастване с други млади дървета, които са силни конкуренти и изчезването на пашата. Почти всички вековни дървета са в лошо състояние, много са загинали.

Край гребния канал в Пловдив, но още е малко рано за такива упражнения. Докарваме го до висене.

Средновековния град Червен. Тук преди дирехме египетски лешояди, сега само се разхождаме и...
 ... да нагазиш в калта - на това му викаме преживяване по Ломовете.
 Най-старото дърво в Русе. Ето я легендата за четиристотингодишният дъб в двора на църквата "Света Троица".
  
Пак в Русе. Някъде по това време на мода беше филмчето "Храбро сърце", в което се подвизава лошата мечка Мордул. Там по хубав начин са вкарали идеята за душата. Също както в "Братът на мечката", който открихме наскоро.
Димитровградски забележителности.
Две хиляди години назад и ето ни в Августа Траяна. Днешна Стара Загора. Естествено, Цвети прави бебеносеща среща, а ние с малките щъкаме.
 Още една бебеносеща среща - в Пловдив.
Люба среща приятелка край най-дебелото дърво в България. Чинарът в Белащица. Магично място, където Пенчо Славейков е творил.
 Сред храсталаците от грипа до село Свирачи, Ивайловградско. Малко по-късно...
 
 ...боулдър катерене по скала обрасла със смокини.
 
По-лесно е на стена, направена за целта.
Люба на автостоп край Долни Главанак на път за Горно поле.
 Спукахме гума край Дряново. Никола обаче не умее да се притеснява в такива ситуации.
Речен дъждосвирец в Бяла река край село Мандрица.
 
Без коментар :)
Ето какви игри може да се играят със счупени стъкла по тротоара. Фигурката Никола сам си я направи... с цената на малко порязване. От там насетне не си спомням да е играл със счупени стъкла.
 На път за едно от най-потайните местенца около Маджарово.
 Този "хипотопет" вече го няма в центъра на Хасково, но докато го имаше си беше атракция.

 Определяме дрозд блъснат от кола.
В природонаучния музей в София ние винаги сме най-шумните посетители. Няма как, детска работа. Света трябва да е толерантен и към емоциите на децата, а не само към мусенето на възрастните.
Има какво да се научи и в Музейко.
По билото на рида Гората, в нелека ситуация, като че ли обяснявам нещо за бръшляна.  
Голям кеф. Дупка пълна с вода и отгоре дебел лед. Счупихме го с камък и занесохме голямо парче на мама в колата. Наблюдавахме го как се топи.
Дупката с леда беше зад този хълм край село Корен, който догодина като има сняг трябва да посетим с шейна. Защото с найлоновата торба беше малко екстремно.
Подробна карта на голяма част от Стария свят, създадена докато през зимата чакаме Цвети да излезе от куриерската фирма. Но по-често пишехме букви на хартия и по конденза на стъклата.
 Амфитеатъра в Пловдив. Тук Никола се побърка от кеф. Трябваше да съм постоянно край него, защото има опасни стълби и големи височини.
 В Англия храненето на чайките било забранено. Поне на някои места. Тук още не е.
Как децата учат на път - връзка към предишната първа част.

Няма коментари:

Публикуване на коментар