Страници

понеделник, 4 април 2016 г.

Изследовател на тигри: какво се случи с мечтата ми?

"Съжалявах, че не видях тигъра. Тази мисъл я изказах гласно на спътника си.
-О, не! - отговори Дерсу. - Него гледай - лошо. Нашата така казва. Такъв хора, който никога Амба (тигър) погледни няма - щастлив. Него винаги добре живей."
Дерсу Узала, беше една от най-знаменателните книги, които прочетох в юношеството си. От този период в живота ми тя е единствената, в края на която плаках.

Но още 4-5 години по-рано, мечтаех да стана изследовател на сибирските тигри. Тогава предпочитах да ги наричам усурийски. Толкова силно мечтаех, че даже написах 3 повести за тигри (по онова време ги наричах "романи") - всичките незавършени. Ставаше така, че в един момент решавах, че познанията ми са недостатъчни и започвах наново.
Да, това е последната ми книга. Започната през 94-а, бил съм на 12. Тя стана най-дълга, над 150 ръкописни страници.

Имаше си и карта на района на обитаване на тигъра. Личи си, че съм живял в Сливен - големият връх вляво доста наподобява Кутелка на Сините камъни. Изкачих го с приятели за пръв път четири години след като започнах книгата - тогава вече си фантазирахме къде ли е било едно време гнездото на брадатия лешояд.

Увлечението ми към животните се корени някъде дълбоко в детството, а със сигурност думата си казват и гените, а и минали животи.
Когато бях на около 5 години и живеехме в Пампорово, си играех до припадък с една игра - картончета с 47 различни животни. Спомням си пак тогава, как веднъж когато дядо ми Нико от Бояджик ме водеше на детска градина, аз развълнувано го питах, кой ще победи между лъв и слон, а той ми отговори, че може и лъва да победи, ако е голям мъжки, а слона е стар или болен. Когато бях в първи клас в Хасково през 88-а, брат ми (4 години по-голям от мен), ми донесе от библиотеката първата енциклопедия за животни, а аз не можех да си намеря място от щастие.

За кратък период имах чудене, дали тигрите или леопардите ми харесват повече, но бързо реших в полза на раираните котки. Лъвовете и гепардите, някак винаги са ми били далечни, а ягуарите и фауната от Новия свят още повече. На глобуса, Централна Азия винаги е било най-специалното място за мен. Но тигрите винаги доминираха в интереса ми към животните. Корицата на тази книга неимоверно е разпалвала въображението ми още от преди да мога да чета.

Ако се опитам да посоча една книга, която наистина направи осъзнат интереса ми към хищниците, "бетонира" го и сред тях открои тигъра, то ето я и нея - книгата на Димо Божков, която открих я в книжарницата под часовника до Стария бряст в Сливен, някъде около 91-а, съвсем скоро след като се бяхме преместили тук от Хасково. Сигурно стотици пъти съм препрочитал отделни части от нея! В трети клас, може би под влияние основно на тази книга, почти отчаяно попитах майка ми "Как да стана зоолог?", а тя след известно двоумение отговори "Ами трябва да попитаме в БАН." :) До там обаче така и не стигнахме.

Бях неимоверно щастлив, когато в трети или четвърти клас, в библиотеката открих книгата "Бозайници" на Георги Марков. Веднага я взех и без да търся други книги веднага забързах към вкъщи - още си спомням един отрязък от пътя и как щастливо си вървя и нося книжката в торбичката. Случи се така, че не се наложи да я връщам - библиотеката изгоря! За спомен и вдъхновение ми остана книгата с най-невероятната рисунка на тигър.

А в нея имаше и още доста изумителни котешки рисунки.
 
 
Не може да си истински любител на тигрите ако не си чел "Човекоядците от Кумаон". Колкото силни са драмата и суровата красота в тази книга за живота на хората по южните склонове на Хималаите в Индия, толкова пропита е и със истинска любов към природата и уважение към благородния хищник. Всъщност огромна част от човекоядците са тигри с тежки физически недъзи, които им пречат да водят нормален живот.

В книгата има много силни илюстрации. Когато Цвети я е чела като малка (тогава още не сме се познавали) почти винаги е била покатерена на джанката в двора им в Берковица!

Най-много тигри човекоядци има в делтата на Ганг.

В прекрасната книга "Черният самур" също има една интересна история с тигър, макар че действието се развива северно от тогавашния ареал на тигрите в Сибир.

След като бях прочел "Дерсу Узала" и "Из дебрите на тайгата" си мислех, че няма други книги на Арсениев и бях приятно изненадан, когато открих "През тайгата" - с още няколко тигрови истории в нея. Четях ги тези книжки и години наред (в ерата преди интернет) си мечтаех да имам поне едно приятелче, което също много да се интересува от диви животни, но не намерих. Трябваше да минат 7-8 години за да започна лавинообразно да се запознавам със стотици. В тези първи години най-близки станахме с Иво Димчев от Бургас.

Като голям продължих да колекционирам книги с информация за тигри. Но някак си огънят за тях в мен беше заглъхнал.

Трябва да съм бил на около 15 години, или някъде около 1997 г., когато започнах да навлизам в наблюденията в природата в друга моя страст - хищните птици. С тогавашното си ниво на мислене, прецених, че ако искам да работя с тигрите, трябва съвсем скоро да се преместя някак да живея в Далечния изток на Русия, например във Владивосток. Всичко това включваше изключително много неизвестни, които не ме безпокояха, но сега ми е смешно, че най-много ме тревожеше перспективата за женитба за рускиня, която тогава виждах като най-логично развитие на събитията ако искам да съм наистина отдаден на мечтата си. Така или иначе някъде тогава преди почти 20 години, взех компромисното решение, че ще се задоволя с работа с хищни птици. Обаче, мечтата ми за тигрите никога не угасна напълно.

През 2012 г. Цвети отиде в Ладак, Индия като доброволец в работа по изследване на снежните леопарди. "Седем години в Тибет" беше един от най-невероятните филми в юношеството ми, а сега Цвети беше там! Върна се невероятно ентусиазирана, накупила купища книги за природата и повтаряща като мантра, че трябва да отидем в Индия.

Така и не можах да прочета най-тигровата книга, от тези, които Цвети донесе - беше ми твърде научна, а аз вече не смятах, че обществото ни е необходимо да прилага изводи от сложни изчисления, за да постигнем хармоничен живот според природните закони и да опазим застрашените от изчезване видове.

Въпросната книга обаче, имаше прекрасни илюстрации, които ме върнаха 20 години назад.

Преди две години, когато работих по проект за птиците в Пирин, взех на стоп двойка чужденци от хижа Вихрен до Банско.  За краткото време по завоите надолу, успяхме да си изговорим много неща, а аз успях и да им споделя за детската ми мечта за тигрите. Мъжът беше с европейски и източноазиатски черти и ме насърчи да не се отказвам и че трябва да отида по тези места. Тигрите в Азия са си същите като преди - точно като този тигър от книгата на Димо Божков, в който съм се взирал стотици пъти като дете. А днес аз съм пораснал и натрупал опит и кой знае, може би мога да им бъда полезен повече, отколкото преди 20 години. А и не само на тях! Вече няма и нужда да се женя за рускиня! :)

Свами Рама -известен духовен учител в Западния свят, е направил едно прекрасно обобщение за конфликтните ситуации между животни и хора. Текста е от глава от книгата му, в която описва стъписващата си среща с тигрица в пещера в Хималаите, където са били малките и:
"Животните лесно надушват склонността към насилие и страха. И тогава стават нападателни, за да се защитят. Но когато се сприятелят с човека, те му помагат и могат да го защитават дори с цената на собствения си живот."

Но защо ви занимавам с всички тези истории за тигри?

Искам да споделя с вас, че живот и здраве през юли планираме заминаване с Цвети и децата с кола към Индия! Пътешествието ни има няколко цели, но едно от нещата е, че съм измислил как мога да помогна и на тигрите и на хората!
Но за тези теми живот и здраве ще пиша в следващите седмици и месеци!
Никога не е късно да дадем шанс на детските си мечти! Те са най-истинските и чисти!

Бих желал да завърша с любимият ми текст за тигрите от книгата "Дерсу Узала".

"Изведнъж страшно ръмжене, наподобяващо далечен гръм, се разнесе във въздуха.
-Ррррррр!
Дерсу ме стисна за ръката.
-Амба, капитане! - каза той с изплашен глас.
Сърцето ми заби, обхванато от ужас. Бих искал да предам какво почувствах, но едва ли ще съумея да направя това.
...
-Лошо! Нашата напразно тук ходи, Амба се сърди. Това място негово - каза Дерсу и аз не зная дали на себе си го каза или на мен. Стори ми се, че той се изплаши.
-Ррррррр! - отново се разнесе в тихия нощен въздух.
Дерсу изведнъж стана бързо от мястото си. Помислих, че се кани да стреля. Но учудването ми беше огромно, когато видях, че пушката я няма в ръцете му и чух думите, с които той се обърна към тигъра:
-Добре, добре, Амба! Не трябва да се сърдиш, не трябва!... Това място твое. Нашата не знаела това. Нашата сега друго място ходи. В тайгата място много. Не трябва да се сърдиш!...
Голдът стоеше, протегнал ръце към животното. Изведнъж той падна на колене, поклони се два пъти доземи и започна едва чуто да говори нещо на своето наречие. Най после Дерсу бавно се изправи, приближи се до пъна и взе берданката си.
-Да вървим, капитане! - каза той решително и без да дочака отговора ми, бързо тръгна към пътечката през храсталака.
Аз безропотно тръгнах след него."

И последно - тъй като започнах разказа с предупреждението на ловеца-събирач Дерсу, че тигър по-добре да не се вижда, бих желал да приведа и думите на един друг мъдър жител на тайгата от книгата "Легенда за черния дявол":

"-А от тайгата не бива да се страхувате. Тя е и бедата и спасението ни, скоро ще го разберете. Е, починах си, поговорих с вас, а сега да вървя.
-Но сега е нощ! - учуди се Калина.
-Какво като е нощ?
-Ами зверовете?
-Невъоръжен човек те не закачат. Срещнеш ли звяр, стори му път и всеки ще продължи натам, накъдето е тръгнал.
-Един тигър отнесе жребчето ни.
-Случва се. Направил го е от немирство. Е, тръгвам! Да е честит новият ви дом - поклони се старецът и изчезна в тайгата и нощта.
-Брей, имало хора, дето от нищо не се страхуват - рече Калина и се замисли."


1 коментар:

  1. Случайно попаднх на тази статия докато търсех стари книги. Искам да ти благодаря защото прочетох детството си в тези редове.

    ОтговорИзтриване