петък, 29 април 2016 г.

Египетски лешояд в Турция.

Сега съм в Турция в планините на Западна Анатолия и търсим гнезда на царски орли. Но тук ще ви разкажа следващия епизод от преди 6 години от дългата история за египетските лешояди, който е пак за Турция.

Отдавна искахме да помогнем на колегите в Турция за стартиране на дългосрочен мониторинг на египетските лешояди и това се осъществи през 2010 г. През април с Цвети се отправихме към Бейпазаръ, където заедно с Билгеджан започнахме да оглеждаме многото километри скални венци. Трябваше да намерим колкото се може повече двойки и гнезда в район, за който се знаеше, че лешоядите гнездят в голяма плътност.

Чакаше ни много работа!

Черните щъркели по скалите бяха най-лесни за намиране. Този стои прав в гнездото си.

Ако сверите с предходната снимка, може да се ориентирате къде е гнездото.

Това пък е старо соколско гнездо, ползвано десетилетия, но вече не. Може да е било и на ловен сокол, но както вече стана въпрос за тях, те вече са почти приключени и в Турция.

За сметка на това, соколите скитници стават все по-многобройни, е поне в Европа, за Турция не съм сигурен. Във Великобритания например ги има повече от всякога, що се отнася поне за последните няколко века история на орнитологията.

Друго гнездо на черен щъркел по-отблизо. За десетина дни намерихме около 20 двойки карале(й)лек, както е името му на турски.

Бързо започнаха и египетските лешояди. Ето един, кацнал на класически вековен натек. Доста прилича на този на едрите соколи, но обикновено е по-широк и дълъг и на по-обширна площадка и ако трябва да влизаме в много големи детайли, отделните вертикални релефни ивички на натека са по-дебели от тези на соколите :)

Билгеджан изключително бързо навлизаше в материята и не се притесняваше да задава много въпроси. Първоначално имах голям проблем с правилното произнасяне на името му и когато след десетки пъти, веднъж го попитах дали правилно го казвам, той отвърна "Не, така е напълно неправилно". После ни каза, че приятелите му казват Билге и оттам насетне нямаше грешки. :)

Красива речна долина във високите части на Карлък Даа.

Пак там - овце на път към пасището.

Ихааа...

Египетските бавно потръгнаха, но в началото нямахме късмет с намирането на брадат лешояд.

"Нивичка Ритрийт"

Уникална овощна градинка с плет от камъни и драка, скално убежище и един цъфнал розов бадем.

Една невероятна речна долина.

Още овце-алпинисти пред пропаст.

Не само на Филипините има уникални и красиви земеделски терасирания.

Лешоядско, орелско и соколско царство!

И човешко :)

Много интересно местообитание, смесица от няколко неща.

Къщи, изградено изцяло с материали директно от природата, плюс покривче с трева!

И още един такъв пример. Трябват доста здрави носещи стени и покривни греди. Ако някой знае къде може да се прочете повече за технологията за строеж, моля нека сподели в коментар.

Работата ни изисква стотици спирания, излизания от колата, разпъвания на тръбата, оглеждане на скалите, за колкото по-кратко време и по-качествено, толкова по-добре и след изясняване на ситуацията, продължаване към следващите скали.

Хвойна на 2000 години - но е от вид, който го няма в България!

Има си и визитка неръждавейка.

Картинка южно от Бейпазаръ.

Белоопашатите мишелови сигурно са между пет и десет хиляди двойки в Турция.

Ето и едно от гнездата им с мътеща птица на пясъчник от дъното на бившия океан.

А това е кошара, над и край която гнездят черни щъркели и египетски лешояди. Места като това създават нови измерения на разбирането на това какво точно означава безпокойство за такива чувствителни видове.

Това не са натрошени керемиди, моркови са! :) Района е основен за Турция в производството им и понякога тези, които са извън стандартите се превръщат в храна за овцете. При това в доста големи количества!

Като гледаме в различни посоки пестим време, обхващаме повече площ и по-трудно нещо прелитащо може да ни се изплъзне :)

Красота! От такава снимка добре може да си представите как овцете са мощен средообразуващ фактор. Получавам асоциация за трал по дъното на Черно море, но овчият трал все пак е доста щадящ дори и в такава ерозирала екосистема, а да не забравяме и наторяващ.

На едно от най-красивите места южно от Бейпазаръ.

Ето как изглежда, когато къщата ти е срещу гнездо на черен щъркел - на същото ниво, само че на отсрещната страна на каньона.

Същото каньонче, но в по-общ план.

Отлично създадено от човека местообитание за бухали, белки, египетски лешояди, черни щъркели, белоопашати мишелови, керкенези, ловни соколи, прилепи и още много други, но не всички накуп разбира се.

Все пак понякога може и да са "накуп". Тук на първия етаж е къщата на черния щъркел, а в малката дупка над него се е разположил египетския лешояд. Нямат чак толкова много какво да делят и случва се така, че когато са близо извличат и полза един от друг. Египетския ще прогони гарваните, които са заплаха за яйцата и на щъркелите, а те пък биха могли да респектират бухал, белка или даже катерещ се отгоре надолу човек.  Малките могат да сумтят доста страховито в пристъп на отбрана. Акбубата намазва и по някоя друга отмъкната рибка, когато щъркелчетата са преситени и не могат да изядат всичко, а храната е вече повърната :) от мама и тати.

Магаре и египетски лешояд в небето.

Простирането според чергата важи и за черните щъркели - долното гнездо е тясно заради малкия камък за основа, а горното пак на черен щъркел е доста по-широко, но и по-ново.

Тук живеят двойка скални орли.

Един от най-красивите скални венци.

Възрастен морски орел с типична снежно бяла опашка и черен щъркел. Никога не може да си спокоен близо до такъв хищник и щъркела се грижи за безопасността си, като винаги остава на десетина метра по-високо от орела, докато той се реши да тръгне на някъде.

Опа, не било белоопашат мишелов, ами лисица.

Това е т.нар. "птичи рай" край Налъхан. Прекрасно място за наблюдение на водолюбиви, скалолюбиви и някои степни видове птици.

Птичият рай под друг ракурс.

Има си и смесена чаплово-корморанова колония.

Днес от 10 кукумявки, сигурно поне 9 гнездят в постройки. Тази е една от малкото останали, обитаващи скали.

Бебетата ярета си стоят вкъщи.

Красиво парцелирана обработваема земя край реката. Комасацията на земята, освен че не е красива, намалява и биологичното разнообразие.

За добро или лошо, овцата има огромен принос за превръщането на хората в това, което сме сега.

Писах на Иво Димчев, за да го питам каква може да бъде тази порода, а той ми отговори: "Адаш това е прочутият овцекоз!" А аз взех, че му повярвах. :)

Язовира Саръяр доста наподобява Студен кладенец. Има си и двойник на Юмруккая.

Този е от онези пейзажи, които объркват представата за разстоянията, географското разположение и епохата.

Доказателство, че качулатите потапници, или поне мъжките такива не се боят от проливен дъжд. :)

Гнездо на двойка египетски лешояди в нишата на скалата само на стотина метра вляво от кошарата.

Същото гнездо с двете възрастни птици пред него.

Уникална комбинация, само дето египетския не се е захванал да лови риба. Но на остров Масира в Оман, за който предстои да разкажа, лешоядите наистина почти риболовстват.

Остров от розови пеликани. На тях за разлика от акбубата, поминъка им е само и единствено риболова.

На сметището на египетския много си му приляга. Можете ли да го намерите - той си е добре камуфлажиран.

На връщане към България, царски орел пък е маскирал гнездото си сред имелите на топола в полите на Странджа.

Мисля, че природата на Турция е толкова невероятна благодарение на хората, които я населяват.

Изминаха вече шест години от това първоначално проучване на гнездящите египетски лешояди край Бейпазаръ. Тогава намерихме четиридесетина двойки, а сега работата на колегите в Турция по тази популация продължава и в района са известни вече близо 100 двойки. Радваме се, че успяхме да помогнем за това хубаво за природата и хората начало. Разбира се, завинаги се влюбихме и в Бейпазаръ и живот и здраве ще продължим да се връщаме към него.

3 коментара:

  1. Много интересен разказ сте написали. Адмирации!
    Продължавайте да пишете все така интересно! Абонирам се за вашите публикации :)

    ОтговорИзтриване
  2. Албена и Свилен, благодарим ви много за подкрепата! Поздрави от Родопите!

    ОтговорИзтриване