вторник, 15 март 2016 г.

Защо египетските лешояди изчезват?

Здравейте,
аз съм съществото от снимката, набор 2009 г.! Невзрачно ви се струвам, нали, но знаете ли, че древните египтяни са ни почитали като символ на родителската обич?
Този разказ започва плавно, постепенно набира скорост, натрупва вълнение и завършва доста, хм..., да речем визионерски. :)
В България си имам повече от дузина народни имена - бяла каня, гащур баба, калина-малина, белогазица и пр., но гледай ти, към момента за широка употреба е наложено английското название - египетски лешояд.
Не съм сигурно дали, когато ме опръстениха се опитаха да ми сложат някакво име. Аз не го приемам лично, защото с тогавашните методи нямаше как да узнаят пола ми, а наистина е несериозно да си кръстник без това знание.
 сн. Петър Маджаров
Моите отдадени майка и татко ме мътиха 43 дни в това уютно и меко гнезденце. Не съм сигурно, обаче, в кое от двете яйца съм било инсталирано.

Родителите ми са избрали за гнездо една невероятна ниша, издълбана от вярващи монаси-исихасти преди много векове.
 сн. Петър Маджаров
Случило се е, обаче, така, че в един момент всеки е можел да проникне тук по огромен железен мост, изграден за посещение на някогашната скална обител. За да може аз да имам най-големи шансове да оцелея и излетя към независимостта, наложило се е гнездото ежедневно да се охранява от доброволци (главно Милена, Петър и Стела) от април до септември.

Отбелязах рекорд по късно излитане - ето ме тук на 24-и септември, дни преди да отлетя на юг. По това време на годината много други лешояди са вече мигрирали в Африка. Аз вече летя добре, а един от родителите ми долита с една от последните порции храна наготово.
Много хора ме обичаха и мислеха и се надяваха за мен, а никой не знаеше къде точно отивам, с какви трудности предстои да се сблъскам и... ще ме видят ли някога отново!
 сн. Петър Маджаров
Всъщност, този разказ е за група приятели, обединени от идеята да помогнат за оцеляването на моя вид на Балканите и за пътешествието, което предприемат към най-южните части на Турция десетина дни преди аз да отлетя натам. Целта им е да търсят места с концентрация на мигриращи птици от моя вид, които могат да се окажат много опасни. Такива смъртоносни капани по миграционния път, може да осветлят хората, за част от причините причиняващи очакваното изчезване на египетските лешояди от Балканите в следващите 2-3 десетилетия.
Давам думата на орнитолозите-пътешественици-природозащитници!

Здравейте и от мен, Иво! Благодаря за въведението на нашият мъдър приятел от Североизточна България.
Пътешествието ни към Искендерун в Турция през 2009 г., беше най-романтичното и до някъде по детски откривателско! Но именно затова, то ни зареди с толкова много вдъхновение и впечатления, които досега са още много силно живи във всеки от нас! Искендерун е разположен в най-североизточния ъгъл на Средиземно море и в околностите му има огромна концентрация на реещи се птици, които избягват много опасното пресичане на открито море.

Навлизаме във вътрешността на планините между Истанбул и Анкара. В най-добрите места спираме и оглеждаме удобни за гнездене скали край пътя.

Тук също. Екипът ни се състои от Влади и Добри (близнаците), Волен, Цвети и аз.

По пътя имаше главозамайващи гледки. Особено за хора като нас, болни на тема големи скални масиви.

Оставяйте фотоапарат или бинокъл на капака на колата, само ако сте си мислили, че имате нужда от нов.

В градчето, след което видяхме първия брадат лешояд. След Китай, на мен ми беше за втори път, а на останалите за пръв.

Ето го и него.. "в космоса". Въпреки това, за познавачите си личи, че е стопроцентов костобер - огромна птица, много дълга ромбовидна опашка, тесни криле. Бяха трио възрастни, намерихме и две от гнездата им - само на около 600 километра от Хасково :)

Как няма да има брадати лешояди при такива скали и то продължаващи стотици километри? Асоциацията със скалите на Вратцата над Враца е подходяща.

Свръхвпечатляващ контраст от пътя! Спираш, слизаш и се оглеждаш в потрес! Скалите кръстихме "Замъка Мордор" - наистина е имало крепост на върха, а може ли да няма на такова място?

Бързо се озовахме на най-голямото известно струпване на египетски лешояди в Турция. Бяхме поразени от мащабите.

Да, това си е ято от предимно възрастни египетски лешояди. Над 30 са само на снимката.

Птиците тук събираха каквото им падне.

В района на сметището преброихме около 120 птици на куп и се надявахме да открием поне някоя от нашите опръстенени в България млади с цветни пръстени, които по това време бяха вече около 50. Не открихме обаче нито един. В следващите години научихме, че през есента нашите птици летят директно на юг почти без да се спират, като се хранят опортюнистично с каквото видят по пътя, или почти не се хранят, разчитайки на телесните мазнини.

Няма как да пропуснем да снимаме любимите ни кангали. Нали си спомняте "Сивас кангал, чок сербез" :)

Може би така загиват част от лешоядите и орлите по по-нисковолтовите електрически стълбове - сушат перата си след дъжд (на всичкото отгоре са и мокри) и неволно правят късо съединение.

За да се приближим повече, използвахме колата за укритие. В такива случаи по-добре да се гледа отвътре, защото излезеш ли, птиците са излетели. Когато е неудобно да се ползва статив, главата на брат ти е идеален заместител. :)

Египетските и по-едрите вранови птици имат доста голямо припокриване в екологичните ниши, затова никак не се обичат. Враните са заплаха и за мътилото.

Орнитологичната наука в Турция, може и да не е чак толкова изпъстрена с видни полеви учени, но умението на колегите там да представят природните богатства по атрактивен и вълнуващ начин, засега остава недостижимо за България.

Основната ни цел в това пътуване беше да търсим сметища, които биха могли да служат като места за временна почивка на мигриращите лешояди и съответно да функционират като екологични капани, където птиците да загиват от една или друга причина.

На голямото сметище с многото лешояди не намерихме загинали такива, а само един бухал и то с гипсиран крак!

Край езерото Туз Гьол придобиваш усещане за смиреност, вероятно почти като хималайското - толкова незначителен и мравчест си на общия фон, че по-добре да преосмислиш някои от житейските си вярвания.
Волен и Цвети търсят мъдрост в силуета на хищна птица високо над тях.

Както Сание ни беше инструктирала, много пъти питахме местните хора "Чоплюк нерде?", което ще рече "Къде е сметището"? Лесно е да си представите удивените погледи, които предизвиквахме. Но в покрайнините на Туз гьол, местен човек убедено ни упъти далеч навътре в степта, придобиваща измерения на полупустиня. След последващи задълбочени телефонни анализи със Сание, оказа се че "чюллюк" означава пустинно място и така езиковата бариера увеличи пътя ни с близо 200 километра. Но районът си заслужаваше!

Любимата планина Таурус!

Приближаваме границата със Сирия и Цвети е на седмото небе! А Добри получи sms на сирийски мобилен оператор, който предизвика възторг. :)

Облачните планини над Искендерун! През, покрай и над такива ждрела се промушват стотици хиляди мигриращи реещи се птици от Източна и Централна Европа - мишелови, орли, лешояди, щъркели и още много други.

Не спираме да питаме "Чоплюк нерде"? А ако дефокусирате малко тази снимка, всичко ще изглежда като едно огромно сметище.

Случваше се да изпращаме залеза от такива места.

Веднъж намерихме много приятно местенце южно от Искендерун.

Спахме и на тази денонощно работеща каменна кариера, точно под фунията на миграционния път. Но вечерта бяхме обезпокоени от фадрома на работниците, които бяха дошли да проверят доколко сме редовни. А на сутринта ни поканиха на закуска в техния стол.

Билото на прохода Белен!

Уточнения по маршрута.

В любимите турски магазини. Купуваме си "екмек".

В град Белен, два пъти си поръчвахме едно и също - Адана кебап, но вторият път с доста по-висока цена. Цвети, частично израсла в северозападна България, изяждаше лютите чушки от чиниите на всички! А в жадните ни за ориенталски впечатления умове, изразите "Адана кебап" и "Чоплюк нерде", се превърнаха в еквиваленти на "Сивас кангал, чок сербез". :)

Носихме си разпечатана папка с публикации за миграцията над прохода Белен над Искендерун. След като вече си видял мястото, струва си на нов акъл да прочетеш някои от статиите.

За наблюдения на миграцията си отделихме общо 4 дни в пиковото време на прелета на египетските лешояди. Два от тях бяха много слаби (с изключение на ятата от десетки късопръсти ястреби), но в другите два бяхме бомбардирани от всевъзможни хищни птици. Видяхме млад ястребов орел, степен орел, десетки малки орли, змияри, малки кресливи орли, орли рибари. Транзитно прелитаха без никакво забавяне и малки групи до десетина египетски лешояди.

Ждрелото близо до наблюдателната ни точка. Тук очевидно гнездяха двойка соколи скитници. Като видяхме големите соколи, много се надявахме, че ще се окажат далматински, но си бяха просто скитници.

Няколкото дни, които прекарахме в наблюдение на миграцията над Искендерун, ще запомним за цял живот! Това бяха едни от най-невероятните ни моменти с хищните птици!

От онлайн карти си бях харесал една скала от другата страна на планината, която когато минавахме наблизо искахме да проверим за нещо по-специално.

Нямахме късмет с нея, но пък в близост снимахме този малък орел.

В планинските селца в района животът си върви на бавни обороти.

Това беше най-забавната вечер. Аз бях заспал в един момент, а младежите вилняха с мартинито на Волен :) Може би час преди това в тъмното пътят край морето свършваше под формата на срутен мост и трябваше да се върнем.

Съвсем близо до границата със Сирия. Удивително, но тук по нископланински огромни километрични скални венци, не намерихме нито едно сигурно гнездово място на египетски лешояд. Нещо не беше наред, но не бяхме сигурни какво.

На връщане посетихме една фантастична долина край Позанти в Таурус. Попаднахме на малка колония белоглави лешояди на скалите в най-високата част.

Минахме и покрай невероятната Ала даг - над 3700 метра!

А преди наистина да отпрашим към Хасково, се отбихме и в столицата на черните лешояди в Турция - Къзълджама!

Каква е равносметката, ли? Ами, тогава беше една, но сега седем години по-късно, е допълнена и изкристализирала, затова бих желал да ви споделя направо нея.

От работата на един холандски орнитолог и запален любител на хищните птици, знаем, че през 80-те и 90-те години по сметищата на десетки градове в Турция, е имало големи струпвания на египетските лешояди. Постепенно лешоядите са изчезнали от много от тях, а сметищата са си останали. Не е доказано (просто защото няма такива проучвания), но моята фина интуиция по въпросите, касаещи лешоядите, ми казва, че това се дължи в огромна степен на масово ползването на отрови главно срещу скитащи кучета - има много такива данни в интернет. Особено по туристическите райони по Средиземноморието, където египетски почти не са останали, а местообитанията са отлични. Този огромен район е все още изкушаващ за заселване от млади птици, търсещи своето място под слънцето, но ако тази практика продължава, той функционира като екологичен капан.

Добре известен факт в екологията е, че при намаляваща популация, ареала се свива в периферията, където изчезването върви с много по-голяма скорост. При птиците това се дължи в голяма степен на обстоятелството, че млади излетели от гнезда в границите на ареала, загнездват във вакантни територии във вътрешността, където шансовете за успешно предаване на гените за по-дълъг период, би трябвало да са по-големи.

Ето една проста сметка. От гнезда в България излитат ежегодно само между 20 и 30 млади египетски лешоядчета. Не повече от една четвърт от тях доживяват до полова зрелост на петата година. Колко ли от тези 5-7 птици (в които ни е надеждата) загнездват в Турция, която е огромна притегателна на миграционния им път, с повече от хиляда двойки? А как мислите, колко от да речем 1000 излетели малки от Турция в същата година (респективно 200-300 полово зрели след 5 години) загнездват в България? Как сме работили до сега и как е най-разумно да разпределим усилията си в бъдеще? Хм, може би националните граници доста са замъглили проницателността на природозащитния ни поглед. И докато разработваме и тестваме научни хипотези, които винаги имат нужда от още и още допълнителни изследвания, часовника тиктака, десетилетията се изтъркулват, а за предприемане на решителните и отдадени действия все нещо не достига!

Ами Гърция? Преди 30 години тя е имала два пъти повече египетски лешояди от България, а днес три пъти по-малко - броят на останалите двойки в южната ни съседка вече е едноцифрен! Там проблем не е толкова тровенето на кучета, колкото това на лисици и чакали - отново екологичен капан.

Природозащитата по света буксува в коловоза на борбата с проблеми! В съвременния свят, за да спечелиш проект за каквото и да било, трябва да имаш добре дефиниран проблем, разбит на подпроблемчета, за които да имаш ясно и точно предложени мерки за преборване и времева рамка, в която да бъдат решени, така че по време на финалния доклад, всичко да бъде цветя и рози.

Почти не строим морски фарове (които да разпръскват светлина)! Как ви звучи идеята за разпространяване на книги, вдъхновяващи любов към природата в големи мащаби, най-вече сред децата и то продължаваща в десетилетията напред. Представете си как всяка година красива книжка за природата достига безплатно до всяко дете в районите, важни за лешоядите и след 30-50 години ще имаме общество, в което залагането на отровна примамка ще бъде културно неприемлив акт - нещо като това да стреляш по бял щъркел. А защо да се ограничаваме само с лешоядите, да разширим територията и в районите с царски орли, къдроглави пеликани, червеногуши гъски, рисове! На някой може да му се стори абстрактно и мечтателско, но нали си спомняте, онази невероятна поговорка, че "не сме наследили земята от дедите си, а сме я взели на заем от децата си"?

А разходите за това няма да превишат и 10% от бюджетите на проектите за опазване на тези видове. И един бус, който да разнесе книжките по училищата в района, така че да стигнат до почти всяко дете. Наистина странно, че още не сме започнали да го правим? Аз съм сравнително млад и осъзнавам нуждата за това отскоро, а в природозащитата има далеч по-опитни и мъдри хора от мен, на които знам, че идеализмът не им е в недостиг.

На опазването на природата и предстои да навлезе в истински зрялата си фаза! Винаги най-много ми е харесвало мотото на една турска организация с красива мечта за свят, в който природозащита вече не е необходима.

Няма коментари:

Публикуване на коментар