Страници

сряда, 9 март 2016 г.

Защо рискувахме живота си?! "Египетски лешояд ли, шегувате ли се?"

Правил съм рапели по скалите  доста десетки пъти! Защото исках да помогна на хищните птици и вярвах, че това е част от пътя! Започнах в Китай и продължих в България. Веднъж ги броих, а сега ме напушва на смях при мисълта да ги сметна. Защо ли стана така?

Опръстеняване, изследване на храната, установяване на причини за гнездови неуспех, поставяне на предаватели, спасяване на болни малки - затова го правехме. Но това ли беше всичко?

Не бях сам! Бяхме почти самоуки и имаше рискови моменти и то не един. Навсякъде трябва да си разумен и нащрек! Подценяването може да е фатално! Егото може да те убие!

Вече разказах за мониторинга на лешоядите, както и за работата по подхранване. Имаше и една статия за мечтата ми да бъда изследовател на хищни птици и как започна моята история с лешоядите. Тъй като този пост е за скали, хора и лешояди, ако ти си любител на скалите и природата, това за черния щъркел също ще ти хареса. 

Вълнуващо е да се отклониш от пътечката и да драснеш стръмно нагоре към скалата, по сипея, всред драките или през рядката, но уютна горичка по стръмния напечен склон.

Тук ще ви споделя силни моменти от времето, което с близки приятели прекарахме най-близо до лешоядите. И може би без да се налага да използвам думи, всеки ще открие своята истина за това "защо рискувахме живота си".

Цвети е във вихъра си тук през 2010 г! Възможно е още да не е чувала за слинг. :) А Никола и Люба търпеливо чакат да им дойде времето. :)

С Митко Рагьов из Провадийско-Роякско плато, месеци преди експедицията за ловните соколи в Турция. Митак, не спирам да се удивлявам, колко закодирани неща за бъдещи ситуации има в тези стари снимки!

Една кратка среща с Илчо под скалите на Пепелина в Ломовете, беше достатъчна за да ме вдъхнови и повлияе много занапред! Аз все още си треперех порядъчно при рапели по 40-метрови отвеси, а той имаше изражение на човек, който си играе с броеница.

В ниша, изкопана от неизвестен монах-отшелник.

Първото тренировъчно спускане с Ники, Влади, Добри и Волен. В началото на Хайдушката пътека над Сливен сме, а за осигуровка служи паметника на загиналите алпинисти в Хиндукуш. Малко по-нагоре по Дюлев дол има вековна черна топола.

Бяхме много щастливи и ентусиазирани при първите спускания в гнездата. Ники, особено много! Аз така и не успях да се почувствам наистина в свои води, докато висях на въже по отвесите. Имаше обаче немалко от онези моменти с усещане за цялост и безметежност!

През 1994 г. Ицо е намерил двойката египетски лешояди загинали в гнездото. На снимката, 13 години по-късно, нишата все още е необитаема, така е вероятно и до днес. Митко Демерджиев ни води, аз снимам, а с Цвети сме заедно само от няколко дни! Случи се една вечер в Маджарово, когато Митака и Ники бяха извънредно духовити и невероятни!

Два дни по-късно, вече в Източния Балкан, Цвети се е гмурнала в дълбокото и вече ме осигурява за първото опръстеняване на малко египетско лешоядче с цветен пръстен.

Ники е надхитрил Волен, който изненадан недоволства! Незабелязано е отмъкнал тежката торба с въжетата ("прониквачка" по пещерняшки) и бързо драпа нагоре към върха на скалата. Предимно такива бяха нашите борби за надмощие. :)

Няколко години по късно, Волен и Влади са заякнали, а борбите си продължават. :)

- Ивчо, върза ли въжето?
- Ааа, да, чакай пак да проверя! Да, да, вързано е за мъждрянчето! И карабинера е завит!

Когато няма мъждрянче и такъв камък вършеше работа.

А няма ли и камък, може за теглича или джантата!

В случая на гнездото с теглича, за да влезеш си трябва залюляване отдолу. Но в този случай бяхме спуснали въжето малко встрани и амплитудата трябваше да е по-голяма. Така не се прави! А аз съм под въжето без каска - недопустимо!

Ето защо трябваше залюляване!

С Руси и Ники преди 9 години. Преглеждаме събраните хранителни остатъци.

Находка в гнездото! Череп на доста редкия пъстър пор. Вероятно лешоядът го е събрал след сблъсък с кола на пътя.

Моя грешка! Оказа се, че въжето не достига до земята под скалата и Ники остана да виси. Трябваше да развържем второто осигурително въже и да го отпуснем още като го вържем за мен и Иво Райков. Адаш, голяма емоция беше, но най-вече за Ники! Тук все още не бяхме чували за гръдни самохвати и катерене нагоре по въжето.

В някои ниски гнезда се качвахме просто така. Много внимателно!

Уау, богат урожай! Гнездовата ниша беше голяма, а гнездото ползвано десетилетия, но вече изоставено- ...

...последното в Пирин и Югозападна България. Силвето и Станислав са с нас в едно от за съжаление малкото ни досега теренни ходения заедно!

Там, където е Ники, корниза е широчък. Виждате ли първото гнездо с белоглаво лешоядче зад Ники и второто съвсем на края на корниза?

Откачих се от въжето, което реших, че много ми пречи и пропълзях до второто гнездо. Мисля, че не бих направил втори път подобно нещо. Отвесно е настрани и зад мен, а гнездото е върху големи напукани и супер ерозирали срутващи се камъни, а цялата скала представлява едно огромно свлачище. Бях доста уплашен от това, което правех. И за да увековечим върховната непредпазливост, помолих Ники да снима! А той не беше в много по-завидно положение!

"Значи съм над гнездото така ли? Само на 5-6 метра, странно, не го виждам. Добре, сега трябва да измислим как да се спуснем оттук."

"А, къде е дупката?"

"Дано някой от тези камъни не тръгне надолу. Дали ще мога да реагирам ако започне да се срутва?"

Друга средновековна ниша на монах с две египетски лешоядчета в дъното. Можете ли да познаете какво правят многото камъни в нишата? От къде са се взели, едва ли са от времето на монаха? Отговорът е, че вероятно през вековете назад, местни деца (а в някои случаи възрастни и ловци) са ги хвърляли в нишата в опит да изплашат птиците от гнездото и да ги накарат да литнат, били те египетски или белоглави лешояди, бухали или скални орли. Махнахме ги - бяха над 200.

Торбата с лешоядчето вече е в сигурни ръце!

Влади и Добри! Не съм чувал по света за други братя близнаци, изследователи на хищни птици.

:)

В този случай гнездовата ниша беше дълбока 4-5 метра и вътре имаше остатъци от около 60 сухоземни костенурки, с които египетските лешояди са се гощавали през годините.

Ето ги разделени по видове - шипоопашата и шипобедрена костенурка. При шипобедрената, средните щитчета на карапакса са по-широки, отколкото дълги.

В тази ситуация прекалявах с напътствията и Цвети реагира с реплика доста оронваща авторитета ми :), въпреки това беше извънредно забавно и смешно :)

Една двойка египетски лешояди бяха специалисти таралежояди. Или може би събираха остатъците от близко гнездящ бухал, а бухалите наистина сериозно наблягат на таралежите. Интересното обаче беше, че повечето кожички бяха на млади таралежчета - може би наистина си ги ловяха сами.

Студено, краят на ноември е! Миг на концентрация за Ники, преди спускане по един от най-големите отвеси на Юмруккая. Големият сипей и Казанкая се виждат в далечината.

Пакетирано и етикетирано! Почти готово да замине за изследване при палеоорнитолога Заро Боев.

Добри е попаднал в друго измерение...

...и е щастлив!

След няколко години практикуване на рапели, научихме, че има и протектори, които предпазват от скъсване на въжето при триене. След като започнахме да ги използваме се почувствахме доста повече в безопасност.

Най-приятните ми спомени по математика, са все от такива места!
По въжето измерваме височината на скалата и гнездото.

Най-често бяхме заедно с близнаците, Волен и Цвети. За три години опръстенихме около 70 лешоядчета. Много други приятели също помагаха.
 сн. Иво Димчев
За това гнездо лобирах пред екипа да ме пуснат да сляза месеци наред. Доста опасно място наистина, от гледна точка на падащи камъни.

Въпреки, че уж почистих добре, включително такива отлюспващи се плочи, с един друг доста големичък и свободно падащ се разминах на малко.

Цвети отново се спуска към любимото и гнездо. Не само на нея е любимо това приказно местенце.
 сн. Волен Аркумарев
Намерила е черепче на плъхче. :)
 сн. Волен Аркумарев
Пръстените бяха извънредно трудни за разтваряне и се наложи да изобретим наш си метод за поставянето им на лешоядчетата.
 сн. Чавдар Николов
Това е малкото на двойката таралежояди през 2010 г. В това гнездо през годините все се случваха едни от най-буйните и борещи се малки.

Тези двете от едно гнездо, бяха с най-голямата възрастова разлика помежду си. В крайна сметка и двете излетяха успешно, но с близо две седмици разлика.

Това е едно от последните бебета на лешоядите в Русенски Лом.

В един момент рутината взема превес.

Мисията е изпълнена! Връщаме се!

Това е Спартак! Беше убит в Чад от местни номади, които са видели предавателя с антената на гърба му и са се почувствали застрашени. С поставянето на предаватели и пръстени трябва изключително много да се внимава! Затова през 2010 г. спряхме дори и опръстеняването, защото осъзнахме, че има риск, на който излагаме птиците. Всички колеги по света от Испания до Израел и Америка, не споделяха притесненията ни и ни насърчаваха да продължаваме с опръстеняването. Ние обаче не искахме да застрашаваме повече дори и теоретично нито едно малко лешоядче.
 сн. Волен Аркумарев
Влади в един от онези безметежните моменти, когато не си напълно в този свят...

Една от снимките, предизвикващи у мен най-мили чувства.

Вече съм на 34 и в голяма част от това време, много от най-въодушевяващите ми мисли са били свързани с опазването на природата. Не бих могъл да намеря мотивация пак да правя "много десетки рапели" към лешоядски гнезда (освен ако не се касае за бедстващи птици), но лесно мога да си представя как пиша горе-долу толкова на брой популярни шарени книжки за живот близо до природата. Към момента, до тук е достигнало моето разбиране за това как бих могъл да бъда най-полезен в природозащитата. И да бъда "блогърче" разбира се! :)

Заслужаваше ли си? - И още как!

Чудите се как най-добре може да допринесете за опазване на природата? Ето ви една идея! Спомнете си какви неща свързани с природата обичахте да правите най-много, когато бяхте дете. Дали да не опитате отново, сега след толкова години? Заслужавате го! Най-важното - мислете извън кутията и ще бъдете съвсем близо до нещо много удовлетворяващо! 

До нови срещи приятели!!!






4 коментара:

  1. Отговори
    1. Благодарим ти, Коце!
      Лесно мога да разбера ентусиазма ти! Мисля, че досега си рискувал доста повече от нас в страстта си да допринесеш за опазване на природата!
      Поздрави от Родопите!

      Изтриване
  2. Браво Ивко, благодаря и за написаното и за спомените, които ми върна!Все пак сте били по-разумни от мен - навремето се катерех по скалите и дърветата в Сакар и Източни Родопи с едно конопено въже и на принципа "майната му, живота ми е безразличен...". Е все пак тогава бях безсмъртен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Борка, по вашите младини е било най-златното и идеалистично време в природозащитата! Затова хора като теб може и да започнат да се замислят за леко писателско хоби :) Като знам как приковаващо разказваш на живо, представям си как би могъл да пишеш!

      Изтриване