събота, 5 март 2016 г.

Как децата учат на път - много снимки и текст! World-schooling!

"Защо да го правим, като няма да си спомня нищо. Още е малък/малка?" Звучи ви познато, нали? Но, може би не е точно така! Всъщност, макар почти да нямаме съзнателни спомени, най-ранните преживявания в живота, оформят представата ни за света най-много! Впечатляващ и вълнуващ ли е той, или скучен и еднообразен, откликващ на нуждите ни, или враждебен! Бебето вече има изградена представа за средата, в която живее и си създава навици и очаквания, които подсъзнателно влияят цял живот!

Бихме искали да споделим с вас, част от вдъхновяващите пътувания и красивите моменти на път от живота ни като родители на Никола, в първите две години, от мига, в който станахме родители!  (е позволяваме си да пропуснем пренаталния период, който е не по-малко важен).
:)
Най-голямата тиква, която някога сте виждали!? А представяте ли си, какво е за малчуганите? Около тиквата, Никола и Александър се запознаха с една изискана госпожица от село Иваново, южно от Харманли.

На почти два месеца - Никола се среща с Мая в Берковица.

В Замфирово с дядо Любо и Боби. Впоследствие, дядо Любо се превърна в дядото, с който се събират неприлични количества гъби в гората. И този, който има мазе в къщата. :)

Търсим скални орли в Родопите, южно от Пловдив. И ги намерихме. :)

"Ето, докопах се до бинокъла! Ей сега ще видя къде е този орел, за който говорите?"

Като прочетеш така написано заглавие на табела и подсъзнателното впечатление в главата ти е, че си прецакан и трябва да делиш нещо с някакви мечки, които на всичкото отгоре, може би въобще не те харесват. Природозащитата в България има още дълъг път да извървява!

В Пирин! Най-голямата ела, която сме виждали! И огромен мравуняк!

"Ок, достатъчно! Гора, мечки, ели, аз заспивам! И гледайте да не ме събудите, имам много информация за обработване!"

По пътеката за Спано поле над хижа Яне Сандански.

Час по-късно, когато вече намерихме следите на глухари и лещарки.

На 2000 метра в местността Арнаутски гробища, Никола вече е буден и свежарка.

Вместо стандартния маршрут от Сандански към Горно поле, решихме да минем през Гърция, където пролетта беше вече отдавна дошла и дори смокините вече имаха листа. Тук правим кратка почивка край маквиси, каквито няма в България.

Ех, че хубава мащерка край пътя! Я да си наберем малко.

По задачи по хасковските улици. "Хей, момичета, вие въобще възнамерявате ли да ми се възхищавате. :) А забелязвате ли какъв голям портфейл имам?" :)

Непроходил изследовател по чорапи!

Фантастичната чаплово-корморанова колония насред Кърджали, с лекота може да носи доходи и огромен престиж и известност на града и региона! Необходимо е единствено разумно и консултирано с орнитолози, изграждане на посетителски център за наблюдения и популяризиране на природата, плюс наемане на отдадени специалисти-аниматори. Та тук гнездят нощни и малки бели чапли, малки корморани и малки водни бикове и още много видове могат да бъдат наблюдавани наоколо.

Засега и ние, а и чуждестранните туристи, се принуждаваме да гледаме чаплите от моста насред движението.

На тази полянка, един кърлеж се заби в ухото на Никола, но Цвети бързо го регистрира и премахна.

Фантастичната река Боровица под едноименния язовир в Родопите!

"Я да я видя аз тази цъфнала млечка!" Селцата по южния бряг на язовир Кърджали.

Крайпътен обяд до село Бойно.

Сред пипалата на Байкушевата мура!

Направихме си снимка с най-известния котарак в Пирин.

А това сигурно е най-големият кон в същата планина!

Този пък е в Западните Родопи.

"Я да се покатеря на капака на колата!"

"Сам ще си измисля, как точно едновременно да боравя с всички тези неща?"

Добре, че не взехме детската количка! По-точно, добре, че така и не си я купихме!
"Please, mind your head!"
Кой знае, може би пък като спи, Никола преживява посещението на мястото по по-вълнуващ начин!
Никола и Алекс са запленени! Софийска плюшена играчка.
Какво да се прави, когато през лятото в горещините, сте с деца и ограничен бюджет, далеч от вкъщи, а колата се счупи и цял ден трябва да е в сервиза?
Намирате най-близкия открит басейн и прекарвате там цял ден! :)
Край река Върбица - границата между Източни и Западни Родопи!
"Дай, дай, дай, дай!!!" 
Тук край село Звезделина, кипи от биоразнообразие! Края на селото - деренце, скали, язовир, храсти, гора, градини, къщи, торище!
"Аз бях до тук!" А над пътя на свечеряване пееха две мъжки сивоглави овесарки.
Време е за кратко алтернативно море! На Тасос ни е близко, чисто е, приятно и има безкрайно много природа.
Нощуваме в маслинова горичка, където някои дървета може да са на повече от хилядолетие!
Ники много си обича кака Деси!
Ха, ха, ха, не съобразих, че така ще стресираме всички почиващи по плажа. 
 сн. Иво Димчев
За няколко дни море и с щайга с домати и пиперки в багажника, обиколихме Тасос и хайде обратно на газ към Горно поле.
Ха-ха-ха-ха!!! Никола наистина е много впечатлителен на тема гъби! :)
Какво значение има, че ще замръкнем в гората - нали имаме челници? Тук по земята имаше стотици шишарки, а Никола искаше да прекара още само няколко минути тук. Още си носим бойния белег на носа от покоряването на Мусала на първия рожден ден - снимките от там обаче явно са се загубили покрай предишното повреждане на хард диска.
В центъра на село Барутин край Доспат - вековна топола (поне на 300 години, според местна над 80 годишна баба). Накрая бабата много мило ме попита: "Момче, ти помаче ли си, или си турчле". Нито едното, нито другото, но преди няколко дни, в хода на родовите проучвания, най-сетне излезе, че имам поне малко примес на по-екзотична кръв. От 55 открити досега мои прародители - баби и дядовци, научихме за моя пра пра пра пра баба (4 пъти пра) гъркиня, която се е казвала Фода. Съответно, майка и и баща и вероятно също са били гърци. :)
Смърчовите гори на Западните Родопи с неповторимия си въздух! Докато стана на около три години сме живели в Димитровград и почти непрестанно съм бил болен (тогава през 80-те четирите завода наоколо са работили). Един лекар посъветвал родителите ми да се преместят на място с по-чист въздух и се е отворила възможност за Пампорово. Хм, трябва да издиря и благодаря на този лекар. След първата седмица съм бил напълно здрав и за следващите още три години там, въобще не боледувах. 
Когато Цвети е била малка, са живели известно време във Вършец - в крайно блокче, след което започват безкрайни поляни. Тук Никола е на любимото и дърво от детството.
Не може да не се снимаме до това зидче край село Врело, Момчилградско.
Тук се учим да работим със супер екологична ръчна помпа.
Вековните дървета винаги трябва да се уважат по някакъв по-специален начин. :)
Младежът е уморен. Е, преди да стигнем до колата, преминаването на най-дългия въжен мост в България (на Лисиците под крепостта Моняк), съчетано с резлив ветрец, ще го освежи малко.
Има толкова много неща, които научаваш, докато газиш в разкаляната селска уличка в Източните Родопи.
С Биби в Малко Попово, в търсене на вековна черница с едри плодове, от която искаме да си завъдим наша си.
"Знам, че боцка, но аз ще си откъсна поне една шипка."
В центъра на село Самуилово, Сливенско, което е уникално с това, че тук все още са запазени петнадесетина вековни дръжкоцветни дъба. На тях (някои с 6 метра обиколка на ствола), има 7-8 гнезда на бели щъркели - най-голямата естествена колония в България. Ситуацията е същата като с чапловата колония в Кърджали. 
 
Като тинейджъри в Сливен, с приятелят ми Тихомир, стотици пъти сме идвали да тренираме на този лост. До неотдавна наоколо имаше и лалугери.
На път към вековната гора над село Ефрем, са намерени дъбова шикалка (направена от шикалкотворка - не се шегувам така се казва насекомото създател) и градински охлюв!
Ахааа, от тук е минала сърна!
"Лу-лу, лу-лу, лу-лу" - лалугера току що се скри в дупката си, между Раднево и Гълъбово. Даа, иначе белоопашатия мишелов ще го изяде. 
За този лалугер и тази дупка, Никола говореше стотици пъти след това, месеци наред и още го помни.
В това язовирче до Раднево, по време на пролетна миграция, беше пълно с много видове водолюбиви птици. 
 
По стъпките на тати. На Тополчанското поле - меката на царските орли, белоопашатите мишелови, големите ястреби и ориенталските каменарчета. И защо е всичкото това стълпотворение? Заради "ла-лу-ге-ри-те" :), както казва Ники Долапчиев от Сливен.
Така става, след десетки пъти гледане на филмче с брадати лешояди, които пускат отвисоко големи кокали и ги поглъщат след като се счупят.

На воля! Няма какво да му се случи. Осигуряваме си един час безметежност. Наглеждахме го с биноклите. :)
"Никола, да знаеш, че по принцип носорозите не живеят в точно такива местообитания и не би трябвало да ти е толкова безгрижно, като минаваш покрай тях."
Във Варна. Очертаване на контурите на дланта, докато тече филма "The lost elephants of Timbuktu" - гледали сме го повече от 100 пъти.
С Алекса - първа братовчедка.
Морето е близо до мястото, където живее баба във Варна.
Варненската морска градина предлага възможности за интересни ботанически, орнитологични, културни и спортни преживявания.
Емоции с кака Миша в Хасково!
В Сакар! Обяд край село Черепово.
По време на същия обяд мина чичко тракторист и ето какво се случи :)
А след още няколко часа в Бургас - друг тип придвижване.
А тук сме в Борисовата градина срещу Биологическия факултет.
 
Ех, че хубави цветя (кичесто плюскавиче)!!! От Главанак към Върбово.
"Мон, мон" - обсъждаме идеята за извършване на ремонт по софийските тротоари. Аргумента, че нямаме цимент, пясък и инструменти не трябва да се споменава въобще, защото Никола веднага ще каже да купим от магазина, затова му обяснявам, че това е ангажимент на едни други чичковци.
В някои случаи гъбките в градинките покрай детските площадки в София, са доста по-интересни от самите площадки. Обаче внимавайте с кучешките екскременти.
Кълвач е дълбал кората на секвоята в центъра на Берковица. На въпроса, какво има в гората, Никола първо споменава кълвачите и гъбите, а после според зависи дървета, вълци, костенурки.
Никола и Зори при първата им среща! Каките винаги са желана екстра в ежедневието! 
"Е, да де, няма аз да раждам, ама да видя как е."
На вторият си рожден ден - смело към морените на Витоша.
Дебелец.
Любов от пръв поглед в Своге!
На риболов при моста преди село Желен в Искърския пролом.
Само тати може да измисли такава щуротия! :)
Тротинетката имаше своите славни времена, но в един момент, когато краката на Никола се удължиха с още 2-3 сантиметра, вече беше напълно засенчена от балансиращото колелце без педали.
Ихаааа, имам си малка сестричкааааа......!!!
В Рудник с дядо Добри, в нетърпеливо очакване обелването на мамалигата.
Разходка с прадядо до магазина си е супер приключение!
Чирак, калфа, публика, или даващ акъли? 
Само за ценители! В едно от най-хубавите и топли вирчета на Бяла река край Меден бук.

А накрая, запътили сме се за още малко мъдрост към долмена край село Остър камък. Всъщност, разхождахме се произволно и случайно се озовахме до него!
 сн. Симона


Няма коментари:

Публикуване на коментар