сряда, 6 април 2016 г.

Етиопия - там ли зимуват египетските лешояди?

"Ти трябва да отидеш там!" - така реагира Волфганг при ентусиазираното ми споделяне на откритието, че преди 20 години в пустинна област на Етиопия, италиански орнитолози са преброили над 1000 египетски лешояда и е твърде вероятно част от 70-те птици, които сме опръстенили в България, да зимуват там. Този разговор се случи през пролетта на 2009 г. във Франкфуртския зоопарк, където бях на нещо като стаж.

Веднага се обадих на Цвети и и казах "Малка, хайде просто да си обещаем, че някак си през декември ще отидем в Етиопия и ще проверим това място." Нямаше нужда от убеждаване - когато е била на около 10, Цвети е крояла планове как се добира до Испания, преплува Гибралтар, пресича Сахара и стига до Кения, за да помага на гепардите!

"Go for it! (Направете го!)", пък каза Марк, който тогава наблюдаваше проектите на партниращи организации в Източна Европа. Поради Балканския синдром, първоначално, малко българи бяха толкова насърчаващи, но вече не беше и нужно. Важно беше, че и Нада ни подкрепи и даде зелена светлина на идеята. Искрата беше вече пламнала, трябваше да "стъпим" в Африка.

В Етиопия срещнахме много горди и смели номади, като този млад афар. Но нека да караме хронологично.

В първите десетки километри на излизане от Адис Абеба. Конят не е често срещано животно в Етиопия.

Момче приканва да си купите портокали. Неговите хора са по-напред с пикапа. На няколко пъти си купувахме от различни места, а плодовете бяха дребни, светложълти и много сладки.

Изпреварване на колона отдясно по банкета - ежедневие в околностите на Адис Абеба.

Отидохме в Етиопия с Цвети и Влади! А Илма Делелен Абебе с невероятен английски и отличен познавач на местната орнитофауна, беше нашият перфектен водач - баща на 6 деца. В крайпътно заведение, което е супер луксозно за местните стандарти е една от първите ни срещи с местната традиционна храна - питката инджера, която се прави от теф и сос широ. Виждате колко резервиран е Влади, но към края мисля, че всички вече бяхме пристрастени към инджерата с широ.

Тесфай беше шофьорът ни, който безпогрешно ни превози в няколкото хиляди километра по етиопските пътища, пълни с предизвикателства и изненади.
 сн. Владимир Добрев
През декември сме в разгара на жътвата. Но бързо се спускаме от разположената в планините Адис Абеба, към пустинния Афарски триъгълник, където земеделието е слабо застъпено.

Саванен тип местообитание с отдевни парцели обработваеми площи.

Жълтоклюна каня (първа братовчедка на черната каня), станала жертва на пътя. Първи теренен ден ни е и събираме всякаква информация. В литературата лаконично се споменава, че в Етиопия, често се намират сгазени египетски лешояди, но ние не останахме с такива впечатления. Такива кани, обаче, намерихме десетина.

Младежите са много общителни и винаги търсещи контакт с интересните хора в колата.

Красив контраст между прегорялата полупустиня и езерото край Метахара. Тук видяхме първият си африкански морски орел.

А близо до входа на националния парк Ауаш, бяхме изненадани от този непроявяващ признаци на особено безпокойство орикс край асфалтовия път.
Вечерта аз и Влади имахме доста тежък културен шок - от огромните маси хора почти навсякъде, толкова различното общество, движението по пътищата, храната, предстоящите неизвестни и умората. Аз лично се чудих как ще изкараме и една доста голяма част от мен искаше вече да се прибира в България. А Цвети беше на седмото небе и ни се чудеше.

За щастие, на следващата сутрин всичко това беше вече отминало и закуската от бъркани яйца и кафе макиато в хотелчето в Ауаш ни съживи. Денят и пътуването ни продължиха, а картините бързо се сменяха и ние гледахме с изумление.
Ахнахме при вида на пресичащото стадо камили с дете камиларче...

... и впечатленията с магнитуд на сътресения, обаче, бързо започнаха пак да се трупат, след като видяхме, че второто "камиларче" небрежно носи автомат на рамо. Препасаната малка сабя някак си бледнее.
В тази зона афарите воюват със сомалите. Бащата на това момче вероятно е загинал в престрелка. Научихме, че сомалийските номади са много по-добри във военните действия и в резултат на навлизането на огнестрелното оръжие, постепенно превземат земята на афарите и ги изтласкват от райони, които са обитавали векове.

Ха, вижте, май за това бяхме дошли! Зад това крайпътно ресторантче попаднахме на първите египетски лешояди...

...в очакване на остатъците от кухнята. А на преден план - три от по-едрите качулати лешояди. Тогава не знаехме българското им име и започнахме да им казваме "худед" - от английското.

Качулатите лешояди имат извънредно широки крила, които обаче не са особено дълги, което прави лесно отличаването им в полет дори от много голямо разстояние. А профилът им е като на черният лешояд в Европа - леко увиснал.

Представете си живота на номадите афари...

Невероятно! Когато бях в Китай, научих, че туроператори предлагат пресичане на пустинята Такламакан с керван двугърби камили. Преходът траел две седмици, а интересът бил предимно от японци. Искам и аз. :)

Говеда на афар без субсидии :) Рогата им са богато кръвоснабдени и като ушите на слоновете имат терморегулационна функция.

Ето го и нашият приятел от заглавната снимка. Илма се опитва да извлече от него информация за лешоядите, което и в последващите подобни ситуации, винаги поражда недоумение, а понякога негодувание. Хората тук живеят при наистина тежки условия, а ние ги разпитваме за лешояди.

По-късно насред пустинята ни изненада този млад орел рибар.

В Афарският триъгълник се срещат и няколко вида дропли. Тъй като афарите и сомалите не ги лолуват, птиците са изключително неплашливи.

Всеки ден виждахме и малки групи сомалийски газели.

Щрауси, обаче видяхме само 2-3 пъти, а това беше най-голямата група - имаше още един женски (кафяв) с тях, по-встрани.

Бяхме много щастливи, когато втората вечер, в околностите на Логия, където останахме за няколко дни, попаднахме на първата голяма нощувка на египетски лешояди по далекопроводи.

Около час и половина преди мръкване, започвахме преброяването на участък от няколко десетки километра от електропроводите и брояхме до тъмно.

Преди лягане, Влади и Илма провеждаха интересни обсъждания за небесните тела. Аз бях толкова обсебен от идеята за успех на експедицията, че трудно можех да се отпусна, наслаждавам и в случая, науча нещо от тях за космоса.

Рано всяка сутрин, десетки свещени ибиси кацаха по покривите на стаите ни за нощувка, а египетски лешояди прелитаха на метри над нас устремени към околностите на градчето в търсене на закуската си.

В началото Илма ни обръщаше внимание на всяка една от многото напълно непознати за нас африкански видове пойни птици, но мотивацията му бързо намаля, тъй като ние бяхме изключително много на тема хищни птици. А след вечеря бяхме толкова уморени, че нямахме сили да правим справка с определителя за запомняне на видовете.

Децата са деца навсякъде!

Особеност в екологията на египетските лешояди в пустинните области, е, че прекарват част от горещите часове на  деня в близост до т.нар. "water holes" - малки водоеми сред пустинята.

Гигантският щъркел марабу и свещеният ибис, също са привлечени от близостта на човека.

Но марабутата са сериозни животни и винаги са с предимство.

Претърсвахме за загинали птици, под някои от стълбовете с най-голяма численост на нощуващи лешояди, но намерихме само един череп и то вероятно от миналата година.

Под нощувките намирахме и голям брой погадки (повърнати несмлени хранителни остатъци), които съдържаха главно козина от домашни животни.

Продължихме в посока Джибути. Закъсалите камиони на най-натовареният и най-добър по това време етиопски път, бяха честа гледка, но понякога след тръгване шофьорите забравяха да отместят големите камъни от пътя. Огромна част от международната търговия на Етиопия минава през пристанището в Джибути.

Малък брой египетски имаше около граничния пункт. С опита стигнахме до заключението, че броя на лешоядите около дадено населено място, често е правопропорционален на големината му. А около единичните номадски колиби в пустинята, нерядко виждахме по един или няколко екземпляра от нашия "целеви вид".

Решихме да проверим и пътя в посока към Еритрея.

И се натъкнахме на фантастични пейзажи.

Но имаше изключително малко човешко присъствие и съответно само единични лешояди. Нямаше как да не си спомним за Атанасовско езеро, при вида на тези солници.

Ограждение за домашни животни, което се използва вероятно само в част от годината.

От сърцето на пустинята, направихме малко отклонение към източните склонове на Етиопската планинска земя. С отдалечаване от пустинята и навлизане в полите на планината, зимуващите египетски лешояди изчезнаха, но се появиха много симпатични късоопашати гарвани.

Това не си го спомням, но трябва да е било истина, след като го има на снимка!
 сн. Владимир Добрев
Най-често срещаният вид птица носорог.

А този чакал (с пострадало краче), макар и по-дългоух, е същият вид като нашия европейски чакал.

Бяхме натрупали вече няколко наблюдения на африкански степен орел, с който първоначално объркахме, този тригодишен царски орел. Определихме го едва от снимките, когато вечерта ги разглеждахме. Почувствах го като мил поздрав от родината - стотици пъти бях виждал царски орли в такава възраст около Сливен. Нищо, че този беше много по-вероятно да е например с южносибирски произход - да речем от околностите на езерото Байкал.

Всяка вечер продължавахме да броим определен отрязък от пътя, покрай който се редяха стълбовете на далекопроводите - спалните и вишките на лешоядите.

А на тези бабуини, не че им е много удобно по цяла нощ на железата - работата е там, че на тях се чувстват в безопасност от нощни нападения на леопарди.

В един от дните решихме да направим обиколка из националния парк Ауаш, но макар да беше в добро местообитание за египетски лешояди, видяхме само единични птици. Египетските, наистина се държаха плътно около човешките маси. Неслучайно преди 150 години само от гнезда в Истанбул, ежегодно са излитали по хиляда малки лешоядчета. В големи числености са гнездили и в Хартум, Дамаск и Кайро.

Красива крайречна саванна растителност около река Ауаш.

Прилепоуха лисица отблизо! Макар като малки, всички да бяхме чели доста книжки за Африка, при вида на това животно се ококорихме като за извънземно - бяхме забравили за съществуването му. Всички си помислихме в началото за лисицата фенек, но не беше тя. Илма бързо ни просветли, че се казва прилепоуха. Афарите със сигурност са и измислили по подходящо име от орнитолозите.

В много части на Африка, антилопите дик-дик са основна храна на леопардите. Имат доста висока плътност в подходящи местообитания от гъсти бодливи храсталаци.

Приятел около паркинга.

Най-голямото бижу на парка, обаче, безспорно беше тази антилопа малко куду, която ни позволи да и се насладим за няколко секунди.

След 5 дни в централната част на Афарският триъгълник преброихме около хиляда египетски лешояда. Бяхме доволни и напрежението ни значително спадна.

Отправихме към град Дире-Дауа в източния край на Афар, северно от който през 50-те години на миналия век израелски орнитолози, са наблюдавали огромни струпвания на египетски лешояди по телеграфни стълбове покрай жп линията за Джибути. Но за да стигнем до там, трябваше да заобиколим през източните дялове на Етиопската планинска земя. По пътя в полите на планините, имахме късмета да забележим четири гнезда на африкански белогърби лешояди на голямо акациево дърво, извисяващо се над останалите в саваната.

Щастието ни се усмихна и с наблюдение на орел фокусник! За него като малък, съм си представял какви ли не неща. Полетът му наистина е уникален и не прилича на никоя друга птица. Хранителните му предпочитания са близки до тези на орлите змияри, но функционира и като ловец на дребни животни, а се възползва и от мърша. Поради последното и факта, че е териториален, отсъствието му от подходящи местообитания, е силен индикатор за ползването на отрови срещу хищници от местното население.

Край пътя: възрастен сокол скитник от африканския подвид, кацнал на телеграфен стълб.

Augur Buzzard (Buteo augur), който строи гнездо. Бяха нарядко в планините, но винаги беше много приятно да ги виждаме.

Голяма част от тези планини, бяха населени от колоритната народност оромо, които се отличават с носенето на изключително много жълто. Нямаме по-масови снимки, но представете си как минавате десетки километри, хиляди хора по пътищата и три четвърти от тях са облечени в жълто!

Местообитанията бяха изпъстрени с безбройно много малки ниви. Виждате многобройните купи, приготвени за харманите - отдалеч си личи, че е жътва.

Ето и фрагмент по-отблизо.

Макар и не много, имаше и участъци със запазена естествена растителност.

И такива сюрреалистични горички.

Преди Дире-Дауа, попаднахме на впечатляваща колония рюпелови лешояди на огромен скален венец под малко село.

Спряхме в едно малко градче и Цвети и Илма се върнаха малко назад до близък магазин, а ние с Влади и Тесфай учудващо останахме да ги изчакаме в колата. Когато се върнаха, Цвети разказа, че Илма буквално е спасил живота и, като рязко я е дръпнал встрани от профучаващ камион с неадекватен шофьор, който е карал на зиг заг с голяма скорост по тази улица. Чувствам се зле при мисълта, че напълно бях забравил за тази случка, а Цвети ми я припомни, сега когато разглеждахме снимките. Илма, дали някога ще мога да ти се отблагодаря!

Докато Цвети е била в голяма опасност, ние зяпахме как трима мъже не могат да избутат едно малко магаре.

Някъде по пътя...

Дире-Дауа ни посрещна на свечеряване с няколкостотин качулати лешояди накацали по далекопроводите и само един египетски лешояд. В следващите дни видяхме само още няколко от търсените. Явно голямото струпване в района от преди 60 години, вече не съществуваше.

Много колебливо тръгнахме по слабо използван път покрай старата вече изоставена жп линия. В един момент попаднахме на този знак на амхарик с една дума на агнглийски - "slow" - т.е. "бавно"! Илма, обаче, каза че другия текст предупреждава за наличие на мини в района. Беше ни напълно достатъчно за да се върнем.

Тръгнахме по главния път през пустинята в посока Джибути, покрай границата със Сомалиленд. Бяхме доста на тръни, следи от хора нямаше почти никакви за двадесетина километра, не видяхме и нито един лешояд.

Пазар за дърва в Дире-Дауа.

А това е широко разпространен етиопски модел такси.

Най-добрата ни снимка на един от видовете булбул. Атрактивна и неплашлива птичка с частично враново излъчване.

Скоро тръгнахме обратно към Адис Абеба. В планините в обширен район около Дире-Дауа се отглежда т.нар. чат - местно растение опиат, предизвикващ тежка зависимост и силно намаляващ работоспособността. Широко разпространеното му ползване е един от най-големите съвременни проблеми на Етиопия.

Ето и растенията отблизо. Научихме, че се изнасят за много страни в Близкия изток и Средна Азия.

Продават се и по улиците.

Етиопски атрактивен начин за накълцване на месо в крайпътно заведение.

След като се върнахме в Адис Абеба, по препоръка на Илма, отскочихме за един ден на север до огромната долина на Сини Нил. Тук имаше поне една гнездяща двойка египетски лешояди. Беше чудесно да ги видим и да си създадем представа за района, но местната гнездяща популация не беше цел на посещението ни.

Района беше зашеметяващ. Разпръснати навсякъде имаше и гнездящи рюпелови лешояди - местният екологичен еквивалент на нашите белоглави лешояди.

Попаднахме и на гнездо на черен орел с едно малко и невероятна двойка възрастни птици.

Цвети изпадна в сладко опиянение при вида на черните орли с бялото им пухово малко в гнездото.

Най-идиличната снимка! Виждате ли къщичката? Милиони крайно бедни, но трудолюбиви и усмихнати етиопци живеят на такива места. Никога няма да забравя думите на Илма, че "тук си беден, когато не можеш да произведеш храната си".

Един от милионите действащи етиопски хармани. В Европа сме модерни и харманите вече са само PR атракция, а машини, захранвани с фосилни горива ги заместват.

Върнахме се към Ауаш, където искахме да довършим преброяването - оказа се че там има още около 500 нощуващи лешояда. И нови срещи с афарите, които ежеминутно трябва да са нащрек за живота си.

Макар и по-рядко, момичетата също могат да бъдат пастири до преди да бъдат омъжени.

А това е свещената планина на афарите. Дано да я запазят и да им помага в тези трудни за тях времена.

Два вида дългокраки блатароподобни ястреби от род Melierax, са едни от най-често срещаните местни гнездящи хищни птици в пустинните и саванни области. Често могат да се видят кацнали на върховете на акациите.

Наслаждавахме се на токуването на тази двойка гълъби всяка сутрин, докато закусвахме в хотелчето в Ауаш.

Дървени въглища се продават на много места край пътя, а изсичането на малкото останали дървета е сериозен проблем.

В последните дни, се отправихме към важно за лешоядите сметище край град в Етиопската планинска земя. Жътвата навсякъде покрай пътя продължаваше.

Ето още един прекрасен работещ харман с волски впряг.

"Дървата" за готвене масово са под формата на красиво подредени изсушени говежди екскременти.

За да си построиш такава къщичка е необходимо да си купиш единствено глинената фуния на върха на покрива. Всичко останало е от природата.

На няколко места наблюдавахме малки групи зимуващи сиви жерави.

Имахме шанс за близка среща и с едно младо далматинско соколче. В България, това е една от най-редките птици. Много дългогодишни орнитолози въобще не са го виждали, други само си мислят, че са го виждали. До преди 7-8 години, аз бях сред вторите, в резултат на едно наблюдение на двойка млади соколи скитници с кафяви гърбове, заели гнездо на скала в Осогово, които обърках с далматински.
 сн. Владимир Добрев
А ето го етиопския аналог и заместител на сивата врана - добре познатата от България.

Сметището, към което отивахме си заслужаваше. Имаше малко струпване на качулати лешояди и кани, както и една местна двойка египетски, но и доста кучета. Интересно беше, че имаше няколко млади брадати лешояда, някои от които прекараха доста време по стълбовете наоколо.
  сн. Владимир Добрев
Като извадка от орнитологичен комикс! :) Колко много сме си мечтали като деца за тази птица!В един момент на 20 метра от нас, невъзмутимо кацна възрастен брадат лешояд и веднага започна ходешком да си търси храна под формата на стари и никому неинтересни кокали. Напълно ни игнорира! За 20-30 минути го наблюдавахме как глътна общо 9 средно големи до едри кокала от домашни животни, след което просто отлетя и замина вероятно към гнездото си. На снимката е заедно с късоопашат гарван... и нас разбира се! :)
сн. Владимир Добрев
След африканските жеги, преди Коледа се върнахме променени и все още леко зашеметени в заснежената България. Африка, веднага започна да ни липсва! Научихме много, но въпросите в главите ни се увеличиха. А случи се така, че през следващата година щях да посетя Етиопия отново, а преди това и... Судан. Но за тях в следващите разкази! :)



1 коментар:

  1. Видях надписа на етиопски, колко от тези букви имаме в нашата азбука. За мене все още е загадка нашата връзка с тази част на Африка, не като кръвна връзка, но по-скоро духовна. Етиопците са православни като нас, техния закрилник е свети Георги или saint George. Някъде в древността се крие истината....

    ОтговорИзтриване