Страници

събота, 20 февруари 2016 г.

Има ли въобще някакво значение, колко ловни соколи са останали в Турция?

Спокойно, колеги, не съм мръднал! Провокативно е да, но нека постепенно навлезем в нещата. Това е най-шарената и дълга статия до сега и сърце не ми дава да я срежа на две! И като я пишех най-много си мислех за Митака Рагьов, дано ти хареса Митак!
През лятото, в което се върнах от китайската експедиция, известно време се лутах леко депресиран из София (главно между университета и общежитието) и с помощта на Чефи се позанимавах за няколко месеца с диви кози из Западните Родопи. Не, не, не си мислете за алтернативни туристки, бяха си истински диви кози. А през март, вече 2007 г., започна работата с египетския лешояд. В това време Митко Рагьов беше на гребена на вълната с ловните соколи (ето как изглеждат) вече в източноевропейски контекст и планираше търсене в Турция, където по литературни данни се очертаваше, че соколите са горе долу "на границата между живота и смъртта". Ха-ха, така преди доста години Ицо отговори на Марин, след неколкократно настойчиво задаване на въпроса "къде са регистрирани късорогите крави" - отговора беше именно "Ами, Марине, ами че те кравите са регистрирани на границата между живота и смъртта" :).
И така около 20-и април потеглихме към Анадолското плато. Избирам тази снимка за заглавна на поста - две волни кюрдски хлапета-пастирчета близо до иранската граница. Всички хора са добри, вторачването в политиката и съзнанието за ограниченост ни пречат да живеем в мир!

А това е нашия звезден екип: Митко Рагьов, Митко Демерджиев, Мехмед Дели и аз.

Взехме Андрю Диксън от истанбулското летище. Уау, началник по терена! И на всичкото отгоре знаеше повече от нас за хищните птици - е, не че сме някакви посредствени балкански орнитолози, а сигурно защото беше доста по-възрастен :) и все пак представител на една доста по-напреднала школа. Той участва в картирането само в Западна Турция и спешно замина за Казахстан или може би Монголия. Да, той почти се оплакваше, че кръстосването между Тибет, Англия, Китай, Турция и Близкия изток му идва изтощаващо :) Той каза и култовия лаф (само, че при срещата ни в Китай) - "For some men, one woman is more than enough" :)

Въпреки опита от шофиране в София, истанбулският трафик ни създаде лек културен шок при пресичането от Европа в Азия. Не трябва да се впечатляваш, ако колите, които те изпреварват отдясно, са почти толкова, колкото тези отляво. Тук едва навлизаме в сериозния трафик.

Трябваше бързо да се придвижим към Мерсин, от където да вземем Мехмед Дели, но по пътя оглеждахме всички потенциални места.

Митко Демерджиев се прехласваше по безбрежните открити хълмисти пространства и ги оприличаваше на безкрайни Бесапарски ридове. Концепцията за местата за временно пребиваване на младите скитащи царски орли (temporary settlement areas) беше още скорошна в главите ни и като пътувахме на юг от Анкара, той коментираше: "Ивчо, гледай, тук всичкото е безкрайно темпорари". Най-общо, по такива места с добра хранителна база, но без прогонващи ги възрастни двойки, младите орли се скитат и учат, докато дойде време след някоя година да започнат с опити да предават гените си.

А това ще да е било гнездо на степен орел. Тогава Митака Демерджиев си го мислеше, но не стана ясно, защото не беше заето. В крайна сметка го броихме за белоопашат мишелов с въпросителна. Близо десет години по-късно, обаче, унгарците и Карякин откриха няколко двойки степни орли точно в този район. Степния и ястребовия орел са супер екзотиката от десетте вида орли, които могат да се видят в България - хайде, няма да броим дългоопашатия морски орел. А тук степните дори гнездят, значи няма да трябва да ходим до Казахстан, за да им се любуваме в гнездовите места. Но такова наблюдение може да се оцени по достойнство, единствено ако доста години подред си мечтал да имаш шанса да го зърнеш сред природата. Преди това по-добре не се и опитвайте да го видите на затворено.

Тук вече пресичаме прекрасната планина Таурус!

Малко преди превала и започва спускането към Средиземно море и Мерсин. Все още никой от нас българите не беше виждал брадати лешояди, но нямахме късмет при двете кратки спирания.

В Мерсин - паметник на майката на Мустафа Кемал Ататюрк. Нямам обаче никаква представа какво е дървото с лилавите цветове - не съм виждал такова в България.

Атмосферата в центъра на града е изцяло средиземноморска.

След като взехме Мехмед, отново трябваше да пресечем Таурус, този път от юг на север.

Мехмед беше невероятен! Супер естествен и спокоен, фантастично бързо се сприятеляваше с местните хора. От него допълнихме с много представите си за човешките взаимоотношения - винаги уважение към непознатите по пътя, близост, бавен говор, винаги с усмивка.
сн. Митко Рагьов
Тук е лагера ни в планините южно от езерото Туз Гьол. Избрахме мястото вече по тъмно, а на сутринта се събудих от крясъци на червени ангъчи, които над главите ни се биеха за гнездова ниша с двойка египетски лешояди.
сн. Митко Рагьов
Около блатата Ерегли имаше множество големи стада овце.

С овцете имаше главно кангали, но и други породи овчарски кучета, като това на снимката.

Това куче, пък очевидно има кръв и на кавказка овчарка. И голям железен нашийник с огромни шипове - широко разпространен местен модел.

Кангалите нерядко имаха такъв или подобен вид. Не е трудно да те стреснат.
сн. Мехмед Дели
Хасан даг! Впечатляващ вулкан, издигащ се на почти 3300 метра!
На много места откривахме "залежи" от местните анадолски лалугери. Близкородствени са до балканските, но с по-дълга опашка и бял кръг около окото.
Тук над селце в планината попаднахме на двойка египетски лешояди. Симбиоза! Лешоядът се възползва от нещо като ресторант-бунище около селото и има гаранция, че никога скален орел няма да загнезди на това място, а хората... се радват на акбубата, която носи пролетта, събира отпадъците и радва окото. 
Висока планина, огромни скали, северен склон - идеалната комбинация за скален орел. Гнездото беше в червеникавата част на скалата. 
А ето уличка от селцето край скалите на орела.
Оглеждахме скали по терена от сутрин до вечер. Не си спомням да сме споменавали думата мотивация, тя си беше с нас винаги, извираща от вътре.
Тук Митко Рагьов за секунди се изкачи на пирамидалната топола, за да огледа старо гнездо на белоопашат мишелов.
А ето и един такъв мишелов. У нас е изключителна рядкост да видиш тъмен белоопашат мишелов, но в някои части на Анадолското плато, тъмните са повече от светлите. А птицата на снимката е с преходно оцветяване. 
А този белоопашат мишелов, който снимахме по-късно, увиснал срещу вятъра над брега на езерото Ван, си беше напълно тъмен екземпляр, макар че от снимката не се вижда добре. За сметка на това аеродинамиката му е уникална. Стоя така дълго време.
Тук в пресъхналото езерно дъно имаше двойка дългокраки дъждосвирци - изключително рядко наблюдавани в България. Андрю се запъна и след двайсетина минути намери гнездото им...
...с все още непълно мътило. Той събираше снимки за електронно издание на "Птиците на Западна Палеарктика", което било планирано да бъде със снимки на гнезда, яйца и малки.
Някакви идеи каква функция може да е изпълнявал този камък? Част от колона?
А след камъка, нагоре по склона попаднахме на плътна популация от двупетниста чучулига. Тя пък може би въобще не е установявана в България. Хубава едра чучулига, най-много напомняща дебелоклюната. Виждахме я за пръв път. Прекрасно и много рядко е усещането, когато си напреднал в орнитологията, да видиш някакъв вид птица и да не можеш веднага да се сетиш точно каква е тя. Сядаш на тревичката, отваряш определителя, бързо ти става ясно, а след това се наслаждаваш на екзалтираните от пролетта летящи и пеещи навсякъде чучулиги. Защото, я я видиш пак в следващите десет години, я не. 
А това каменно пособие, може би някога е било използвано за смилане на житни семена.
В България преди месец, вече бях започнал за първа година интензивната работа по мониторинг на египетските лешояди и затова всяко наблюдение в Турция беше много специално, въпреки че на фона на 70-те двойки за целите Балкани, в Анадола има може би хиляда, макар че и тук намаляват. Видяхме този египетски да се приготвя за нощуване, а зад него в нишата смътно се виждат клонки на високо разположено гнездо, в което птицата трудно ще влезе ако разчита на подскок. При такава архитектура, при кацане от въздуха, лешоядът трябва в повечето случаи да се мушне директно в гнездото с криле вдигнати нагоре и почти успоредни едно на друго, като при брачен полет на осояд. Много задълбах тук :)
Шипобедрената костенурка е може би още по-мъдро същество и от лешоядите и орлите. Най-малкото, за разлика от тях, наистина може да живее 100 години, така че в контекст на дълговечност, може да се създаде и поговорка-пожелание "Да живееш с костенурките!" :) А този екземпляр под труден за определяне бодил (вероятно от род Сколимус от семейство Сложноцветни), е на не по-малко от 20 години. Пред носа и има клипеола от Кръстоцветни. Владо Трифонов, благодаря ти за ботаническата консултация!

Митко Рагьов по време на вечерна доматена медитация на челник някъде между Анкара и Коня. Аз почти винаги съм бил и все още си оставам, кулинарно най-неукия човек във всяка експедиция. Но и на това сигурно ще трябва да се сложи край вече.

Митко Демерджиев освен кулинарен специалист, е и вещ в областта на събиране на хранителни остатъци от хищни птици. Тук, току що е събрал погадките (повърнати несмлени хранителни части) под гнездо на белоопашат мишелов.

В Турция, ловния сокол (или това, което е останало от вида), е привързан към плътните и обширни колонии на анадолски лалугер, като основна храна. Именно на такова място открихме първото гнездо. Спомням си как с Митко Демерджиев спряхме срещу прекрасните скали, а пред нас тичаха стотици лалугери. Въз основа на наученото в Китай, казах, че "ако тук няма ловен сокол, значи положението му в Турция е крайно зле". И след малко видяхме птицата, която се мушна в гнездото. По отвеса на скалата имаше много стари зидове.

Митко Рагьов и Андрю стигнаха почти до гнездото без въжета. Дали за стабилизация, са били сложени тези напречни камъни - безспорно майсторско изпълнение.
сн. Митко Рагьов
По "Азиатската методика" - 5 малки соколчета в гнездото с разхвърляни погадки с козина на лалугери. Соколите не строят гнезда и снасят или върху чакъл на голата скала, или в гнезда построени от други видове. Тук гнездовата ниша беше нова и отвън не беше въобще изцапана - напълно невидима. Скалата беше малко пренаселена - освен соколите, на нея гнездяха още египетски лешояд (мъкнеше към гнездото огромна топка вълна за постелка), белоопашат мишелов и гарван.
сн. Митко Рагьов
За да сме по-ефективни, през деня се разделяхме на два екипа и проучвахме различни райони. Аз бях с Митака Демерджиев и белия опел, а Митко Рагьов с Андрю и Мехмед. В един от дните, те имаха късмет да видят извънредно рядката и екзотична за България качулата кукувица. Аз все още не съм имал щастието да я зърна, но Митака тук е успял дори да я снима. Интересното при нея е, че е гнездови паразит изключително по свраката.
сн. Митко Рагьов
Интересна игра в заведение на село.
сн. Митко Рагьов
А тук бакалия и приятно усещане за безвремие.
сн. Митко Рагьов
Минахме през Кападокия и там има доста добра популация на египетски лешояди. А тук в пясъчника, съвсем близо до най-посещаваните туристически места, беше най-аристократичното гнездо на акбуба от цялото картиране. С мътещ мъжки.
сн. Митко Рагьов
Когато бяхме заедно, обикновено един оглежда с тръба скалите, а другите проверяват наоколо с бинокли и гледат небето за птици. Понякога обаче скалата е голяма и отнема време, или пък има гнездо, което поражда дискусии относно създателите и обитателите му, а понякога се опитваме да разчетем кой вид е оставил натеците с екскременти по скалата - едър сокол или керкенез, гарван или сокол, египетски или едър сокол?
сн. Митко Рагьов
За разлика от България, мъжете, а и тинейджърите в Турция, нямат никакви притеснения да показват любовта си към по-малките. Има много какво да научим в това отношение. В България ще имате изключителни трудности ако се опитате да заснемете такъв кадър, без да казвате на хората как да застанат.
сн. Митко Рагьов
Любима снимка с Митко Демерджиев. Освен хищните птици, историята е друга негова страст.
сн. Митко Рагьов
Работата с картата е ежедневно занимание при орнитологичните проучвания. Редовно правехме малки корекции, а като ръководител Митко Рагьов беше може би твърде либерален и имаше малко "hard times" с нас, които също се бяхме изградили като свикнали да сме в позицията на вземащи решения при теренната работа :)

След като беше прекарал цялата 2006 г. в скитане и обикаляне по най-затънтени места в България в търсене на ловни соколи, без обаче да намери нито един, Митко Рагьов тук намери първото си гнездо извън Китай. А доколкото ми е известно, до сега все още няма известно гнездо на ловни в България - вида е толкова осакатен от набези и улов на млади птици в местата за зимуване в Африка и Близкия изток, че си е изчезнал като гнездящ. Ако не беше сокола, веднага щях да кажа, че това е натек от египетски лешояд, но знае ли се, възможно е през годините и лешоядите да са допринесли за оформянето му. А едната възрастна птица беше всъщност миналогодишно младо - белег за висока смъртност в популацията.
сн. Митко Рагьов
Митака, се спуска към гнездото на соколите.

А Андрю го осигурява по не най-безопасния начин.

Като си спомням как Андрю боравеше с ловните соколчета, се сещам за това как Владо Стефанов борави с лалугерите и Петър Шурулинков с една уловена в мрежа черешарка. С други думи прфесионално.
Взетите генетични проби показаха, че ловните соколи в Турция спадат към европейския подвид, а не към централноазиатския.

Отново величествения Хасан даг.

В Турция има изобилие от археологически и исторически забележителности.

Хора са живели в скални убежища много векове наред.

Тази скала с издълбани ниши и зидове пред нея също е впечатляваща. Имаше и обитатели белоопашати мишелови.

Гнездо на скална зидарка в горния ъгъл на скалния прозорец. Ако в целите Източни Родопи, скалните зидарки се броят едва ли не на пръсти, то в Кападокия те са масови и навсякъде.

Трудно е да си представиш колко респектиращо е изглеждало когато е било в разцвета си.

А тук решихме пеш да пресечем плиткото езеро за да проверим острова за соколи и степни орли.

Там нямаше гнезда на хищни птици, но имаше доста гризачи, които аз определих на малък сив хомяк. С Андрю си направихме и снимка за увековечаване на прехода.

В околностите на Аксарай попаднахме на скални орли с гнездо.

А в ниското под тях... огромен страшен бухал! :) Ако някой някога реши да изследва взаимоотношенията между скален орел и бухал, това е мястото.

Край друго обширно езеро в Анадолското плато. Тук попаднахме на сокол скитник и орко.

Снимка за любителите лозари, овощари и градинари. Край Невшехир.

Митко Рагьов беше завинаги приятно омагьосан от Турция.

А това супер комуникативно момиченце ни омагьоса всичките. Но родителите и, собственици на крайпътното заведение, свикнали с всевъзможни неориентирани туристи, се възползваха и докато се усетим ни удариха в сметката за обяда :)

Жизнерадостни младежи по селата имаше навсякъде.

Днес, много от древните издълбани в скалите жилища, са приспособени да обслужват по-съвременните нужди :)

Типична картина от селцата в Кападокия.

До сравнително неотдавна в бившите подземни скални градове, са се отглеждали огромно количество гълъби, основно с цел производство на висококачествена тор - гуано. Периферията на отворите на гълъбарниците е била гладко измазвана със специална смес, за възпрепятстване покатерването на белки.

Туристите в някои части на Кападокия могат да си наемат магаренце с водач за разходка.

Планината Ерджиес край Кайсери е с най-високият връх на Анадолското плато - 3703 м. А Мехмед се шегуваше, че хората в Кайсери били един вид като това, което се говори за хората във Враца. Местен фолклор :)

А тази снимка е специално за любителите на азиатските овчарски кучета, американските пуйки и африканските токачки.

След две седмици в Западна Анадола, отпрашихме далеч на изток към иранската граница. Митко Рагьов минаваше с големите гуми на джипа със 120 над дупките, а ние не изоставахме на зиг заг след него.

И езерото Ван.

В Татван трябваше да посетим автомонтьор. Местното гостоприемство е безгранично и ето как в сервиза ни направиха чай.

По улиците на град Ван.

Планините тук са по-високи и пролетта тепърва настъпваше.

Симпатично гнездо на египетски лешояд някъде по западния бряг.

Много красив малък полуостров от езерото.

Представете си, че карате отново със 120 и изведнъж от двете страни на джипа на Митака, който е отпред, изхвърчат встрани огромни кални водни струи. В следващата секунда и ние налитаме на калната река влачеща едри камъни по пътя и предното стъкло се покрива напълно с кал, загубва се всякаква видимост, а камъните дерат шасито и колата подскача. Спирачки, чистачки (които почти нищо не промениха) и спираме на магия без да виждаме ще се блъснем ли в нещо или ще излетим от пътя.

Арменските чайки са обикновен вид около езерото.

В района има и симпатични местни породи овце с огромни и пълни с мазнина опашки.

На стълб близо до брега на езерото, е кацнал възрастен орел рибар на път към гнездото си някъде в Русия.

След като децата в училището видяха че снимам, се приближиха лавинообразно и последва кратка фотосесия с постоянно увеличаващ се брой екзалтирани малчугани.

А това са отблизо, нашите двама приятели от заглавната снимка на разказа.

На една огромна и доста сюрреалистична скала, Митко Демерджиев намери третото гнездо за експедицията. Съдейки по натека, традиционно използвано в последните години, разположено върху старо гнездо на гарван. Имаше три малки.

Района беше наистина прекрасен за ловни соколи.

Господарят на степта в Турция. По силен от вълк, по бърз от заек! През хилядолетията, кангала е бил селектиран за охрана на стадата не само от вълци, мечки и хора, но и от лъвове.

Гореща точка покрита със сняг - Арарат (5137 м.).

Удивихме се от колония с няколко гнезда на сива чапла в самия център на Карс в Североизточна Турция.

В Карс попаднахме и на най-красивото кръгово движение.

За три седмици, пребродихме упоменатите в литературата находища на вида в Турция и проверихме стотици подходящи гнездови места, но намерихме само три гнезда на ловни соколи. А работихме здравата. За сравнение, без да сме ги търсили специално, по скалите намерихме и двадесетина двойки египетски лешояди, сигурно 40-50 белоопашати мишелови, десетина скални орли, десетки гарвани, керкенези и няколко сокола скитници (те бяха малко, защото не бяхме в толкова подходящи местообитания за тях). Мала Азия никак не е малка по площ, но разбрахме, че няма начин броя на соколите в цялата страна да надвишава 100 двойки, а може би са доста по-малко - само няколко десетки. Основната причината е системният жив улов на млади и възрастни птици, както в гнездовите места, така и в зимните квартири в Близкия изток и Африка. Защо се прави? За задоволяване нуждите на соколарството, което е много популярното сред по-заможното население в Близкия изток. Добрата новина е, че за разлика от лешоядите, тъй като ловните соколи имат бърза репродукция, ако поне малко бъдат оставени на мира, скоро ще започнат да се увеличават.

Митко Демерджиев и аз се отправихме обратно транзит към България, а Митко Рагьов и Мехмед прослушваха още около седмица скалите в Североизточна Турция. След Ерзурум попаднахме на чаплова колония и двойка възрастни морски орли - сега се увеличават, но тогава бяха все още много редки за Турция, особено за вътрешността на страната.
Невероятни и много разнообразно изглеждащи планини има в Североизточна Турция.
На връщане спряхме да снимаме табелата на митичния Сивас - градът, който има най-големи претенции за родителсво върху кучетата от породата кангал. Когато в Мерсин се срещнахме с Мехмед, той ни изведе вечерта в местно квартално заведение, където един подпийнал местен човек започна да си говори с нас, а ние му изреждахме градовете, през които предстои да минем. Когато чу за Сивас, той започна ентусиазирано да повтаря "Сивас кангал, чок сербез", "Сивас кангал, чок сербез...". Така се роди лафа на експедицията.

Някъде между Сивас и Анкара...

В последния ден бързахме да се приберем, а Митко Демерджиев кара от Анкара до Лесово. Тук пресичаме Босфора и пак налазваме в старата Европа.

Обаче пропуснахме този прекрасен вълк, който е зарадвал Митко и Мехмед. Поради недостатъчен опит в предишни съвместни експедиции, отношенията ни с Митко Рагьов малко пострадаха, но сега отново сме приятели и то по-близки от преди!
сн. Мехмед Дели
А колко са ловните соколи има значение само за хората, които ги обичат! А за да обичаш истински нещо, трябва да го познаваш! Орнитолозите и соколарите (Саймън Томсет от Кения например е и едното и другото, а има и още доста такива като него по света), трябва да си подадат ръка и ако не започнат да си помагат, то поне да спрат да си пречат - хмм, не, не, не, това трябва да го изтрия, няма шанс да се случи в обозримо бъдеще! Орнитолозите обичат да се наслаждават на диви свободни соколи, а соколарите имат повече взаимоотношения с опитомени, чиято индивидуалност познават и с които имат лична връзка. Но, кажете ми, това как точно помага на соколите?

Ще завърша с думите на дядо Добри от Рудник: "Карай внимателно, очите ти да са на четири! Другото е лъжа!" В съвременния свят, да мислиш за увеличаване на дивите соколи е лукс, който можем да си позволим, само защото живеем в Европа. Номадите афари и сомали, които тихо си воюват в Афарския триъгълник не могат да проумеят как въобще е възможно да ги разпитваш за диви птици, при положение, че синовете им (понякога само на 10 години), трябва да нарамват автомата, наследен от загиналите им бащи и да излизат в буша със стадото.

Влюбихме се завинаги в Турция! А в следващите години продължихме да се връщаме към нея!

Пояснение за думата "буш": разговорно английско наименование за местообитания в савани и полупустини с храсти

Няма коментари:

Публикуване на коментар