Страници

сряда, 17 февруари 2016 г.

Въздушна служба по чистотата - ще стачкуват ли лешоядите?

Подхранването на лешоядите не е измислено в България :) Мисля, че се беше зародило преди близо век в Щатите или Южна Африка. Водещата хипотеза е, че така се подпомагат сериозно застрашени местни популации на лешояди. Освен това, чрез него птиците се броят лесно и се отчитат маркираните с пръстени, а напоследък по света и у нас много се използва и за развитие на природно ориентиран или екотуризъм.
На снимката млад белоглав лешояд край село Поточница.

В България подхранване е започнато в началото на 80-те години в Източните Родопи. Борката, Ицо и Чефи, които споменах в предишна публикация, наистина са събирали от студентските си пари и някак си са примъквали мърша за лешоядите на разни места покрай Арда. Ето това е трабанта-подхранвач, чиято снимка след като видях като ученик, поисках да се телепортирам незабавно в Източните Родопи - но трябваше нещата да узреят още малко.

В този кадър има закодирана доста информация :) - двама доайени в българската орнитология се опитват с общи сили да нахранят лешоядите. Петър Янков и Таню Мичев.

Покъртителен кадър - Ицо и Светла носят чували с кланични отпадъци на гръб. Тук са горе-долу студенти, но пионери, а днес също в категорията на младите доайени. Ицо и Чефи работят като ветеринари и през 90-те години в района заработва т.нар. трупосъбирателна програма, при която местни хора, чийто животни загинали от естествени причини, се обаждат на екипа по лешоядите, който ги изнася на площадките за подхранване. Може би непрекъснатото функциониране на тази дейност от тогава до днес е допринесла най-много за доброто отношение на хората към лешоядите в Източните Родопи.

Малко хора биха предположили, че това е Емо Стойнов, аз също не можах да го позная, но Марин авторитетно го твърди. Емо също е почерпил огромно вдъхновение от магията на хищните птици в Източните Родопи. Спомням си как като бях първи курс през 2000-та година, с Белчо крачехме из Студентски град и той реши да му се обади. Емо тогава каза, че гледа лешоядите по скалите на Кованкая и аз също като в случката с трабанчето, почувствах че тотално си губя времето с престижното висше образование.
Що се отнася до снимката, умрелите гъски са били изнесени от непрофесионалисти в нарушение на тогавашния протокол за подхранване, изработен от Ицо, а снимката е направена като доказателство за установената нередност, след което са били изгорени. Счита се, че птици от интензивни ферми могат да заразят лешоядите с болести, характерни за птици. Благодаря на Емо за уточненията по снимката.

Тук без коментар. Всъщност, не, ще напиша нещо. Ако човек не е участвал известно време в такива и подобни неща, ще е доста трудно да се разберат и почувстват в дълбочина тънкостите на това, което е необходимо, за да може опазването на лешоядите да бъде нещо повече от напарфюмирана екзотика.

Митака Демерджиев и Недко преди 10 години след изпълнена задача на Поточница.

Данчо Минчев - пак работа от преди 10 години. Товарене в двора на кланицата.

От цялата източнородопска природозащита, Крали е най-стабилният човек. Много хора идваха и си отиваха, той обаче винаги оставаше в Маджарово.

Парадоксално, но често така се случваше, че ако искате най-безболезнено да замъкнете умряло магаре на върха на планината, най-добре да използвате личната си кола.

Още по-сложно, представете си друг вариант. Живеете в затънтен планински район, защото искате да допринесете за опазването на редки видове и природата. Освен това сте подхранвач - в случая Марин. От далечно село ви се обаждат за умряло магаре. Оказва се обаче, че магарето е живо и лежи безпомощно накрая на селото, защото е паднало отгоре в чешмата и си е счупило двата предни крака. Какво правите? Първо трябва да помогнете на магарето.

А когато снегът е твърде много продължавате с влачене на ръка.

Снимка от Пътниково, край фермата на Николай, който винаги се обажда за загинали животни и с това много е помогнал на лешоядите. Винаги е добре да има повече ръце за помощ. Така се случва някак, че лебедките, крановете и макарите често са повредени, забравени или не са в наличност. Влади, Емо, Волен (изглежда координира товаренето:)), аз и Марин.

Тук преди 7-8 години помогнахме и на дядото от Горни Главанак, чиято крава беше издъхнала в обора.

А и разтоварването не винаги е особено лесно.
сн. Сание Мюмюн
Лешоядите, които чакат на Кечикая, са готови да усвоят черно-шарената крава. 100 от тях могат да я изядат за по-малко от час.

Ето как обикновено се развива сценария, например през есента. Първо събиране, оглеждане и чакане. Млади, тинейджъри и възрастни на Кечикая - още едно от стотиците тракийски укрепления в Източните Родопи. Повечето тук са лешояди от колониите на Студен кладенец, а в този сезон често има и сръбски, македонски и хърватски лешояди. Ако мъгла не е попречила да разберат, че има ранно подхранване и не са преситени, маджаровските лешояди вече летят и ще дойдат до половин час. Те си имат въздушен фейсбук, всеки следи всеки, плюс гарваните, вълците и орлите. И това в поне 30 километра радиус при добра видимост.

Стъпка две: приближаване. Гарваните отдавна се хранят, но все още никой лешояд не се е престрашил. Пръв винаги започва не най-силния и опитния, а най-гладният.

А в следващия един час става страхотно меле, докато всичко бъде изядено. В тихо време, граченията на група от сто лешояда, като тези на снимката могат да се чуят на километър.

Ако сутринта е била дъждовна, след обилното хапване идва време за сушене на перата. След това кой от къде е и въздушният фейсбук продължава. От съпоставката с възрастната (жива) крава, човек лесно се убеждава, че размаха на крилете на белоглавите лешояди е повече от 2,5 метра.

А край Маджарово доста години имаше един изключително стар лешояд с винаги леко увиснало дясно крило. Той се хранеше сам самичък и то май почти само на площадката. Много старите белоглави изсветляват извънредно много. Тази птица може да е и на 40 години - пределна възраст за див лешояд.

Ако лешояда костобер или брадатия лешояд не беше вече изчезнал от България, тази купчина с кокали на площадката за подхранване, въобще нямаше да бъде толкова голяма. Защото костоберите се хранят главно с кокали, които ако са твърде големи хвърлят отвисоко за да счупят и после поглъщат парчетата. Скалите на Патронкая край Маджарово са най-доброто място за реинтродукцията му в България.

Но не отговорих на въпроса в заглавието - ще стачкуват ли лешоядите? Отговора е, не. Те са миролюбиви създания, събират духчета на починали същества на крилете си и ги изпращат там някъде. Така или иначе годишно подхранването им осигурява по-малко от десет процента от това, което изяждат и ако храната им поради някаква причина намалее, те просто ще отидат на по-добро място. За египетските това е Турция, а за белоглавите - Сърбия :) Е, не че това няма да бъде съпроводено със сътресения в числеността им. Но, живот и здраве, в Маджарово вероятно винаги ще има хора, които ще се грижат за тях!


3 коментара:

  1. Само да уточня, че умрелите гъски на снимката по-горе са изнесени за подхранване на лешоядите от туроператорска фирма, в нарушение на тогавашния протокол за подхранване изработен от Христо Христов (счита се че птици от интензивни ферми могат да заразят лешоядите с болести характерни за птици). Снимката е направена, като доказателство за установената нередност и веднага след това птиците бяха изгорени (от Христо Христов и Емилиян Стойнов).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Емо, благодаря ти много за коментара, коригирах текста! Поздрави на Пирин от Родопите! :)

      Изтриване
  2. Браво Иво за чудесната презентация на спомени! :-)

    ОтговорИзтриване