събота, 27 февруари 2016 г.

Нашият живот на село в Горно поле - част 3

Епизод 3 от нашето приключение-живот в Горно поле, започва с това как Цвети обра част от жълто-кантарионовата ни плантацийка, а Никола е вече почти на годинка.

Ето го и самораслият жълт кантарион. През пролетта на два пъти го оплевих, така че той лесно стана доминантен и зае цялото пространство.  Но връщаме малко лентата и ето как продължи есента на 2013 г.

Близките срещи с някои от многото щастливи горнополски магарета на Ники и Бети от Дивата ферма, са доста приковаващи за вниманието на 100-дневните бебета.

Винаги сме много щастливи, когато Иво и Деси се отбиват! Деси си е родопчанка, а Иво със старопланинско-тракийско-родопско-пирински корени. На тази скала край Горно поле, до 80-те години е имало гнездо на египетски лешояд.

Никола с дядо Данчо и баба Кръстина, по бащина линия. Гените са от Ябълково (Хасковско) и Бояджик. А на по-далечните нива прародители, по тези линии има още кръв от Горски извор (Хасковско), Панагюрище, Омарчево (Новозагорско), Скобелево (Сливенско), Болярско (Ямболско) и още едно за сега неизвестно село може би някъде около Манастирските възвишения. Живот и здраве, занапред планираме и статии за родовите изследвания.

А тук е с прабаба Цеца от Берковица (а по-рано от Замфирово, но преди 60 години ), която също ни дойде на гости. Тя все още не може да се успокои от това, че на втората година след започването, се отказах от докторантурата за египетските лешояди. А за мен това беше толкова освобождаващо и вдъхновяващо решение! Ха, гледай ти, още не са ми махнали профила от страницата на Природонаучния музей. Не, че не ме бива в науката, напротив, но писането на академични статии ме измъчваше, а с популярните, както може би усещате не е точно така :)

След раждането, сложихме пъпчето на Никола на една от етажерките. Дълго се чудихме къде точно да го хвърлим и така минаха месеци. :) И се оказа, че по този начин сме го хвърлили на библиотеката сред книгите :)

Да се учудваме ли, защо той имаше страст към образованието още от много ранна възраст. И добре се ориентира в избора на литература. :)

А тук се е концентрирал само над заглавието.

И се е захванал да прилага наученото. Това явление с толкова малко дете, се нарича "захранване водено от бебето", има даже книги по темата. За децата е невероятно ценно, докато за родителите е свързано с повече търпение, но казват, че се отплаща стократно в бъдеще.

Междувременно, аз продължавах с ремонтите. Така изглежда човек след един час циклене на пода.

А така изцикленият под, след лакиране.

Най-хубавият ни гълъб! Пощенски - извънредно мощен летец. Измъкна се от няколко атаки на големи ястреби и сокол скитник.

А това са хипер импровизираните гнездилки, които направих за гълъбите - просто тогава имаше тухли в повече. Все пак ги използваха и се размножаваха успешно, но самото помещение им беше много тясно.

Цвети обожава градинската работа! В тези сандъци без дъно от стари кошери, сложихме разпадащи се изгнили пънове, насипахме пръст и посадихме марули. Експериментираме. Не се получи. :)

А тук магданоза е от пролетта, с тази разлика, че на дъното нямаше пънове.

Паркчето за разходки е на 360 градуса около Горно поле.

Накъдето и да тръгнеш, все там отиваш :)

А любимото ни място - равно с горичка, изпъстрена с поляни, скали и гледка към Арда и големите скални комплекси Кованкая и Патронкая, е на 5 минути от вкъщи.

След като полудува доколкото му позволяваха възможностите,...

...обикновено в един момент малкият човек се изключваше.

Зимата на 2013-2014 (втора за нас в Горно поле), дойде и по смокинята пред къщата ежедневно щъкаха десетина вида птици, сред които и жалобни синигери.

При работа с ъглошлайфа трябва извънредно много да се внимава! Тук правя ограждение,...

...което да предпазва Никола от възможни инциденти с печката. Работи отлично вече трета зима. Направено за по-малко от два часа с остатъците от дюшемето за коридора, малко видии и бормашина.

Първият по-сериозен сняг в живота на Никола.

Цвети го беше облякла в т.нар. "космонавт" :), и излязохме на двора, като тя беше твърдо решена да го бумнем в снега, а той нямаше нищо против, напротив :)

Тук, през зимата, сняг не се задържа за повече от няколко седмици. През февруари вече сме на разходка край язовир Ивайловград до Бориславци.

Полъха на пролетта се усещаше все повече и повече.

Около 20-и февруари бадемите на Таушан тепе цъфнаха.

А от марулките вече можеше да започнем и да си похапваме, но в ограничени количества - трябваше им още малко.

В двора експериментирах с много идеи, относно оформление и земеделие, като неведнъж развалях направеното с много труд (защото вече не ми харесваше или решавах, че не е ефективно) и пробвах по нов начин. Цвети вече почти свикна с това :) А за да не мачкаме зюмбюлите покрай пътечката, забих клечки. Кокошките вече отдавна са на друго местоживеене, в Рудник - селото на Цвети, при баба Миче и дядо Добри. Много ни затрудняваха с отглеждането, особено при по-дълги пътувания и вечно се налагаше да молим леля Дафина за помощ. Мъчно ни е за тях, но наистина, отдъхнахме си без кокошки.

А ето ги тук, готови за нощувка, докато бяха все още при нас. Някой беше казал "Ами, то вие като сте им сложили имена, сигурно няма да искате да ги ядете след това" :)

Симпатичен дъговиден експеримент, който към днешна дата вече не съществува. За неговото странно предназначение ще разкажа по-надолу. :)

Но тази тераска още съществува - запълних я с пръст, от стените и пода на развалената плевня. На нея даже днес обитава ябълка "Ред чиф", подарък от приятели, градински чай-салвия и една още много малка брекиня.

Срещите с магаретата продължиха. Това бялото е на бай Коста и баба Мария.

А това дребно младо магаренце беше най-любознателното и общително от всички. Никола пипа такова животно за пръв път.

Казват, че жените се сближавали, като си споделят тайни, а мъжете при преминаване заедно през физически изпитания. Както знаете, за мен готварството е Тера Инкогнита и ето как затвърдихме и разнообразихме приятелството си с Влади, веднъж когато той се отби.

Днес Влади е човека, на който се обаждате, ако искате да съобщите нещо за наблюдения на египетски лешояди. През 2007 г. аз поех щафетата от Марин, а през 2012 г., Влади от мен и сега освен многото работа пред компютър, обикаля доста из България, а работата по терен, го е отвеждала в Гърция, Македония, Турция, Албания, Етиопия. Вече разказах за мониторинга и подхранването, но освен в тях, Влади участва в още много неща. Но за тях в други разкази.
Ефи благодарим ти за картината!

Казват, също така, че не си купуваш къща, а съседи. Нашите са прекрасни! Цвети и Никола редовно наминават при леля Дафина на кафе и раздумка, а в това време аз обикновено бързам да направя нещо из къщата или двора, което изисква повече концентрация.

Никола продължаваше заниманията с литература и често попадаше на истински шедьоври.

А понякога разсъждаваше по-практично.

Стига четене, време е за разходка?

Цвети обожава и кулинарството, в което е толкова интуитивна, че е много трудно два пъти да сготви едно и също нещо.

През 2010 г. спряхме месото главно от екологични и здравословни съображения, но сега са останали да доминират етичните. Разни хора, разни идеали - има много пътища към себеусъвършенстването и всеки е най-щастлив, като следва своята истина.

Ден преди първа пролет, Никола с динозавърската шапка от бати Мити, вече сериозно напълзява в двора.

"Хмм, добре, проучено! Ще се върна пак!"

Има много "outdoor" неща, с които деветмесечно дете може да си прекарва страхотно. Разбира се, под наблюдение.

Снимката с безбройните трофеи. :)

Тук вече сме разширили периметъра и ето ни на южния бряг на Арда срещу големия меандър и...

...извисяващата се Кованкая. Виждате ли бели участъци от скалата в дясната по-сенчеста част на "Високия дял"? Това са оцветявания от екскрементите на белоглавите лешояди - между 15 и 20 двойки гнездят тук всяка година.

Има и соколи скитници, на които Гиргина и Петър Шурулинков, са дошли да наблюдават гнездовото поведение, ние помагаме, а Ники е вечно зает с изследване и учене :)

Обратно в двора. На едно мочурливо място имахме огромно количество джоджен, който Цвети обра и изсуши.

Марулите вече са пораснали и изискват ежедневно правене на салати. О, да, вече сме сменили и дограмата на прозорците.

Три от най-любимите детски играчки. :)

По стечение на обстоятелствата, в градинарството, Цвети се специализира предимно в изваждането (в случая на репички), откъсването (например на марули) и обирането (на каквото се сетите) :), докато моята роля остава малко в сянка и се отнася до обръщане, торене, плевене, засяване, засаждане, поливане, привързване, колтучене, прекопаване.

Е, в засяването и засаждането, Цвети ме конкурира, даже понякога изпреварва. Чували сте за разни модерни западни клиники, в които пускат пациентите "на нивата", нали? Работата с пръстта наистина има живителен ефект.

Виждате как тук с помощта на майка ми и баща ми, Цвети засажда доматите. Идеята за керемидите, беше:
1) Да пазят завет на доматите, докато са млади. Помогна но като цяло пренебрежимо малък ефект.
2) Да формират топлинен капан за нагряване на въздуха. Помогна и растяха много бързо в началото, но в следващите месеци мисля, че не оказваше значение.
3) Да пазят от навлизане на плевели отстрани. Донякъде пазеха, но усилията за нареждането на керемидите, са много по големи от едно обикновено прекопаване.
4) Да подпомогнат натрупването на висок слой мулч от трева и сено. Не успяхме с осигуряването на достатъчно мулч и така си и остана на пръст.
Извода за мен: стига вече съм си губил времето! Ще си отглеждаме доматите така, както Йовков, Елин Пелин и Илия Волен са го видели.

Пети май 2014 г., край Горно поле. На тази дата преди 31 години е починал в съня си дядо ми Наню от Ябълково. С баба Йовка са ме гледали в голяма част от времето, до година и половина, а той ми е носил агънца вкъщи за да им се радвам.

В 5 следобяд на пясъка край Арда и положението вече сериозно клони към заспиване.

До нови срещи приятели!


Следва продължение...

Тук може да прочетете първа и втора част от нашият живот в Горно поле.

А тук, за живота ни в Маджари преди Горно поле: първа и втора част.





1 коментар:

  1. Следвам с голям интерес вашият блог. Ако имах машина на времето бих избрал Родопи вместо Лондон. Но се надявам никога да не е късно и с нетърпение очаквам този момент. Само не знам къде точно в Родопите да се установим.

    Надявам се все повече хора да осъзнаят суетата и повърноста на живота който живеят и увреждането което причиняват на природата и помислят следващото поколение. А за вас господа успехи във всички ваши начинания и само хубави неща да ви се случват!

    ОтговорИзтриване