Страници

събота, 6 февруари 2016 г.

От Маджарово през могилите към Балджа

Днешната разходка започна доста плавно - с Никола, който реши, че първо трябва да се съсредоточи и прекара известно време неподвижен върху пътечката на двора.

Така или иначе, бързо набрахме височина над Маджарово и това е първото място за кратка почивка.

Скоро се измъкнахме от хватката на мъглата.

На следващата почивка, по настояване на Никола, проведохме кратко и безуспешно търсене на гъби в гората. Той предложи да слезем в дълбоко дере надолу по склона, но обяснението, че е северно изложение и студено за гъби, свърши работа.

Попаднахме на някои доста уникални съоръжения, като за горски път.

Които се сливаха с други, още по-уникални.

Тук се отклонихме надясно.

Попаднахме и на може би най-огромната хвойна-столетник, но отсечена.

Огромен обикновен габър - може би най-големият след първенеца от Глухите камъни.

Том от Чехия - един от екипа в Nomad Base в Бориславци, попадна на бръмбар, който беше удостоен с поредица снимки.

Леските, като едни от първите цъфтящи дървета, са почти готови да започнат да разпръскват поленов прашец.

В един момент налазихме сериозно нагоре по склона.

Всеки се грижи за самозачисления си товар.

Люба вече има един пробил зъб, значи може да опита вкуса на вулканичен камък, обрасъл с лишеи.

Айк (Англия и Испания), Хани (Испания), Волен (Хасково), Грег (Англия) и Лаура (Италия).

Невероятно впечатляваща туфа дебелец.

На билото се откри прекрасна гледка на северозапад. Преброихме 17 села, които се виждаха от тук.

Попаднахме на много красиво енергийно място с две тракийски могили. Някои се почувстваха много добре, други ги заболяха главите.

Макар, че е зима, Каракая на северния бряг на Арда, е много красива оттук.

А така изглежда оттук Юмурчал над Горно поле. В далечината рида Гората със селата Малко Брягово и Ефрем.

Никола е нестандартен екотурист. Тук, например, на мястото с най-голяма гледка, изследва камъните и лишеите под себе си.

Новото вече старо поколение, придържа още по-старото поколение.

Вековен дъб в стари гробища.

В землището на Бряговец - вдъхновяващи нивички за земеделие край Арда.

Разходките сред природата се отразяват успиващо на Люба.

Волен забеляза тази следа, решихме, че това е екскремент на вълк, който е изял сърна. Миналата зима пък точно тук в най-високата част на Балджа, с Марин, в снега бяхме гледали как два вълка са гонили сърна, която на два пъти се беше измъкнала с огромни скокове.

Всяка чешма трябва да бъде уважена.

Природата на Балджа е невероятна!

Такива места можеш да усетиш най-добре, ако се усамотиш поне за малко.

Почивка в любимата черничева горичка.

Източнородопски бейзболист!?

Люба вече се е събудила.

А младежите си водят приятни интернационални разговори.

Не мога да не кача и тази снимка на Каракая със стария орех.

Шарапаната е сред най-големите атракции на маршрутчето.

Никола стои неподвижно на такива места.

Чешмата беше леко замръзнала и използвахме възможността да разгледаме ледените паралелепипеди.

Дъбова гора с много хвойна на северозападно изложение.

Къзкая или Момина скала от Балджа.

Наблюдавахме и група от около 40 гарвана.

Хамбаркая - още една тракийска мистерия.

Батенцето измина поне 3/4 от пътя по този начин.
А Люба започна да набира сили, когато след цял ден ходене, ние съвсем окапахме.



Няма коментари:

Публикуване на коментар