Страници

сряда, 24 февруари 2016 г.

Как шахкарталите ни обясниха някои неща? Царски орел в Турция!

През 98-а, докато съучениците в Сливен обсъждаха "Бекстрийт бойс", мониторираха кафенетата, опознаваха нощния живот или четяха спортни вестници (или поне на мен така ми изглеждаше), аз почти невидимо присъствах в училище, а в свободното време търсех царски орли с "Балканчето" (едно от онези старите колела, нали се сещате).  Толкова ги търсех, че и след 10 години, дипломната ми в университета беше пак за тях. Магнетични птици са - вижте тук прекрасна снимка на възрастен царски орел.

Тогава се запознахме с Митака Демерджиев на Тополчанското поле край Сливен - спомням си го, как върви към мен в лалугеровото поле, усмихнат и щастлив. О, да и Владо Трифонов беше с него! Пристигнаха с "Нивата" от Хасково, та да може за няколко дни с общи усилия, да намерим гнездото.

Митака беше впечатлен от туземните ми познания за хищните птици и бързината, с която ученик определя чертичките на километър в небето. Все пак, за онези времена, ако си ученик с "Балканче" и искаш да гледаш хищни птици през размножителния сезон, района на Сливен беше най-доброто място в България. Е, Маджарово можеше да се похвали с белоглави и черни лешояди и късопръсти ястреби, но нямаше царски орли, ловни соколи, ливадни и тръстикови блатари. А край Бояджик - селото на майка ми, тогава имаше и малка гнездова група вечерни ветрушки. С Митака моментално се сприятелихме, като да сме се познавали отдавна, а да не пропусна, че поради общите ни корени можехме да превключваме и на атрактивния каунски диалект.

След десет години с Митака, Ники и Стойчо попаднахме в Европейската част на Турция, за да търсим царски орли. В България имаше двайсетина двойки в низинните и нископланински части на югоизтока, но какво беше положението с тях в Турция? Тук ги наричаме царски орли, там шахкартал, но те не се интересуват от човешките граници и популацията им е една. За да имаме наистина добър поглед над вида, трябваше да "пипнем" и тук - даже сме позакъснели.

Тук вече, "километражът се върти", както казва Цено Петров - доайена в работата по царските,  и през март се опитваме да "влезем в кръвната група" на шахкартала - израз на Митака, той има много такива. :) Ники винаги се ориентира добре по терена, а чичото тракторист, вероятно за пръв, а може би и последен път среща орнитолози.

Стойчо е положил основите на съвременния стил на работа с царските орли. Израсъл в Харманли и също като Митко, Ники и мен, заобиколен от книги за диви животни. Силната страст, подкрепена с действия, постепенно се превръща в професия и призвание. Зрителната тръба увеличава от 20 до 60 пъти, а не е и каква да е.

Танер беше преводач, водач в градовете и посланик на работата пред местните власти. Изключително духовит и с безспирно чувство за хумор, с него винаги се смеехме.

Целта е вече набелязана и изисква приближаване с преход през интензивната монокултура. Митака води, Стойчо е в ариегард :).

Намерено е едно от първите гнезда на шахкартал с няколко миналогодишни такива на испански врабчета наоколо, а и отдолу в самото гнездо на орела. Те винаги присъстват - ползват защитата му от по-дребни хищници, за които са по-апетитна хапка. Ако проверяваш гнездото през размножителния период, но не си сигурен какво точно става, а врабчетата ги няма, знай че е изоставено, а врабчетата наполовина изядени от дребни хищници, наполовина зачезнали. Това съм го научил от Митака.

Тук гнездото се оказва изоставено. Не си спомням, каква точно беше "диагнозата", но може би орлите не бяха загнездили. 10-20% от двойките са така всяка година. Дали поради неопитност или незрялост, травма или болест на някоя от птиците, а много често поради смърт на един от орлите и заместване от друг, но двойката не може да влезе бързо в крачка и пропускат сезона.

Красива е картината с хълма, стадото, жената пастир и магарето помощник.

А ето го помощника отблизо. Предполагам работи като шерп. На билцето - крепостни зидове.

Ето други такива отблизо. Не се виждат обичайните за България изкопи наоколо. Научихме, че тук хората непрофесионалисти със самостоятелни апетити за намиране на ценни старини, срещат доста обезкуражителни препятствия.

Прекарвахме часове в сканиране с биноклите. От къде ще изскочи орела? Тук духаше студен вятър, а аз съм малко зиморничав, обожавам скали и това ми помогна за десетина минути да си осигуря перфектното работно местенце. Не ми се ставаше от там. :)
 сн. Ники Терзиев
Нямаше някакви изключителни релефни форми, но напълнихме очите си с не един и два прекрасни пейзажа.

Това място беше приказно красиво... Не ви ли се иска да стъпите на тревичката, да отидете до чешмата, да си кажете "Мархаба" с овчаря, да изкачите хълмчето, а после може би да се върнете с едно кросче и пак да застанете пред компютъра :)

Пасище с прекрасни единични дървета и могила. А на такива стълбове...

...засякохме един сокол скитник, който дебнеше плячка. Вероятно беше млада птица, но снимката е наистина лоша. По това време възрастните са вече по гнездата си.

Тази кошара е с чудесни овални форми - занаята го изисква. Ъгъл (ударение на второто "ъ") с ъгли не е най-добрата идея, ако в него ще се затварят много овце. Хм, може би овчари са измислили фън шуй преди хиляди години в Китай и споделили в императорския двор. :)

Броят на откритите гнезда се увеличаваше, а ние удивени от скоростта, с която ги намираме, бързо усетихме, че тук шахкарталите са доста повече, отколкото у нас.

Имахме и не една близка среща с орлите.
Много важно за ловците - текста по-долу!
Шахкартала се явява върхов хищник в равнинните и нископланински екосистеми на Тракия, където играе екологичната роля на скалния орел във високите планини. Присъствието на царски орли, доближава екосистемата до равновесие, което обаче не може да се осъществи докрай, поради бума в човешката популация :) Една от важните роли на царския орел е, че влияе къде повече, къде по-малко, но понижаващо върху числеността на по-дребните видове хищни птици в района, с които има частично припокриващи се ниши, а така също на таралежи, лисици, белки, порове. По този начин присъствието на двойка царски орли гарантира, че ще има повече зайци, яребици, фазани, пъдпъдъци, кеклици, гривяци, гургулици - изброявам само ловните видове. Защото, орлите са два с от едно до три малки, но ако ги няма, на същата територия ще се разположат 4-5 двойки мишелови (обикновени и белоопашати), няколко ястреби (кокошкари и врабчари), може би ливадни блатари с общо няколко десетки малки и ще изядат много повече дребен дивеч от орлите.

"Нивата" винаги трябва да се наглежда и ухажва, за да не спре да се движи.

Тук се използва за помощ в описването на намерените гнезда.

Имаше и моменти, когато след много обикаляне и оглеждане, доста се чудехме, къде може да се е дянало гнездото на двойката, която виждаме. Някои отнеха цял ден за да ги намерим.

Ако не за царски, то това място край Тунджа е прекрасно за бухал. Върбите вече зеленеят.

Проучвахме и склоновете на тукашната Странджа.

Тук смели и самоуверени, но дружелюбни кангали, дойдоха да ни проверят.

Къде е гнездото? Вдигаш бинокъла и търсиш, но ако нямаш око, добре тренирано в тази работа, често се получават такива диалози:
-Ах, ето го там, вдясно от онова цъфналото дърво.
-Не, това е имел - ще отговори Митака.
-Ааааа...
След 20 секунди.
-Ха, видях го, ето там на дървото зад малката изорана нивичка.
-Не, бъркаш се, това е гъст храст в далечината зад дървото и прилича на гнездо на него.
-Ааа, може и така да е.
След една минута.
-Там на хълма има кацнала едра черна птица, може би царският орел.
-Не, виж, даже се размърда - куче, което е седнало.
-Ооо, да. Извинявам се.
Последно.
-Урааа, ето го, долу в дерето под нас, това наистина е гнездо.
-Къде, не го виждам?
-Ето, ето, тук долу, тази единичната топола.
-Ааа, не, малко е, това е на сива врана.
-Ааа. Добре де, откъде пък знаеш, че е на сива врана, а не на нещо друго?
И така нататък... :)

Едната птица от това гнездо е около тригодишна (снимка на тригодишен) и двойката не беше пристъпила към гнездене. Царските орли придобиват възрастно оперение на петата година. Иначе, хубаво местенце са си избрали.

Стар великан с отминала слава.

Но на този, който беше в разцвета си, намерихме гнездо. Виждате ли орела?

Когато намерим гнездо, винаги има радост и цветисти изказвания :). Зависи най-вече колко ни е затруднило.

Тук подцених ситуацията и затънах по много банален начин. В това ходене, Владо Трифонов и Добри са с нас, а колко загрижени са всички да помогнат - четирима връзват две коли :)
Ето го вековният дъб с гнездото, но вече през лятото. Дано да изкара още хиляда години и винаги с шахкартал на него!

През юни намерихме и първото гнездо на високоволтов стълб. В България такива няма, има обаче в Македония. А на километри наоколо бяха само ниви без грам пасище и вероятно грам лалугер. Тази двойка коригира представите ни за изискванията към метообитанието при вида. Ако си царски орел, който вече се ориентира да оформя двойка, много по-важно е да се заселиш близо до себеподобни, макар и в по-лошо местообитание, отколкото на 300 километра, където има огромни пасища с лалугери, но няма други орли. Защото младите имат инстинкт да загнездват в родните места, но как биха намерили партньори там, далеч от популацията?
А виждате ли испанските врабчета? Висящите туфи са техни гнезда - може да са общо 10 или 30.

А когато трябваше да се провери на място, защо гнездото не се използва, Ники бързо се покатерваше. Без въжета - него дърветата го обичат и пазят! И той тях! Все пак след няколко години, когато катеренето по дървета зачести, започна да използва и въжета. И добре, че!

На връщане от гнездото. Ники носи рулетка за размерите и клонче с листа за Владо Трифонов, за да определи той, от кой вид е дъба.

В този случай, при проверката на изоставено гнездо, се оказа, че яйцата са затрупани под найлонови отпадъци. Да, в гнездата на царските орли, често могат да се намерят найлонови торбички и парцали. Вероятно мътенето е било неуспешно и орлите са завили яйцата при изоставянето им, защото не искат враните да ги намерят.

Вече е септември. Събираме хранителни остатъци. Ники е извънредно щастлив, когато се катери по дървета. Често не му личи външно, но тук всичко е ясно.

Покатери се и до гнездото на върха на "Вилицата" - така кръстихме този дъб. Тази двойка беше специализирана в храненето със сухоземни костенурки - нещо непознато в България и огромна изненада за нас. Имаше останки от десетки, повечето под дървото. Явно са се научили да ги пускат отвисоко, както правят скалните орли. Иначе тук орлите ядат много таралежи, лалугери и бели щъркели.

Нее, възможно ли е? Казвам, ви, Ники си го бива в тези неща! :) Е, добре, ще подскажа, вижте тениската. Много дебел е този почти хоризонтален клон, колкото цяло дърво.

Тук една двойка ни мъчи два часа с непрекъснат полет, без да кацнат никъде. Накрая ги оставихме да си летят колкото искат, преровихме района и без помощта им много бързо намерихме гнездото с две малки в него.

Така минаваха дните в гледане далеч напред и...
сн. Танер
...високо нагоре.
сн. Танер

Доста бели щъркели на куп и една сврака, които осъществяват нещо като жабешки апокалипсис. Сега разбирате защо царските орли са започнали редовно да ловят и щъркели, нали! Не, защото искат да помогнат на жабите. :)

Не, това не е царски орел, а млад орел змияр (възрастния има много тъмно гърло), с 20 сантиметра по-малък на размах от царския, който е около 2 метра. В България има няколкостотин двойки, преживява основно със змии и гущери, т.е. херпетофаг. Най-красиво е да гледате брачните им полети през април и май. Има ги в планините из цялата страна, но далеч от скални орли, ако сте чели предния пост, ще се сетите защо. А когато хване змия, обикновено излита с нея в клюна и ако продължите да го следите, ще видите как постепенно влечугото бива погълнато като спагети. В Европа, той е и орелът с най-широката глава - това не може да го прочетете никъде другаде. :) Но помага за определянето, когато го видите кацнал на стълб на половин километър и то срещу слънцето.

Мозаечните местообитания, освен че са много по-красиви от обширните монокултурни блокове, поддържат и много повече живот и биоразнообразие. Дали България един ден отново ще бъде така, с живи села, кипящи от живот?

Митака намери повечето гнезда, но и Стойчо не отстъпваше. Ние с Ники също се записахме с отсрамваща се бройка :). Все пак не се опитвахме да се конкурираме много с топ професионалистите на тема шахкартал. А и Митака имаше такъв хъс да ги намери. :) Аз работех по-бавно и повече се наслаждавах, но ставах същия, когато идеше реч за скали и лешояди :) Въобще много тясно специализирани неща. Извънредно рядка професия е нашата.

Много е важно, когато сте в Труция да пиете много чай :). Той е винаги подобен и в един и същи модел чашки, което го поставя сред гвоздеите на програмата :). Ако можех да си спомня, какво точно си говореха тук. Някаква закачка е, Ники нещо провокира Митака и той ще му отговори така, че да предизвика бурна реакция :)

За няколко ходения, намерихме около 30 гнезда на шахкартал, повече от всички известни в България по това време.

Преди 150 години, английски орнитолози минават през България и намират гнезда на царски орли ежедневно около всяко село. Те преценят, че в страната има хиляди двойки от тях. По-късно са били избити и изтровени във времената, когато всички хищни птици, са били обявени за вредители. Днес се крепят около трийсетина, а подходящите местообитания са все още огромни - цяла Тракия, Дунавската равнина и Добруджа, полите на планините.  Храна за тях има в изобилие навсякъде. Именно на това ни научиха орлите в Турция - че могат да живеят навсякъде, стига да им позволим!
Мечтая си един ден да ги има около всяко равнинно село, както е било преди. И да им се радваме всички, ежедневно, навсякъде! :) Да са обект на местна гордост, също както преди векове, когато да убиеш царски орел е било кощунство.
Старото му народно име, е кръстат орел и в народните поверия, това е птицата, която пази реколтата от градушки. Нека си припомним това, което сме забравили!

Няма коментари:

Публикуване на коментар