Страници

понеделник, 1 февруари 2016 г.

Рабово - село край древен път

Един от последните януарски дни, но слънчево и топло в Източните Родопи, със силно усещане за пролет и нов живот. И ние се отправихме на разходка към някое от многото любими селца в района. Но кое да е то? Бяхме тръгнали към Красино, Морянци или Поточница, с уговорка да решим в последния момент. Но, когато вземахме последния завой преди Рабово, нещо ме накара да спра. Гледката беше прекрасна, а беше и толкова топло и пътят се виеше примамливо напред и надолу към чешмата. И така беше решено кое ще е селото. Оставихме колата и тръгнахме.

Чешмите са задължителни местенца за кратка отмора и избистряне на мислите. А около Рабово се оказа, че има доста такива. Тази е първата на пътя до завоя преди табелата.

И е красива и автентична.

А това сме ние на самоснимачка със забързан ход на влизане в Рабово.

Първата ни цел беше дъбовата гора над селото, за която съм чувал от Чефи, че била доста стара и си заслужава разходката. Мисля, че изненадващият декоративен щъркел на комина добре се съчетава със старите дървета.

Ето и първата много красива каменна къща.

А някой щастливец си има кошери в двора. Има и доста активни пчели около входовете. Вярвам, че скоро и ние ще успеем да сме така в нашето дворче.

Смело атакуваме към горичката нагоре.

И веднага се натъкваме на прекрасна чешмичка в супер закътано деренце. Колко ли е красиво тук пролетта?

Никола много обича чешми с корита, пълни с вода. В Рабово на няколко пъти, за да продължим, трябваше да му гарантираме, че отиваме при следващата чешма.

Къзкая край Маджарово се вижда почти отвсякъде по долината на Арда, включително и от тук.

На изток много изпъква Малката Кованкая с многото тракийски ниши, до железния мост на Долно Черковище.

Тук Никола реши, че тази драка е умряла и незнайно защо трябва да я удря с камък.

Освен, че тук склонът беше доста кален, подстъпите към гората се оказаха бронирани с гъсталак от келяв габър - братовчед на обикновения габър, който след ерозиране на терена в резултат често на човешка и козешка интервенция, има склонност да заема места на бивши дъбови гори и да образува храсталачни местообитания.

Ето и един могъщ представител на вида келяв габър, но с набиращи скорост хвойнички под сянката му.

Никола известно време наблюдаваше парите си върху камък с мъх, а после продължихме.

Попаднахме и на предполагаем бункер, а според Никола вътре имало риби. Някъде тук комбинацията от келяв габър и доста разкаляни участъци ни отказаха и тръгнахме надолу към селото.

Ще посетим горичката някой друг път.

Преди доста години, някой е помогнал на този камък да застане на това място по този начин.

И ето защо - прекрасна гледка, точно до пътеката.

Прекарахме няколко минути тук.

Един малък ястреб се опитваше да ловува сред дърветата нагоре по склона.

Ето го и него - само за специалисти :)

Друго много красиво и шарено местенце над селото. На предна линия - орех и бял дъб един до друг.

Този тип покриви със стари керемиди са много подходящи за загнездване на белошипата ветрушка - дребно соколче, почти изчезнало от страната и безобидно за домашните птици, но не и за скакалци, водни кончета и полевки.

Още една бонанза за Никола. Тук откарахме петнайсетина минути.

Тайно проникналата през Средновековието от Китай в Европа черница не се бои нито от много вода, нито от много суша. Даже много обича обилието на вода, както личи от снимката.

Двете черници край чешмата са наистина огромни. Дали са женски, дали дават плод?

Има още едно такова прекрасно дърво в съседния двор.

С Цвети, така и не достигнахме до консенсус, това пещ ли е или тоалетна. Каквото и да е красиво е направено. Зидът от речни камъни също си заслужава снимката.

Още една красива къща - старо строителство.

Както и тази.

Тук местните хора са се погрижили за стабилизирането с дъски и пирони на срутващото се щъркелово гнездо.

Изглежда, че според вижданията на Никола за живота, когато се спънеш и паднеш на не много твърдо и няма травми и болка, може да останеш и приятно да си полежиш.

Скални комплекси на билото над Рабово.

Още една красива къща...

С майсторска зидария.

Тук също.

Опаа, пързалката е мокра.

А в част от времето за детската площадка, аз купих кафе от магазинчето и снимах табелата на кметството.

Много от източнородопските крави не се плашат от баири и камънаци :)

Красива чешмичка и пейка на главната улица.

Петел в ролята на нещо като охранител.

От Петко от Рабово научихме, че в миналото около селото по Арда е имало осем воденици.

Тор със защита срещу кокошки.

А това плашило е за защита на самите кокошки от набези на гладни големи ястреби.

Уютно кътче на улица в Рабово.

Ето я и Чаталкая. Поради стратегическото си разположение, крепостта на нея е била една от най-важните от многото в района.

А това е Рабовското ято добре тренирани диви гълъби, също като крепостта, кацнали на много добро стратегическо място, снимани секунди преди да излетят, след като видяха приближаващ се голям ястреб на около 700-800 метра по-нагоре по склона.

Не е вярно, че дивите птици са по-интересни от домашните :)

Поради многото ремонти вкъщи, още от много ранна възраст, когато Никола види нещо счупено, задължително говори, че трябва да му се направи ремонт. Този път, обаче, не продума нищо по въпроса :)

Следващата кратка спирка.

А след това ненадейно попаднахме в една магична тополова горичка.

С тополи - великани.

И прекрасна скала близо до реката.

Как да не се отъркаляш в тревата на толкова красиво място.

Люба също попълзя.

Къщата за гости "Тепавицата" на Петко и Стефка се вижда в далечината край реката.

Красиво е коритото на реката тук.

Има и интересни камъни.

А ето го и ужасът на кокошките и гълъбите: голям ястреб прелетя над реката и кацна на крайречна топола на отсрещния бряг.

Никола примъкна част от камъните надолу по течението.

Но "жабките" му все още не се получават много добре.

Красивият зимен южен бряг на Арда край Рабово.

Имахме и леки препятствия със стръмен речен бряг, но бебеносещата екипировка ни дава голяма свобода и възможност да се озовем с лекота на места, недостъпни за детски колички.

Голям камък, който реката скоро не е местила.

Преди да завършим обиколката се отбихме в "Тепавицата" при Петко и Стефка.

И да завършим този прекрасен ден в Рабово със снимка на един пенсиониран каменен валяк, който все още излъчва достолепна енергия. След жътва, хилядолетия наред, огромна част от нашите прародители са използвали такива валяци на харманите за отделяне на житото от класа.

Благодарим ти, Рабово, ще се върнем пак!


 .



Няма коментари:

Публикуване на коментар