сряда, 10 февруари 2016 г.

Китай 2006 г. - изследване на ловни соколи

Колко от вас имат в себе си дълбоко уважение към магарешкия вид? Едва ли са много. И аз бях като вас, но само до преди да попадна в Китай. Онемях, когато веднъж изскачайки с колата от суха речна долина, подплашихме табун от петнадесетина азиатски диви магарета (кулани), които препуснаха в бесен галоп на фона на невероятната безбрежна степ. Диви, свободни и независими. Разказвал съм тази магарешка история вече сигурно двадесет пъти и звучи невъзможно, може би защото откакто се помним сме виждали предимно бавни, апатични и примирени магарета. Друг път докато вървях сам, подплаших малка семейна група кулани, които бързо се отдалечиха и скриха, но на 600-700 метра мъжкият се спря, изкачи се на върха на малък хълм и от там ме наблюдава повече от половин час, докато аз наблюдавах едно гнездо. Не си тръгна, докато аз не си тръгнах.
През 2004 г. Митко Рагьов беше вече много запален по хищните птици! Тогава му беше попаднала обява за полева работа в Централна Азия, одобриха го и през следващата година замина за Китай за няколко месеца. Когато се върна, веднага започна да опръстенява на орнитологичната база в Нова Черна на Дунава и аз от Сливен тръгнах на стоп натам, защото нямах търпение да ми разказва. Митака явно беше спечелил голямо доверие и в края на годината вече организираше международен семинар за ловния сокол в България. Дотогава аз толкова се бях запалил по ловните соколи, че бях изчел каквото можеше да се намери като научни статии за вида и на семинара задавах сума ти въпроси и коментирах компетентно, сякаш от Централна Азия не съм излизал. Ех, имах си и личен опит с вида и от Сливенско. В една от почивките Любо Профиров ми каза, че Андрю, ръководителя на азиатските теренни проучвания съобщил, че търсят човек за следващото лято за Китай и ме насърчи. След малко вече говорихме с Андрю за това, а аз по-скоро любопитствах, нямах намерение да кандидатствам, но той завърши с думите "China - this is once in life" ("Китай - това се случва веднъж в живота").

В определителя за птиците на Северна Индия, ловният сокол е третият отгоре надолу. Той е на второ място по-големина сред видовете соколи по света, а със северният сокол (най-едрия) са почти един и същи вид - според генетиката са се разделили при някой от последните ледникови периоди.

В началото на април 2006 г., вече търсим гнезда на ловни соколи в Джунгарската пустиня в Северозападен Китай.

Андрю заедно с проф. Ма Минг, ръководителя на експедицията от китайска страна, от университета по екология и география в Урумчи. Град с размерите на София, но слабо известен в Китай.

Ма Минг, винаги усмихнат и в отлично настроение. Освен, че шофираше вечно на магия, пекинският джип (или поне тази кола) беше недоразумение от гледна точка на надеждност и комфорт. Където имаше асфалт, се движеше максимум с 80 и спирахме на всеки час за почивка и... гимнастика.

В повечето време бяхме с една кола, на няколко пъти и с две. Господин Чан (вторият отляво надясно) е работил над 40 години като готвач в китайската армия, а сега беше шофьор и готвач на експедицията. Прекрасен човек, невероятно самообладание, изключително позитивен и усмихнат, често се усамотяваше някъде край лагера в пустинята и практикуваше някакво бойно изкуство. На два пъти го видях и да пее монотонни, силни песни прав на върха на хълмове около лагера.
 
Мобилна кухня и трапезария в пустинята. След закуска се отправях сам нанякъде в пустинята в търсене на гнезда на ловни соколи, белоопашати мишелови и скални орли. 5-6 двойки ловни соколи бяха известни от миналата година, но намерихме още няколко, плюс нови двойки мишелови и скални орли. Ловните соколи и мишеловите имат сравнително силно изразен номадизъм в такъв тип местообитания в Централна Азия, т.е. не е необичайно ако едната година в даден район има 5 двойки соколи, другата да са 10 или пък 2 - всичко се дължи на храната и оцеляемостта.

Лей Лей асистира на Ма Минг, който е решил да помогне на мистър Чан. С Лей Лей имахме уникално преживяване. Веднъж след като се бяхме разделили, той не се появи на уговореното място. Виках го с пълно гърло поне половин час "Лей Лей, Лей Лей", но той не отговори. Накрая тръгнах бързо към лагера, за да търся помощ и изненадващо го настигнах бавничко, също да се прибира. Изумителното му обяснение беше, че ме е чувал да викам през цялото време, но се загубил, не му хрумнало да вика в отговор, а освен това не можел да се ориентира от къде идва звука.

Мей Ю беше друг студент, който прекара много време с експедицията. Имаше много добро сърце. Тук дава книжка за ловните соколи на местен животновъд.

Ищван Балаш или Балу, беше много запален по хищните птици още от Унгария. Предната година е бил в Казахстан с Игор Карякин - руският гуру на тема хищни птици.

В началото на април, тук в полите на граничната с Монголия, планина Байтаг, заваля сняг. Аз бях направил глупостта да тръгна с тънък спален чувал, мръзнех по цяла нощ и често се будех за да се загрявам с лицеви опори, завит презглава, без да излизам от чувала.

Прекарахме по-голямата част от времето в подобни местообитания в Джунгарската пустиня. Тук поглед от гнездо на белоопашат мишелов.

Това гнездо отново на белоопашат мишелов беше много интересно с това, че от четирите малки, две бяха светла фаза и две тъмна. В гнездото се вижда и крак от заек толай - вид по-дребен от нашия див заек.

А тук имаше гнездо на ловни соколи, които отгледаха три малки.

Събирахме хранителни остатъци от гнезда с вече излетели соколчета.

За сравнение събирахме остатъци и от гнезда на белоопашати мишелови, за да видим доколко се припокриват хранителните им ниши. Оказа се, че докато мишеловите си хапваха от почти всичко, соколите предпочитат да се специализират в един или няколко вида, които са обилни в района - пустинарки, зайци толай, влечуги (да, имаше и едно такова гнездо).

В пустинята на някои места имаше нещо като може би не особено легални открити мини за огромни вкаменени дървета от времето на динозаврите, от които правят мебели и сувенири.

Тук на неголяма единична скала насред степта в югоизточния край на Алтай, гнездяха ловен сокол, белоопашат мишелов и малка колония белошипи ветрушки. Отскоро установеният номадски лагер, обаче беше довел до изоставяне на гнездата на сокола и мишелова.

В Байтаг, на няколко километра от Монголия, видях първите си брадати лешояди. Изкачвах се по стръмен склон и както често се случва, нещо ме накара да погледна право нагоре над главата си и те бяха там - възрастна двойка. А на тази скала беше гнездото им - натека се вижда.

На склона срещу гнездото попаднах на мъртъв, но недокоснат от лешоядите възрастен мъжки сибирски козирог със счупен рог. От другите едри копитни, освен куланите, видяхме и архари и газели джейран. А рядката централноазиатска дива котка манул изскочи от един храст пред мен, час преди брадатите лешояди.

Тук стълбове като този са слагани от държавата за подпомагане на хищните птици в биологичната борба с гризачите, но същевременно е било извършвано и тровене (дератизация) - не много изпипана дейност.

Предпланините на Алтай. Имам незабравими спомени от това място. Пекинския джип си върви ли върви, а сякаш не се движим, а в колата в мълчание слушаме най-известната невероятна песен на Дао Ланг - хит в Китай по това време.

И тук имаше двойка ловни соколи.

А така изглеждаше друго гнездо на ловни соколи, известно от предходната година на екипа, в който е бил Митко Рагьов. Тази година обаче гнезденето им е било неуспешно и намерихме яйцата изоставени в гнездото. Може би едната птица беше загинала. В случая от старото гнездо изградено от белоопашат или хималайски мишелов, се виждат само клонки по периферията, а останалото е било циментирано от екскрементите на ловните соколи - типично за вида.

В Джунгарската пустиня оперираха известен брой малки и много екстензивни открити златни мини. Някои от хората, които работеха по тях изглеждаха с много влошено здраве. Химикалите изтичаха директно в природата, а на едно място в малък резервоар намерихме десетина отровени пойни птици. Вероятно подобна е била съдбата и на този възрастен мъжки ловен сокол, който местни хора ни донесоха.

Тук двойка ловни соколи отглеждат три малки в старо гнездо на скален орел. На само 200 метра от тях двойката скални орли имаха две малки. Соколите тук бяха толкова агресивни и доминантни във въздушните схватки, че за да си кацнат в гнездото, скалните орли захождаха скришом, винаги от далечната страна, но често соколите ги усещаха и тогава след яростни атаки, понякога орела се принуждаваше да каца за почивка и защита 2 или 3 пъти по скалата преди да успее да се добере до гнездото си. Веднъж обаче орелът беше високо над сокола, пикира в хищническа атака и ловният се измъкна на косъм, след което обаче последва канонада от разпердушинващи атаки над орела. Скалните орли тук бяха наистина паникьосани, може би имаха не една и две рани под перушината, а ние наблюдавахме постоянните им битки с изумление. Скалните се хранеха основно с възрастни зайци толай, соколите с млади, като в орловото гнездо намерихме около 60 заешки крака, а в това на соколите 40. Но скалата беше близо до главен път и впоследствие и двете гнезда бяха ограбени.

Лесно се изкачихме по склончето до това гнездо на скален орел, в което имаше едно малко. Имайки предвид, тънките клонки, от които е изградено, колеги, специалисти по хищните птици, биха се усъмнили, че това може да е гнездо на скален орел. Работата е там, че в този полупустинен район трудно може да се намерят клонки по-дебели от тези.

Тук близо до Казахстан, попаднахме на колония черни лешояди, гнездящи на земята по стръмни склонове.

А това е първата ми и досега последна истински близка среща с картал. В Европа, изследовател който си позволява да работи така, без преди това да е изхарчил много мастило, може да бъде заклеймен, но в Централна Азия това е нормата. "По Азиатската методика" - така се шегувахме след това в България с Митко Демерджиев.
Възрастните птици се хранеха вероятно предимно на 15-20 км, от където започва степта и където имаше огромни струпвания на летуващи номадски стада домашни животни. Само, че вече не ги придвижват на ход, а с камиони.

От билото на планината, в степта под нея, се виждаха стотици номадски юрти, всяка една от които е едно домакинство с няколкостотин овце или кози и камили.

Високо в Тян Шан попаднахме на друг вид лалугери - дългоопашати. Те са отлична храна за ловните соколи, но следи от тях не открихме.

За близо трите месеца в Китай обиколихме доста обширен район от провинцията Син-Дзян. Докато пътувахме между степи, планини и пустини, имахме и немалко градски впечатления.
Три години преди да стана вегетарианец, с порязан нос, недоверчиво опитвам за пръв и последен път жаба. Ма Минг доста се забавляваше тук. Балу пък изначално искаше да яде плъхове, кучета, котки, маймуни..... но накрая си остана само с жабешко и камилско.

Някои крайпътни юрти функционираха едновременно като заведения за хранене, отмора през деня (спящия шофьор на камион зад нас) и нощувка.

Китайски работи.

И да завърша зоологичния очерк с един неопределен гущер.

Ах, за малко да забравя двугърбите камили! Питомни.

Благодаря ти Китай, дано се срещнем пак!!!

След купуване на палатка, чувал и обувки, бюджета ми преди Китай не стигна и за фотоапарат. Снимки: Андрю Диксън, Ма Минг


Няма коментари:

Публикуване на коментар