Страници

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Нашият живот на село в Горно поле - част 1

Не успяхме да си купим къща в Маджари, а през пролетта на 2012 г., се случи така, че вече не практикувахме предишната работа с опазването на лешоядите. Решихме, че може би е по-добре да заживеем в някое село в Западните Родопи, затова се отправихме на пътешествие натам с мисия "търси се къща". Много бързо обаче се поотчаяхме от много високите цени между Асеновград и Смолян, от типа на порутена плевня без двор за 20 000 лв. Все пак, за малко да се заселим в село Добралък, в малка къщичка почти без дворче, но не успяхме да постигнем консенсус за цената, която достигаше тази на плевнята. Нямахме представа как точно ще оцеляваме финансово там, но дори и там да се бяхме озовали, сигурно щяхме да намерим начин. Преди няколко седмици, когато разгръщах една от книгите на Хайтов, научих, че именно в Добралък, писателят за пръв път е научил една забавна дума, която там се използвала за назоваване на стара порутена къща - "хърхалясница" :)
След тягостното Западнородопско пътуване се озовахме за малко на гости във Варна и там Цвети попадна в интернет на обява за къща за продан в Горно поле. Имаше и снимки, от които се виждаше, че е крайна къща с голям двор, цената ни устройваше и на следващата сутрин директно се изстреляхме за Източните Родопи.

По пътя се чудехме как е възможно до сега да не сме потърсили къща в Горно поле. Сравнено с десетки околни села, това има може би най-доброто разположение откъм природни красоти. Мислихме си, че тъй като селото е много малко и има вече не една къща за гости, просто няма да можем да намерим що годе запазена къща за продан тук. Когато пристигнахме, още с приближаването към двора и къщата не можехме на повярваме на очите си! Та това е най-перфектното място на света за нас! А над къщата закръжа възрастен египетски лешояд! Какъв по-добър знак от това? И така, наполовина с финансовата помощ на родителите, бързо се сдобихме с невероятната мечтана къщичка. Всъщност, много повече от това, за което сме мечтали! И благодарности и поклон към предишните собственици - Тенчо и Димитрина.
А околностите са просто невероятни! Имаме си къща срещу Кованкая - скалата с двадесет двойки белоглави лешояди и може би най-богатият на биоразнообразие скален комплекс в България.

А ето гледката на изток от една от стаите (жиците вече са преместени).

Това пък е част от Таушан тепе (Зайчи хълм) на север.

На югоизток от последните къщи на селото се озовавате пред примамлива гледка към долината на Арда с фантастичните Кованкая и Патронкая.

А след десетминутна разходка от горното място, се открива просторна видимост на изток, юг, и запад. Къзкая е само част от кръгозора в тази посока. Намират се и коруби на сухоземни костенурки, счупени след пускане от високо от скални орли - основната им храна през лятото.

А реката и Кованкая над нея са на по-малко от час път пеш надолу от Горно поле. Бяхме попаднали в нашия рай!

И ето ни щастливи в дворчето през септември 2012 г.

Имаше толкова много неща за правене. Откъде да започнем :)

Като начало разтоварване. Постройките в двора отдясно наляво - пещ, гараж със плевня, дам и външна тоалетна.

Имахме си и чешма в двора.

И огромна скала, на която тук Цвети е седнала, но за нея повече по-нататък.

Така пък изглеждаше плевнята от юг.

Тук сме на посещение при Ники и Бети от "Дивата ферма" в наше село. Прекрасна маса с диканя под стъклото.

Трябваше да приоритизираме ремонтите в къщата. Имаше много неща за правене, от които вътрешната баня поставихме на първо място, но тя сама по себе си беше доста стряскащ проект за моята тясно специализирана персона. От сегашна гледна точка е много забавно да си спомням как тогава в едно стопаджийско пътуване към Хасково, се чудехме как ще направим всички тези ремонти, при положение, че няма шанс да отделим средства за скъпи майстори. Тогава неволята ме докара до пристъп на просветление и с известна тържественост казах на Цвети, че аз ще ги направя собственоръчно, а тя, базирайки се на предходен опит, моментално го прие за абсурдно и ме нарече "битово неадекватен". А това е дъното на коридора, което трябваше да се превърне в що годе адекватна баня.

И ето, с мравешки стъпки нещо започна да се случва. Първо разбих тънкия циментов под, който беше подпухнал отдолу.

И с напътствията на комшията и строител Пешо от Гаргините къщи за отдих, лека-полека нещата напредваха. Инсталацията на тръбите за чистата вода направиха Фариш и Шенол от Долни Главанак - един от двата случая за трите години и половина, когато сме плащали за строителна услуга. От тях научих как го правят, купих си поялник и занапред сам се оправях с тръбите.

Това пък е една от стаите на първия етаж. Много неща за чистене, а имаше и постоянни обитатели - плъхове.

А тук - подът на бъдещата спалня на втория етаж.

Междувременно, без много да мислим, набързо се сдобихме с кокошки от Кърджалийския съботен пазар. Цвети набързо им стана кръстница: Сийка (на преден план - едногодишна, най-любопитна, неплашлива и може би интелигентна, трета в йерархията, умря след няколко месеца от поглъщане на пластмаса), Жана (в средата - поне две или тригодишна, специалист в намирането на червеи, стабилен характер, втора в подредбата), Аля (вдясно - едногодишна, четвърта в йерархията, доста апатична, но като че ли можеше да поглъща най-голямо количество храна).

Мила (бялата кокошка - подарък от бащата на Волен, няколкомесечна, много дива), Дида - подарък от леля Дафина от Горно поле и петлето Горо, който в началото беше на дъното на йерархията, но постепенно, докато израстваше се пребори със всички и когато се превърна в петел, зае полагащото му се място.

Съмненията ни се оправдаха и скоро открихме тайно кокоше гнездо.

А Цвети го усвои, но то продължи да функционира в този си вид още дълго време.

Бяха прекрасни дни.

И се оженихме! :)

Митака Демерджиев и Красито ни станаха кумове! Природозащитата в района има дълбоки корени - на логото на общината има и белоглав лешояд.

На "класическото" ергенското парти мъжете и жените бяхме в равни съотношения. Подозирам, че на снимката за пореден път съм произнесъл тук родилата се фраза "Днес три, утре шест" - що се отнася до консумацията на ракия. Е, за щастие не можа да се сбъдне :)

На това му се вика сватба с приятели (за съжаление не всички са на снимката)! Поне с Митака Демерджиев сигурно сме и роднини - и двамата имаме прародители от Ябълково. Започнатите проучвания на родовите корени ще покажат.

В църквата в Бориславци, сватба не е имало от незапомнени времена, затова отец Георги беше донесъл чисто нова книга за вписване на венчавките.

Адаша и Деси ни подариха гълъби - типлери и високолетачи, за да са по-устойчиви на хищни птици, но за тях ще пиша друг път.

Цвети си прекара страхотно, докато нацепи може би два кубика дърва.
Ако тогава знаех, едва ли щях да се съглася да цепи дърва.

А аз, освен банята, започнах да правя и пода в коридора. Добре, че дойде Пешо по едно време да ми каже, че дюшемето си има лице и опако, защото бях започнал да кова дъските на обратно.

По някое време през декември, зимата ни натисна.

На смокинята често прескачаха големи, сини и жалобни синигери.

След опит за нападение от женски голям ястреб, кокошките панически избягаха в гаража, отлично поведени с крякане и бяг от вече тинейджъра Горо, а едно младо мъжко домашно врабче за всеки случай също за малко се скри при тях.

Лека - полека, започнах да полагам основите и на кухничка в коридора на втория етаж.

Тази е от онези редки снимки, които пращах на Цвети, когато беше в Индия. Жълтъците на свободно щъкащите кокошки са оранжевочервени. Освен семена и трева, в състава им сме документирали чрез наблюдения и стотици трансформирани дъждовни червеи, голи охлюви, скакалци, стоножки, включително поне 5-6 от най-големите средиземноморски сколопендри.

Ако събирате стотинки в буркани, твърде вероятно е в един момент да ви се наложи да опрете до тях.

Риско пък беше наследство на къщата, Цвети обаче си харесваше повече Пешката от Маджари.

Веднъж по свое желание дойде на разходка с нас в снега на километър в гората.

Няколко горски зидарки, са способни да опразнят такава хранилка за два дни. Повечето семена изпадват по земята, където ята чинки ги събират.

А благодарение на Ники и Бети, за известно време се сдобихме и с крава с теленце.

Следва продължение...


7 коментара:

  1. Успех семейство! Чакам продължението.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво млади хора!Все едно сте от друг свят,толкова сте различни.Тъй като няма шанс да срещна толкова "чисти" ,обичащи и обичащи се хора ще очаквам с нетърпение продължението

    ОтговорИзтриване
  3. Боряна Дряновска6 февруари 2016 г., 11:33 ч.

    Успех, смелчаги, чакаме продължението! С възхита, Боряна

    ОтговорИзтриване
  4. Благодарим за много милите думи!!! Вярваме, че ако съществува неподправено силно желание и жажда за учене и приключенски дух, то е по силите на всеки човек или двойка, да започне и да се наслаждава на своята подобна история с по-спокоен живот близо до природата.

    ОтговорИзтриване
  5. Йееее !Страхотно!!!! Чакаме продължение :) прегръщаме ви от сърце!
    от Ани, Стоян и Дари :)

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотни сте!
    Супер надъхващо ми действа разказът ви!
    И аз си мечтая за подобен живот далеч от града!
    Бъдете здрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарм Бо, това което пишеш ни прави щастливи!

      Изтриване