Страници

четвъртък, 7 януари 2016 г.

Маджарово: най-красивият завой в България?

Спомен от август 2013 г.

Маджарово... за всеки в България, който е имал поне малко досег с т. нар. природозащита, това е име легенда. Име - магия, име, изпълнено с романтика, екзотика, древни силуети на величествено реещи се лешояди. Лешояди - колко ограничаващ мисълта е езикът, защо не просто санитари.я
Клин от петдесетина корморана летящи на изток към слънцето прекъсва мисълта ми... скриват се зад Котата и Асаркая. Времето е приказно, приказно време на едно от десетте най-красиви места в България. Завоят на Арда пред Кованкая и Патронкая може да изпълни с усещане за безвремие и най-закоравелите почитатели на шумния градски живот. 
Само да не беше това огромно сметище, изпльоскано тук, не мога да повярвам, че се появи и то като, че ли напълно регламентирано сметище, на най-красивото място, най-магичния завой на Арда.
Опитвам да се пренеса 10 или 20 века назад във времето, когато тук под скалите са бродили стада зубри, турове са надавали рев от гората, рисове са се прокрадвали, дебнейки плашливи сърни, картали зорко са следели вълчето движение в търсене на останки от трапезата им, столетни костенурки са бродили необезпокоявани край плажа, мечка е обръщала камъни, а древните траки може би ненатрапчиво са съзерцавали чудото на природата в равновесие.
Един египетски лешояд се спуска с планиращ полет от Пандък дере и сякаш, за да ми вдъхне надежда, каца на Малката Кованкая, а врабчетата шумят  в шипките и драките зад беседката. 
Ето, че пак се върнах на приказката на лешоядите, защо не санитарите, а всъщност най-удачно е да ползваме утвърдените през вековете народни наименования: костобер, картал, бяла каня. По-добре, макар и трудно за изговаряне, е даже и помпозното "въздушна служба по чистотата", както ги бяха нарекли в някой от каналите за природа и животни. А в Сакар, та чак докъм Малко градище на египетския дори местното му народно име е „калина-малина”, да не говорим за респектиращото му турско име "акбаба", или белият баща. Само един поглед сравнително отблизо и при добра светлина на тези реещи се във висините мъдреци е способен да преобърне наопаки представите за тях у всеки, възприемащ ги дотогава като неприветливи и некрасиви. Като, например, изненадващата среща с картал, планиращ ниско над гората.
От всички най-харизматичен, аристократичен и т.н. (изброяването на епитети за него може дълго да продължи), със сигурност е костоберът или по научному брадат лешояд. 
И за съжаление все още най-изчезнал от България. А всъщност, чисто административно погледнато, той е и емблематичен... без да искам получава се нещо като черен хумор, но наистина емблемата на защитените територии в България е именно силует на костобер, сложен в кафез. Дали не е време вече тази морално остаряла емблема да бъде актуализирана?
Безметежно тръгвам по асфалта към Бориславци, приятелите ще ме съберат от пътя за Глухите камъни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар