Страници

сряда, 6 януари 2016 г.

Село Силен - важен кръстопът в Източните Родопи

От есента на 2012 година
18:33 ч. вече съм под огромната корона на Силенския дъб, това е едно от любимите ми вековни дървета в Източните Родопи. 
Хмм.. сигурно хората от селото си имат местно наименование за това дърво, трябва да разпитаме. Вече веднъж идвахме до него с Цвети, беше миналата зима или по-миналата. Измервам обиколката му – 24 педи, значи близо 5 метра. Дървото е наистина внушително, но за неопитното око се разбира едва, когато се отиде до  него. Тук атмосферата е невероятна, на север се вижда билото на рида Гората на по-малко от километър с връх Бакаджика, на изток погледа достига чак до Шейновец с кулата, но най-впечатляващо е на югоизток, накъдето може да се надникне в кратера на Маджарово. 
На запад пък е Силенската скала, за която малко хора знаят, че е била някакъв вид малко укрепление от тракийско време, т.е отпреди Рим да приложи успешно политиката си "разделяй и владей" в тази част на Балканите. От времето, когато живеехме в Маджари, от местни хора знаем, че често по времето на комунизма, когато тинейджърите са решавали да пропуснат някой друг училищен час, са си правели малки проучвателни експедиции, неусетно комбинирайки по този начин часовете поне по история, география и биология. Ънскулинг в действие от времето, когато това понятие още не е било съзнателно етикетирано.
През милионите години Арда е разсякла кратера между сегашните Къзкая (Момина скала) и Каракая (Черната скала). Ха, кълвач, почуква на дъба над мен, а селски лястовици летят ниско над околното пасище в лов на насекоми. Поглеждам пак на югоизток, да почти от тук (малко по-нагоре по асфалтовия път) видях скалите на Маджарово за пръв път през 1999-а, когато като ученик, дойдохме с приятели насам, за да видим лешоядите. Гледката към Къзкая, и тогава и сега след 15 години, поражда същата щастлива емоция и завихряне в областта на сърцето. 
Междувременно кълвачът става активен, разтърсвам се за него и се оказва мъжки голям пъстър (Dendrocopus major), който разучава една суха клонка на върха. Ех, този дъб, ако можеше да говори, вярвам, че е поне на 400 години, а кой знае може и да са с няколко века повече.
Наколо са ловни територии на обикновен мишелов (поне две двойки), орел змияр, малък креслив орел, голям ястреб, осояд, малък ястреб, нарядко се мяркат и египетски лешояди. Съсъдната тютюнева нива е вече обрана, цъфналите върхове на растенията обаче се съчетават типично със скалните зъбери на Маджарово в далечината. Откъсвам си клонка с жълъди, за да определя вкъщи какъв вид е дъба, паля колата и си тръгвам. Свечерява се, а трябва да побързам, за да затворя кокошките ни. До скоро, прекрасно място!

P.S. след справка с определителя, дървото се оказа летен дъб (Quercus robur)

Няма коментари:

Публикуване на коментар