Страници

понеделник, 18 януари 2016 г.

Да си изследовател на хищни птици - невидимите неща :)

Мечтата ми да работя професионално с хищни птици може да се датира някъде около 1997 г. Тогава се срещнах с Гиргина, на щанда по зоология в едната градска библиотека в Сливен. Седмица преди това пък, в списание, бях видял снимка на трабанта на Ицо по черен път в Родопите с мърша за лешояди върху багажника на тавана. Ха-ха, питайте Ицо да ви разкаже по колко забавен начин се е сдобил с трабанта.
15-годишен, не познаващ нито един човек с интерес към дивата природа, не можех да си намеря място: "Какво правя в тази библиотека", питах се аз, "Трябва да съм там?" 
Било е по това време, когато грубо прагматично реших да се откажа от по-отдавнашната си мечта да бъда изследовател на сибирските тигри в Сихоте-Алин (помпозно, нали?). В следващите 6 години, освен че набързо се сдобих с бинокъл и се запознах със стотина големи почитатели на дивите птици, навъртях и... хм, трябва да проверя из тефтерите, но грубо между 500 и 1000 дни сред природата, често с колело и винаги с бинокъл, повечето пъти сам с поглед вперен в небето. Кръстосвах главно Сините камъни, рида Гребенец, Сливенското поле и Светиилийските възвишения около Бояджик - селото на майка ми. Наблюдавах всички птици, а и бозайници, но най-вълнуващи бяха срещите ми с хищните птици. Винаги с английски определител на птиците в раницата и така освен, че станах добър в наблюденията на птици, запазих и доразвих знанията си по езика.
Имам една папка със снимки, кръстена "po_terena". И там има много кадри, които не са виждали бял свят. Уж са по-маловажни, но всъщност са едни от най-силните. Тази статия е за тези незабравими моменти!
Техникума в Сливен беше моя малък ад и бях твърдо решен след завършване да не следвам. Но в новата среда на съмишленици любители на природата, повлечен от течението, попаднах в София, като студент по биология.
През 2003-а, мечтата устремено се доближава до реализиране, чрез смело ровене като доброволец в калта край Камчия, в опит да измъкнем чисто новата Нива на Марин и да продължим търсенето на лешояди.
Подкрепяне преди атака на скалите: Влади, Волен и Добри преди 8 години и половина. 
През зимата на 2007-а, след като отпаднаха митата, Митко Рагьов тръгваше към Германия за да купи джип за работата по ловните соколи. Каква по-добра възможност от това да пътувам с него и да си купя лична кола, която да ползвам за служебни цели. Както го правя тук по граничния път с Гърция между Черна Черква и Жълти чал.
Тук има повече картали, отколкото египетски. Но бяхме решили, че в августовската жега трябваше да видим Жълти чал - митично село в българската орнитология що се отнася до хищните птици.
Сред биолозите-природозащитници винаги ще има млади хора, готови да правят открития. 
Опела никога не ни изостави истински на пътя, но нерядко имаше нужда от смекчаване на по-леки повреди. Ники може да разкаже най-вълнуващо тази скъпа история от пътя край Нисово. 
Пропуснах да спомена, че в ранната пролет на 2007-а, 10 години след идентифицирането и в съзнанието ми, чисто "документално" мечтата беше осъществена. Тогава Марин, Ники Петков и Стойчо (по азбучен ред) решиха, че могат да ми поверят координирането на проектчето по опазване на египетския лешояд в България. 
И ето го първото ми къмпингуване край село Мост в края на март, още преди първите лешояди да са дошли от Африка. В проучване на слабо познати скалисти дерета. 
Малко по-късно се появи и Сание. Наистина, ние сме доста по-редки и от лешоядите. А може би има още много като нас, но просто сме на различни фронтове.

Тук не е останала нито една здрава обувка :)
Рида Драгойна ревностно пази своите тайни... още от времето на траките и Ангел войвода.
Милен и Станислав откриха появата на една изчезнала двойка в Ломовете. Милко, директора на парка, беше толкова развълнуван, че не искаше да повярва по телефона и дойде да се увери с очите си.
На Иво Борисов винаги можеше да се разчита за всичко. Прекрасен приятел! В голяма степен благодарение на едни негови думи, с Цвети отново се събрахме. 
Най-вдъхновяващото миене на домати в живота ми се случи в Саръяр дере между Женда и Безводно.
Ако не бяха домашните животни, днес в Източните Родопи, можеше да няма нито един лешояд. Тук Иво Димчев е преценил, че кадъра с козите на скалите над махалата Тикла си заслужава. 
Жертва на пътя е станал един от малкото лалугери от една от последните източнородопски колонии - тази край село Женда.
 
За петте години обикаляне по черно из Ломовете, само няколко пъти видях друга лека кола, но и никога не можах да закъсам истински. Но тук вече не можеше да се продължи. 
 
В прекрасната долина на Крумовица с Пешо Калайджиев и Сание по време на една бригада "Картали". 
В любимия рид Каракулас, под Бездивен - най-източната част на Западните Родопи. Ние му викаме "Побъркания район", просто защото е побъркващо красиво и диво. Тук оглеждаме една Акбубакая, на която акбубата отдавна я няма. От акбуба - египетски лешояд и кая - скала.
 
Бъдете нащрек ако пътувате нощем от Шумен към Айтос. Тук жп прелеза е само 10-15 метра след завоя, бариерата беше дървена без светлоотразители, без светофар, а знака за прелез почти невидим от крайпътните храсти и дървета. А часа беше около 3 след полунощ. При такива условия, челния удар е доста възможен. Идеята беше да нощуваме на наблюдателната точка, за да може по изгрев да видим има ли нощуващи лешояди по скалата. И на сутринта наистина имахме късмет. Но след бариерата, с Митко Градинаров не знаехме, че ще се наложи със счупеното стъкло по черно, нагорнище, кал и между дълбоки камионски коловози да осъществя и едно от двете най-диви шофирания в живота си.
Невероятно е да бягаш нагоре по тези камъни край село Студен кладенец. Толкова си концентриран да не пропаднеш, че се получава неусетна медитация, състояние без мисли.
 
Отдавна изчезналия от тук египетски лешояд, може и да е знаел значението на Харманкая за древните траки. 
Винаги много ми е харесвала тази снимка с Влади, катерещ се по красивата скала към стара нощувка на египетски лешояд. Сега, когато той е поел координирането на теренната работа, вече знам защо.
Българи носят испански пръстени за лешояди в Гърция. Планираме с Лаврентис кои гнезда ще опръстеняваме в и около националния парк Дадя.
Иво Димчев един от първите хора, с които се запознах в тези среди. В ерата преди интернет си пишехме хартиени писма (от онези с плик и химикал :) ), за това кой какви птици е видял - аз около Сливен, той край Бургас.
Младен, малко преди да стане много известен фотограф на птици.
Не беше никак лесно да спечеля доверие сред колегите в Североизточна България. И аз направих своите грешки.
 
Ники пък, ме хареса още от самото начало. Аз него поне също толкова. Ако не се перчиш и си отворен да се покажеш такъв, какъвто си, с Ники винаги е супер готино. И накрая, когато си казваме "чао", всички сме малко по-близо до разбирането за това какво е истинско приятелство.
  
Три щъркела... и една чапла :) По река Върбица край село Подкова. Дааа, сега разбирам, значи след този ритуал, Цвети, Влади, Добри и Волен се сприятелиха така прекрасно. 
Не си спомням какво точно беше постижението ни тук, но трябва да е било извънредно значимо. Приказките за Синдбад мореплавателя бяха едни от любимите ми в детството.
Бях сам в този ден и много натоварен по стръмното, а исках да изям пъпеша, докато гледам лешоядите в гнездото. И едва бях издрапал, когато го изтървах и той се търкулна стотина метра надолу по склона и спря в едни огромни шипки. Гоних си го, врях се в шипките, жалка история :), беше уникално.
В гористите райони, като в Странджа, понякога тавана на колата е най-добрата наблюдателна точка.
Откачено гърне след дълго каране по черно с Милен от Карнобат, в търсене на мистичната Курткая в Източния Балкан.
 
С Ники в любимо деренце в Момчилградско, малко преди да намерим едно дълго издирвано гнездо.
Петминутна дрямка на такова място, връща силите за целия ден напред.
Ваня умее отлично да рисува леко стресирани египетски лешояди в торби на кенгура, както и такива водени на каишка.
 
Сание и Волен под Големия сипей - може би най-респектиращия скален комплекс в Източните Родопи.
На човек му трябва малко за да е щастлив. С адаша и Цвети в Ломовете.

Малко преди това, за малко Иво и Деси да се скарат, но аз проявих латентната си способност за внезапни прояви на супер голямо нахалство и оправихме нещата :)

Лаврентис - човекът, който знае най-много за скалните орли на Балканите.

Трудно може да срещнете по-позитивен човек от Илия. Един от хората, които умеят най-пълноценно да се наслаждават на природата и живота, навсякъде, по всяко време.

Титани. Оланкая е висока поне 40 метра.

Митко Неделчев е прекарал може би повече от всеки друг на терена с египетските лешояди. Покрай тази кайсия изминаха няколко лета.

Гордо акостирали на южния бряг на яз. Ивайловград.

С Добри в Побъркания район. Този "улей", както го кръстихме доста ни озори. И сплоти.

В индианска нишка надолу по скалата. При опръстеняването бяха нужни повече хора, а винаги има място и за още един-двама обучаващи се.
 
Рида Гората край Малко градище. Тази снимка ме кара да мисля, че Волен обича Източните Родопи повече от всеки друг.
.
Светльо Спасов винаги е помагал с всичко каквото може.

Веднъж дори успяхме да отскубнем Стойчо от офисната работа и направихме една прекрасна обиколка за мониторинг по Североизтока.
о
Авария в нивите край Щръклево. Минаването през синурите проби тръбичката за нафтата. Тук тиксото свърши отлична бърза работа.

Има нещо невероятно магично и силно в тази снимка.

Мисията изпълнена. На курс обратно към Бориславци.

Докато имаше египетски около Търново, Светльо Станчев всеотдайно ги наблюдаваше.

Само благодарение на Митко Рагьов започна събирането на хранителни остатъци от гнездата. В началото ползвахме изцяло неговата екипировка. И той и аз се научихме на рапели в Китай.

Виктор от Шуменския университет е човекът, който познава най-добре природата в Североизточна България.

Ники и Цвети, замръзващи и супер щастливи на пътя Варна-Бургас, след едно образователно пътуване в Североизтока.

Цвети и Сание, още по-щастливи.

Многозначително. Снимка от периферията на житницата на България. Ниви около Русенски Лом.

Иво и Тони от прилепската база в Табачка, винаги невероятно много ни помагаха и подслоняваха.

Чичо ми в Ябълково имаше такъв москвич. Как да минем без снимка с него.

Хм..., домашно направени крилометки за белоглави лешояди. Преди десет години, Митко Демерджиев ме въведе в А и Б на наблюдението на лешояди в Източните Родопи.

Откачен резервоар край село Бряговец. Тел и лепило на помощ и продължаваме.

За разлика от мен, Жоро (в средата) все още е ключова фигура за опазването на египетските лешояди по Ломовете.


Следва продължение: Мониторинг на лешояди - що е то?










2 коментара:

  1. Адаш, като видя двигателя на Нивата и всички косми ми настръхват !!! Продължавай да пишеш все така вдъхновяващи!

    ОтговорИзтриване