Страници

вторник, 12 януари 2016 г.

От Маджарово към Каракая

Пътечките към Каракая винаги са ни привличали, но все някак си не сме се наканвали да направим по-голямо преходче натам.

Днес 11-и януари, температурата клонеше към 20 градуса и възможността за това беше прекрасна и необикновено рядка за сезона. Денят започна с малко градски впечатления.

Закуска и кафе в местно често посещавано много приятно заведение...При Кремена, която готви много вкусно и е винаги усмихната.

...където природната атмосфера е засилена.

Кратката разходка из града се характеризира и с някои типични гледки, като за бивше миньорско градче. На снимката оброшовка, казано на миньорски език.

Къзкая вечно си съперничи с Кованкая по впечатлителност. Акациевите клонки и лампата са за напомняне, че това е още от града.

Да тръгнеш, па да се не върнеш :)

Кучета, багери и камиони - за някои те са също толкова интересни, колкото геологичните чудеса на бившия подводен маджаровски вулканичен кратер.

В Маджарово има цели блокове за продан :)

За по-скромните има и апартаменти.

Сред такива гледки, Никола, внезапно решава, че трябва да си полегне на тротоара.

Днес имах и два часа по рисуване със седми клас, на които съм класен, и ме осени идеята да си направим снимка за спомен и с тях. Нали след края на срока ще напускам. Спешно се търси учител по биология, химия и изобразително.

Люба е винаги щастлива сред природата.

Един стар познайник до пътя, където хванахме пътеката.

Дарвин сигурно отново би нарекъл това "борба за оцеляване". Обикновен габър срещу дъб.

Цера е един от най-лесните за определяне видове дъбове. Кората му е най-дълбоко врязана от всички останали.

Следа на... куче. По листенцето паднало в отпечатъка, познавачите на флората могат да заключат, че снимката е правена вероятно в най-южните части на България.

И още много листа от маклен.

Каквото и да правите, тук винаги има поне един белоглав лешояд, който ви наблюдава от някъде.

Почивка на минзухарена полянка.

Комбинацията от обрасло с мъх вековно полегнало дърво до пътечката е неустоима за тодлъри, отглеждани на село. Тодлър: дете между година и половина и четири години. Период, в който тези индивиди имат биологично заложена нужда да експериментират, за да си създадат адекватна представа за света, в който живеят. Също така имат нужда често да отказват да се подчиняват, отново за да разберат за какво ги бива и какви са им границите.

Минзухарени емоции.

Цвети в опит да прави нетипични лицеви опори.

Last child in the woods. Имаше една такава книга.

Ловец, загубил част от мунициите си. Вероятно белка е маркирала наблизо с екскремент.

Напоследък манията по мъх започва да се доближава до тази по гъбите.

Още мъх...

Жаба на фона на покълнали жълъди, вероятно от благун.

Три братя церове, които представляват един организъм. Стъблата са може би на около 80 години, но коренището може да е и на 500. Издънкова гора.

Който си няма лост вкъщи, използва други по-запомнящи се възможности. За любопитните, опитът за коремно, в крайна сметка се оказа неуспешен. Оправдания много.

Древна срутена къщичка в гората.

И още една.

На столчето на пусията.

Ако имаше брадати лешояди, нямаше да има такива козешки черепи, висящи от драки покрай пътеките.

Терпентинов кукуч или беснурка. Дърво с невероятно красива кора, когато остарее. Едно от най-сухолюбивите дървета.

Ето и плодчетата и, но тези са от друго младо дръвче.

Направихме и скромно ботаническо откритие. Грипа в района на Маджарово. Доколкото ми е известно досега не е намирана тук. Думата имат ботаниците. Къзкая се вижда на фона отзад.

Когато тръгнахме по нагорнището без пътека, композицията на групата ни се промени.

Но всички бяхме много щастливи. Е, да Люба пак проспа всичко.

Красив пейзаж с Момина скала на югоизток.

Януарска Източнородопска дъбова гора на южен склон. Благун, цер, бял дъб, мъждрян, обикновен габър, маклен. Да не си помислите, че ги определям по снимката.

Вековен дъб източно от Каракая.

Има си и почитател-конкурент: брекиня израсла в основата му.

Едни от малкото неизядени от тревопасните плодчета на храстовидния смин, които видяхме.
.
В затънтено място на стръмен склон, сред големи каменни блокове и люляк, Никола се натъкна на нещо много специално. Рог от сръндак.

Картината от тук беше впечатляваща. На билото излезе прохладен януарски ветрец :)

Имаше и леки моменти на катерене.

Комшията Митко явно е минавал оттук. Оставил си е псевдонима.

Залезът към Студен кладенец, беше прекрасен.










Няма коментари:

Публикуване на коментар