Страници

вторник, 5 януари 2016 г.

Шейновец на рида Гората

Прекрасен спомен отпреди около две години и половина (от август 2013 г.)

Шейновец... чувам Влади да казва “mind-blowing”, Волен се е облегнал на паметника на върха и гледа с празен поглед на север, т.е. неусетно се е отдал на спонтанна медитация сред природата. Кръгозорът е на 360 градуса, Свиленград се вижда близо на североизток, приятелите обсъждат дали при ясен ден би могло да се види морето. Виждат се Гърция и Турция, селски и червенокръсти лястовици прелитат покрай скалите на върха в лов на насекоми. Кушкая е под нас на югозапад, подобна на малък Мачу Пикчу, но това е само за сравнение, обичаме си Птичия камък, защото си е наш. Източно от Кушкая, пък, е по-високият, но не толкова открояващ се, връх Карталконак (страшно много харесвам името му), носещ спомена за времената, когато лешоядите са били хиляди.

Кой знае, може би тук на Шейновец през 550 г. е бил лагерът на славяните (или българите според някои по-съвременни трактовки ) преди решаваща битка с византийската войска при Одрин. 

Поглед на север от върха с хълма, на който е разположено село Черна могила, за което се смята, че е основано от хора от Кукушко-Серския край.

Куш кая, или Птичия камък, но снимана в друг ден от юг. 
Скалите на Карталконак, погледнати откъм село Вълче поле.
Страхотен вековен дъб по ридовете, спускащи се южно от Шейновец. Не особено дебел, защото е на невероятно сухо място, но със сигурност дърво на над сто години, впечатляващо открояващ се на фона на оголения скалист склон.
А тази вече изсъхнала хвойна също може да има сто, че и повече години. По формата и лесно може да се сетите накъде е север, нали?
Гледката към кратера на Маджарово в далечината на югозапад.
В деретата към границата има и псевдомаквиси, съставени главно от грипа (Phillyrea latifolia), драка и хвойна и по-малко бял дъб, мъждрян, терпентинов кукуч и др. Попадат в квадратче, което като че ли не е отразено в Червената книга (http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/26F5.html), но това е нормално, на ботаниците не им е лесно да обходят всяко деренце в България.
А ето и листа и клонки на вечнозелената грипа отблизо. По данни на местни хора от село Свирачи, Ивайловградско (където също има обширно съобщество от този храст), козите обичат да си похапват грипа през зимата. А в България една доста ограничено разпространена средиземноморска птичка, наречена малко черногушо коприварче, достига може би най-голяма плътност на популацията си именно в такива съобщества с преобладание на грипа. 
И.... извинявам се за поредното сравнение с цифрата сто, но тази грипа също спокойно може да е столетник. Ако не се лъжа, французите градинари, имат изказване, че "посаждането на грипа в градината е инвестиция за бъдещите поколения". А в интернет могат да се намерят снимки на невероятно изглеждащи столетни грипи в красиви дворчета по Западното Средиземноморие. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар