четвъртък, 21 януари 2016 г.

Нашият живот на село в Маджари - част 2

В Маджари прочетохме "Да прекосиш Африка": невероятната история на двойка французи, които за три години пресичат Африка пеш от нос Добра Надежда до Египет. Личи си, че сме фенове и на египетските лешояди.

Билковата леха е една от запазените марки на пермакултурата. И не е много лесно да се направи и поддържа качествено. Но ментата, която впоследствие единствено оцеля, не се вълнуваше много, къде точно е засадена.
 
Винаги сме имали проблем с марулите. Растат бавно (понякога са засадени още от есента), а като дойде време за ядене са много и бързо презряват. Решението: раздаване и ежедневни зелени салати през май.

Минералният извор на Долно Ботево преди да стане чак толкова популярен, колкото е сега.

Бодлив салкъм зад къщата е хубаво нещо според фън шуй. Само дето трябва да е малко по-далечко от стената и покрива. В храсталаците наляво пък гнездеше малкият маслинов присмехулник, който ни будеше всяка сутрин с уникалната си стържеща песен (https://www.youtube.com/watch?v=ZNy5r9dai9c). Наслаждавахме му се.

Баба ми Йорданка от Бояджик, също дойде да ни види веднъж. Била е най-голямото дете в семейството, имали са близо сто декара и деветгодишна вече е орала сама на нивата с воловете.

През юни открихме, че имаме и роза.

И селски лястовичета в гаража.

Тук присъствах и на първото домашно раждане.

Съседа Мустафа, страстен гъбар и невероятно проницателен и задълбочен самоук познавач на природата.

Пачи крак, манатарки и една гъба булка.

А Шукри - винаги усмихнат и в настроение, неусетно и с гордост се превърна в най-големия местен PR на работата по опазване на лешоядите. Шукри, акбубата ти благодари, че залепи стикера на скутерчето си!

Тук Цвети покоряваше разнообразни кулинарни върхове.
 
На картофите не им е лесно да станат големи без поливане и ако пролетта не е дъждовна. Особено ако са засадени късно.

Преди да тръгнем на пътешествие с колела из Източните Родопи за рождения ден на Цвети. Виждате непроходимата "тревичка" зад нас (основно лепка), която нарочно оставихме да се развива естествено.  Обаче не си го представяхме точно така. "Ето ти, нали искаше зеленина", коментираше с усмивка Мустафа.

От Фатме, за пръв път видяхме отблизо, как се ниже тютюн.

Юлски дъжд и градинката ни.

Десет корена краставици Гергана и още толкова корнишони работиха перфектно за нас.

Пешката беше отдадена на майчинство.

А там, където не обработвахме и го имаше, лападът доби сериозни размери и имаше нужда от малко управление. Първото растение вляво от Цвети, пък е отровен бучиниш - той поне е по-лесен за премахване, стига да не си пусне семената.

През тази година случихме на невероятно вкусни домати биволско сърце (тук на 10-и юли са още зелени). От значение е и почвата, а при нас тя беше добре отпочинала.

Първите домати откъснахме на 20-и юли.

А само няколко дни по-късно, вече имаше доста.

Във Варна, Цвети намери рисунки на снежни леопарди от детството си. Аз бях невероятно удивен!

Но още по-изумителното беше, че след няколко седмици, Цвети замина за месец за... Ладак, Индия. За да участва в изследването и популяризиране на опазването именно на снежните леопарди.

А за да не ме забравя, аз и пращах снимки, по-редки дори и от барсовете.

Това беше може би най-големият домат - малко над 600 грама.

Ранноавгустовски урожай.

През август се оказа, че в гаража има и втора двойка селски лястовици с малки.

Колкото и да се мъчихме, с Краси, ветеринарния лекар, не можахме да помогнем на сръндак, пострадал от сблъсък с кола. Не се сетихме и за никой в България, който може да му помогне.

На това пострадало бебе обикновено мишеловче, помогнахме повече, като го изпратихме в Спасителния център в Стара Загора. Волен и Ваня го оглеждат преди да влезе в кашона.

От Индия, Цвети донесе много подправки :)

И вдъхновение за вкусотии.
 
Есенен уют и романтика на село.
.
Наслаждавахме се на някои прекрасни вечери с близки приятели: Ив, Влади и Волен.

Гръцките лешоядни експерти също бяха така мили да ни навестят: Дора, Ела, Танос и Виктория.

Първи януари 2012 г.

Женски малък ястреб (врабчар), кацнал на крушата. През зимата тези въздушни пирати често могат да бъдат забелязани да ловуват в населени места.

Зимен глад и пет вида пойни птички на разхвърляни семена в двора. Черешарка долу вляво, мъжки кос (голямото черно нещо), полски врабчета (тези с черната точка на бузата), домашни врабчета и мъжка чинка (най-вдясно). Безспорно, черешарката е най-голямата атракция в къдъра.

Гюлджан, Цвети и малката Гизем, ден след първа пролет. Малко повече от половин година по-късно и ние вече чакахме детенце, а Гизем с лекота беше оказала своя важен принос за това.

Спанака е непретенциозен и пониква лесно. За копривата пък не трябва да се полагат никакви грижи - остави я само на сянка и спокойствие.
  
Едно от бижутата на мястото - двойка кукумявки в съседната необитаема къща. Чужденците от Западна Европа и Америка, които идват в България с основна цел наблюдение на птици, са невероятно щастливи, когато осъществят добро наблюдение на кукумявка, кацнала на някой покрив :) Знам, че в Белгия и Холандия, например, са останали само по няколко десетки двойки, докато при нас са десетки хиляди.

Втора земеделска година. Отново много експерименти с културите.

Винаги е удоволствие да работиш в градината.

Мустафа, хубаво ми каза да разредя пипера, не го послушах и резултата беше много пипер, малко пиперки. Тук нагъсто са три реда.

Марин пък оряза изоставената лоза и тя се отблагодари с много грозде.

Сушените домати бяха голям хит на лятото. Но, искат си поне седмица последователни много топли дни.

Още едно магично място около Маджари.

Макар къщичката ни да беше прекрасна, не чувствахме, че може да живеем дълго в нея. Намираше се на главен път, а имахме нужда от повече тишина. Харесахме си съвсем наблизо една друга, в странична пресечка, по-запазена и с голям двор...

...и прекрасна гледка! Но се оказа, че не се продава :(

Можеше да купим и това парцелче в близкото село Бял кладенец, но строежа на нова къща е сериозно начинание. Ами сега? Къде ли ще ни отведе съдбата?

Още една незабравима вечер със Сание, Ники и Волен. И картата на Памир и Тян-Шан над главите ни.

В Маджари направих и първата си глинена фигурка.

А от Цвети се учех на безусловна любов.

С огромна благодарност към гостоприемството и приятелството на всички хора от прекрасното Маджари, където прекарахме чудесна година и половина! Благодарим ви!

Следва продължение...

А ето и бърза връзка към предишната първа част от живота ни в Маджари.


2 коментара:

  1. Мая Георгиева9 август 2017 г., 17:41 ч.

    Ивайло, благодаря за днешната опознавателна разходка! Беше невероятно усещане да си близо до природата!

    ОтговорИзтриване