Страници

петък, 15 януари 2016 г.

Нашият живот на село в Маджари - част 1

От София избягахме в Хасково. Там за година и половина си поотдъхнахме в Орфей, прочетохме "Без земя" на Рьоделбергер и вече силно започна да ни тегли към някое село. Избрахме си район от десетина села между Маджарово и Студен кладенец (по средата между двете основни групи лешояди) и един ден просто тръгнахме да обикаляме и разпитваме
кметовете.
И основно благодарение на Хамди, кмета на Маджари, намерихме прекрасна уютна, къщичка, която невероятно много ни хареса от пръв поглед и я наехме под наем.
И 50 години, след като къщата е построена, ето ни и нас в нея за да и дадем нов живот.

Имаше и дворче с плевня и стара много сладка круша Петровка.

И кладенец - богатство!


А една котка веднага ни осинови. Цвети я кръсти Пешката.

Веднага се заехме с козметични ремонти. Това не съм точно аз - баща ми е.
И двамата възкликнахме с носталгия, когато видяхме тази снимка.

Бяхме супер щастливи от новия ни живот на село. Цвети внесе по-голям енергиен импулс за това наистина да се раздвижим и направим нещо.

И бързо направихме две стаи уютни.



Любима снимка на Цвети.

Неядливия лапад е сериозно растение с още по-сериозни корени, което бихте желали да има по-ограничено разпространение в градината ви.

Със скорци - имитатори, гнездящи в стълбовете, винаги имахме разнообразие от красиви природни звуци.

В Маджари се намира едно от последните щъркелови гнезда на дърво в Източните Родопи. На това дърво е откакто се помни, което ще рече 40-50 години. Днес повече от 70% от грубо 5000-те двойки бели щъркели в страната вече гнездят на стълбове.

Хората в панелки, щъркелите върху панелки - странна работа.

Когато живееш в Маджари, ходиш на пазар в Силен.

Изпитвам много смесени чувства, като гледам тази снимка. Запалихме се по т. нар. пермакултурно растениевъдство. Засега то е все още предимно теоретично обяснено в книгите, които са преведени по темата на български. Освен това авторите им са експериментирали в Алпите, Австралия, Тасмания, при коренно различен климат. Липсват и детайлни обяснения за практическото отглеждане на различните култури.
Все пак, похапвахме си пресен лук от балучките, които сея тук в леко разкопана почва.

С бели маратонки и нова лейка в градината.

Една от основните концепции в пермакултурата е, че за да има по-здрави растения, които могат да дават задоволителна реколта, без използване на препарати, в земеделската площ трябва да има високо ниво на биоразнообразие. По този начин организмите се поддържат едни други в относителен баланс и трудно се случва така, че някой вид насекомо или гъбичка да се развие прекомерно и да нанесе тежки, а още по-рядко катастрофални щети на културите. Един от основните начините това да се постигне е оставянето на ивици тревна площ с нисък интензитет на поддържане, където организмовото разнообразие остава много голямо. Други изключително важни условия са богатството на важни за растенията вещества в почвата и напояването.


Пешката беше съпричастна с обработването на почвата, тъй като понякога изскачаха лакомства под формата на попови прасета, скакалци и други. Цвети също помагаше :)

Любимият нахут и хумус, произлизащ от него. Винаги, когато си правим хумус ни се пътешества към Близкия изток.

Маджари има красиви околности. В далечината село Воденци в полите на рида Гората.

Така изглeждат от Маджари, Къзкая (Момина скала) - вдясно, и Каракая (Черната скала) - вляво.

Пролетна картичка с маргаритки от ливадите край Маджари.

Първата за сезона червеноглава сврачка видяхме на 17-и април. Някои колеги я наричат просто "сенатор" от латинското име, дадено от Карл Линей още през 1758 г.
 
Така се запознахме с Али. Винаги съм се чувствал най-добре в общуването в непринудена атмосфера сред природата. Недостатък в служебен план е, че дори и горски да си трудно ще срещнеш началника в гората.

Едно от магичните местенца край Маджари.

Няма нужда да размазвате скрипите по стената, може просто да ги транслоцирате навън по този начин.

Ах, колко череши изядохме от тази градинка. Неведнъж, когато съседите ни видеха да носим ниска щайга с череши, ни питаха, компот ли ще правим. А ние ги приключвахме за ден и половина.

Така и не успяхме да засадим тези картофи, поради свръхобрастване с лапад.

Мястото за усамотяване в задния двор. Един напълно добронамерен приятел ме предупреди, че ако не направя модерна баня, Цвети най-вероятно ще ме изостави :)

Два вида марули и спанак на седми май.

Пешката не прости невниманието на много дребни гнизачи.

И забременя :)


Следва продължение...











22 коментара:

  1. Завиждам Ви благородно разбира се и на смелостта и на любовта и на живота който водите!

    ОтговорИзтриване
  2. Завиждам Ви благородно разбира се и на смелостта и на любовта и на живота който водите!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. kourium, благодарим ви за милите думи! Вярваме, че всеки има силата да го направи, въпрос на приоритети.

      Изтриване
  3. Приказка е. И ние заменихме белите маратонки с галоши. Все още всичко е в кал и бурен,но ще напреднем и ние.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радваме се за вас! Да, за живота на село е необходимо изграждането на нови ежедневни навици. Спомням си, че в началото по много пъти на ден навъртах излишен километраж, нагоре-надолу и напред-назад, защото съм забравил да взема или направя нещо. Сега след няколко години съм малко по-ефективен. Може да ни пишете на мейл: ivaylo.d.angelov ет gmail.com

      Изтриване
  4. Приказка е. И ние заменихме белите маратонки с галоши. Все още всичко е в кал и бурен,но ще напреднем и ние.

    ОтговорИзтриване
  5. Hi Ivo I can't undestand the things you are talking about, but I'm very happy to see you again. Our best wishes of happiness and health for you and your family from me and Lydia.
    Julio

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Dear Julio and Lydia, so nice to hear from you! I hope that we will soon have English version of the posts and be able to share with wider audience. Best wishes to all your family from the Eastern Rhodopes!

      Изтриване
  6. И аз си мечтая да го постигна, но ... доколко сте независими от цивилизацията и как успявате да си покривате разходите?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте,
      ами, не сме се опитвали да сме независими от цивилизацията, та ние самите сме част от нея, имаме лаптоп, кола, фотоапарат, даже и интернет :) Просто искаме да живеем близо до красива запазена природа. Иначе до сега сме оцелявали финансово благодарение на тясната си специализация и рядката си професия - опазване на лешояди, а след това в различни периоди временно по няколко проекта пак за птици и природа. Работя и като водач на туристи, които идват в България да наблюдават птици. Сега пък съм учител по биология, но скоро вече не. Адаптивност е необходима и вяра. Не на последно място родителите нерядко ни помагат в дупки като закъсаме финансово и не само. Всичко е въпрос на приоритети.
      С пожелания за вдъхновение!
      Иво

      Изтриване
  7. Браво на двама ви, на Пешката и на добрия кмет.

    ОтговорИзтриване
  8. http://www.balkep.org/courses-and-events.html тук може да видите предстоящи курсове, които могат да ви харесат и помогнат в развиването на градината :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодарим за идеята! Отдавна сме мислили да ви навестим в Шипка за да се запознаем. Поздрави!

      Изтриване
  9. Браво,братовчеде:)Щастлива съм,че си намери сродната душа в лицето на Цвети и сте си намерили място от където черпите енергия от природата:)Поздрави от нас

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, како Дида, изминаха вече сигурно 100 години от последния път когато се видяхме :) Живот и здраве, това няма да продължава още дълго :) Поздрави и от нас!!!

      Изтриване
  10. Браво на вас, чест и почитания, покъртителни разкази, невероятни хора сте. Четейки тези епизоди от начина ви на живот, аз видях другата реалност, усетих многообразието на живота, изборите, които все мислим, че ги нямаме, а те са толкова много. Просто ни е страх, осланяйки се на инстинктите, забравяме за Твореца, и се заробваме да живеем доброволно в кутии и затворени пространства. Възхищавам се на смелостта ви, на ентусиазма и на начина ви на живот. Сигурна съм, че благодарение на младежи като вас, този свят все още съществува.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви за толкова милите думи!!! Прекрасно написано! Само един коментар :) (моля за снизхождение към биолога в мен) - няма нищо инстинктивно в това да живеем в бетонни джунгли :), както казвате преобладава страха, който отдавна се е превърнал в навик. Не, че ние не се страхуваме все още от както казват в Сливенско "един билюк неща" :)

      Изтриване
  11. Здравейте отново, извинете ме, че бях анонимен, но нещо обърках при публикуването. Изключително ми е приятно да се запознаем. Казвам се Аделина Николова. Та по повод инстинктите, имах предвид, че при хората, каквито съществуваме днес, дори и инстинктите са извратени, не са като при животните. В този ред на мисли инстинкта за самосъхранение, на който се кланяме, който вече е превърнат в мания, че е по-сигурно да живеем в панелки, няма какво да ни ухапе или изяде, да не излизаме като е студено, че да не измръзнем, а и също ако е горещо, за да не слънчасаме, също и като вали или пък е кално. За жалост така възпитаваме и децата си. А аз така ви се радвам как щастливо растат вашите. За съжаление, всичко това е наслагвано с поколения и продължава, като модерно, представено като "така живеят успелите хора", това се говори по медиите и е част от образованието. И още един път ще кажа: Възхищавам ви се, научих много неща за себе си от вас, благодаря.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте Аделина,
      наистина културният фактор е определящ при нас хората. Но избор винаги имаме, дори да сме на 99 години :), винаги може да започнем да променяме нещо малко, клонящо в посоката, която ни харесва.
      Още веднъж ви благодарим!!!

      Изтриване