понеделник, 4 януари 2016 г.

С тодлър в снежен ден на двора

Поради отново изненадалия държавата януарски сняг, първият учебен ден на 2016 г. не успя да се реализира за учителя по биология, химия, изобразително и трудово в Маджаровското училище. Придвижването в 7 и 30 сутринта от Горно поле до Маджарово се оказа нереалистично. Освен това установихме и, че водата на колата, смесена с антифриз, е доста замръзнала и след разходка до центъра на селото, Цвети, заедно с Никола и Люба се отправи на посещение при някои от милите ни комшии. През това време аз сварих картофи (супер необикновено нещо за мен) и четох за писане в блогове. След около час забелязах, че Цвети с Люба се прибират, следвани от Никола във вихрово настроение, вече адаптиран към снега, преодолял стреса от сутрешното падане по лице и екзалтирано размахващ пръчка и крещящ "сньааа, сньааа, сньааа". Виждайки, че нещата са сериозни, а и натрупал доста вдъхновение и идеи, ги посрещнах на двора и се започна... нашият човек не даваше и дума да се каже за прибиране в къщи.

След множество удари с пръчка по снега и газене с космонавтския костюм в сухия пръхкав сняг, Никола с моя помощ посети любимото си дървесно столче на старата смокиня, като дори поочупи с пръчката си някои от измръзналите околни тънки клонки.

Нагледахме бялоцъфтящият закум от неизвестен сорт, подарък от комшийката леля Дафина, който като че ли този път вече наистина е измръзнал след до -17 - градусовите нощни температури от последните дни. Но напролет ще прокара пак.

А тазгодишният розмарин се държи мъжки засега.

Снежната гледка на изток от двора, с най-отчетливия обект - кулата на Шейновец. Когато питаме Никола, какво гледаме през зрителната тръба, той казва "кулааа?" и след това евентуално "шуйа", т.е. лешояди :)

Фън-шуйската пътечка от двора до асфалтовия път, минаваща покрай Гаргините къщи, която изгребах с лопатката сутринта. В края на гребането, бях вече толкова загрял, че ми стана малко тъжно, че повече от стометровото гребане свърши. Е, сигурно, защото снегът беше само около 15-20 сантиметра и пръхкав.

Маслинката, също като розмарина, държи се. Вече втора зима, като миналата зима при около -10-15 беше с измръзнали върхове, но сега като че ли си е напълно добре. Тя уж е някаква най-студоустойчива разновидност.

Прекарахме известно време и край ръчната количка в сладки спомени от отминалите лятно-есенни времена, когато бясно препускахме из двора с нея.

Нашият не особено успешен (поради липса на време) пермакултурен двор предоставя изключително добри месторастения за редица видове, окачествявани от конвенционалното земеделие като "плевелни". Един от тях е щирът, благодарение на който, от Нова година насам ежедневно се хранят групи от 30-40 чинки, елшови скатии, щиглеци и големи синигери. В двора сега има и единични женски домашни червеноопашки, червеногръдки и орехчета, косове. Особено изобилен е щирът в лехата с ягодите, които не почистихме от вегетативно размножилите се чрез пълзящи стъбла нови растения.

Посетихме и повдигнатата леха-тераса с двугодишна череша и ириси в кръг наоколо.

И тръгнахме обратно към къщата...

Никола упражни уменията си за работа с гребло, този път в екстремни и неподходящи условия, но опитът си е опит.

Наблизо градинските пънове столчета поставиха пред нас някои сериозни предизвикателства...

...но човек има ли желание да се отмори мъничко, винаги може да намери начин и да се наслаждава на почивката :)

След това по примера на гладната събудила се през зимата мечка, отидохме при първото цъфтящо през годината дърво с надеждата да намерим някой плод, но и ние като мечката осъзнахме, че дрянът пръв цъфти, но горе долу последен плододава. Това не попречи на Никола да се пробва да изяде една от пъпките на казанлъшкото дрянче :)

Уважихме и бадема, който с корените си скалите разцепва...

А ето защо нашата къща на втория етаж изстива толкова бързо при силно отрицателни температури - вертикалните фуги между тухлите са чисто празни и въздухът стига директно чак до мазилката на стената от вътрешната страна. Измазването с глина е приоритет, но поради ред причини все отлаган във времето.

След бадема, разбира се отдадохме почит и на старата джанка до дама...

А след малко, докато аз почиствах част от снега пред къщата, Никола се отдаде на творчество с една метла.

Десетина пъти имахме ситуации с полепнал сняг по ръцете и преувеличени писъци "А-ааа, тюень, тюень, сньаа", при което аз бързо махах снега и проблемът се решаваше.

Качих Никола за пръв път и на ново място на едната по-малка смокиня, беше много щастлив :)

А преди да се приберем (доброволно) завършихме с нещо горе-долу екстремно, но в нашия случай не особено, защото се познаваме и Никола спазва инструкции в опасни ситуации :)

Короната на смокинята нарасна неимоверно много в последните 2 години, ще ми се да вярвам, че принос за това имаме и ние, защото много и се радваме :) А тя е нещо като патриархът сред дърветата в двора.


Няма коментари:

Публикуване на коментар